Решение № 576 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2012 г.

Решение № 576 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. и чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Борис Иванов Койчев, от с. Секулово, област Силистра, срещу решение № 41 от 18.07.2012 г. по адм. д. № 34/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. По делото е постъпила частна жалба от Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, срещу определение № 627 от 14.08.2012 г., постановено по същото дело. Оплакванията са за нарушение на материалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност, както на касационната жалба, така и на частната жалба. I. По касационната жалба: Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 41 от 18.07.2012 г. по адм. д. № 34/2012 г., Административен съд - гр. Силистра, е отхвърлил жалбата на Борис Иванов Койчев, от с. Секулово, област Силистра, срещу решение № Ра-1157 от 22.02.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Силистра и потвърденото с него Разпореждане № 1 от 10.10.2011 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Силистра. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че основание за издаване на Разпореждане № 1 от 10.10.2011 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Силистра, е постъпилото служебно в ТП на НОИ - гр. Силистра експертно решение № 1623 от 19.09.2011 г. на ТЕЛК по белодробни болести при МБАЛ "Св. Анна", гр. Варна. С последното на Койчев е определена 86 % трайно намалена работоспособност. От 1.07.1978 г. Койчев е получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука по отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори пожизнено, лична социална пенсия за инвалидност, отпусната от 21.07.2000 г. пожизнено и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 26.09.2006 г. Трудовият и осигурителен стаж на Койчев са установени с влязло в сила решение № 108 от 10.11.2009 г. по адм. д. № 283/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Шумен. Предмет на съдебен контрол по това дело е било решение № 43 от 6.08.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Шумен, с което е оставена без уважение жалбата на Койчев, подадена срещу Разпореждане № 4109265568 от 1.07.2009 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Шумен. С това разпореждане пенсиите на Койчев са определени, както следва: лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука (100 %) - 136.08 лв; лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО (50 %) - 57.84 лв. и социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО (25 %) - 27.74 лв., или общ размер на пенсиите - 221.66 лв. В производството по адм. д. № 283/2009 г. са били разгледани въпросите за трудовия и осигурителен стаж на Койчев. По това дело е прието, че доказаният общ осигурителен стаж на лицето възлиза на 26 г., 5 м. и 2 дни, както и че документи, доказващи трудов стаж от 34 г., не са представени. Цитираното решение на Административен съд - Шумен, е влязло в законна сила на 30.11.2009 г. След постановяване на това решение Койчев не е подавал заявление до органите по пенсионно осигуряване, към което да бъдат приложени документи, доказващи нов осигурителен стаж. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, единственият документ, който е постъпил е експертно решение № 1623 от 19.09.2011 г. на ТЕЛК, гр. Варна, с което е признат по-висок процент на трайно намалена работоспособност - 86 % при състояние до експертизата - 74 %. Така увеличеният процент на трайно намалена работоспособност не влияе на размера на пенсията за инвалидност поради трудова злополука, тъй като съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 КСО, коефициентът 0.35 се отнася за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто. Размерът на тази пенсия се определя въз основа на средномесечния осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 КСО, който се умножава по индивидуалния коефициент. Казаното се отнася и до социалната пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО, тъй като за лицата със загубена работоспособност от 71 до 90 на сто, размерът е един същ - 110 на сто от социалната пенсия за старост. Действително при представяне на нови доказателства за трудов и осигурителен стаж би могъл да бъде променен размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, но Койчев не е представил такива доказателства. Той единствено се позовава на решение № 120 от 19.03.1996 г. на ТЕЛК, гр. Велико Търново, където е посочен общ трудов стаж 34 г. Тук следва да се има предвид, че експертното решение на ТЕЛК е официален документ на медицинската експертиза на работоспособността и с него не може да се доказва трудов и осигурителен стаж, тъй като установяването на последния е извън компетентността на тази медицинска експертиза. В чл. 40, ал. 1 от НПОС изрично са посочени документите, с които се установява трудов и осигурителен стаж. Това са трудови, служебни и осигурителни книжки, с документи по утвърден образец, издадени от осигурителя и с данни от персоналния регистър на осигурените лица. В случай, че Койчев е загубил тези официални документи и те не могат да бъдат възстановени, пред него съществува правната възможност да прибегне до доказване на трудов и осигурителен стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. II. По частната жалба: Частната жалба е постъпила в предвидения в чл. 230 АПК 7-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 627 от 14.08.2012 г., постановено по адм. д. № 34/2012 г., Административен съд - гр. Силистра, е освободил Борис Иванов Койчев, от с. Секулово, област Силистра, от заплащането на разноски по делото в полза на ТП на НОИ, гр. Силистра. Оставил е без уважение искането на Директора на ТП на НОИ, гр. Силистра, за заплащане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Правилно съдът е преценил, че Койчев следва да бъде освободен от разноски по делото, тъй като няма достатъчно средства да ги заплати. Този извод на съда кореспондира със събраните доказателства по чл. 83, ал. 2 ГПК, чиито законови критерии са били обсъдени в обжалваното определение. След като лицето е освободено от разноски, независимо от изхода на спора, то не дължи и такива за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения частната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното определение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 234 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,