Решение № 15934 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10066/2020 г.

Решение № 15934 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10066/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на В. Михайлов, С. Михайлов и З. Михайлова против решение № 3710 от 09.07.2020 г., постановено по адм. дело № 11460/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 18-4541/26.06.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри (КККР) на с. Мрамор, Столична община, изразяващо се в промяна границите и в данните за собствеността на имот с идентификатор 49206.2633.414 чрез разделянето му на два имота съгласно представената скица- проект. Касаторите излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с представените доказателства, а също и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против заповедта на началника на СГКК – София да бъдат отхвърлени. Претендират присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - София не изразява становище. Ответниците Г. Михайлова, С. Светославова и Л. Светославова оспорват касационните жалби. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но следва да бъде отменен, тъй като е постановен в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Производството пред административния съд е образувано по жалби на Г. Михайлова, С. Светославова и Л. Светославова против заповед 18-4541/26.06.2017 г. на началника на СГКК – София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и ал. 3 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри (КККР) на с. Мрамор, Столична община, изразяващо се в промяна границите и данните за собственост на поземлен имот с идентификатор 49206.2633.414 чрез разделянето му на два имота. Със заповедта ПИ с идентификатор 49206.2633.414 по КККР на с. Мрамор, на който като собственици в регистъра са записани заявителят А. Михайлов и наследодателят на ответниците по касационната жалба М. Михайлов, както и сгради с идентификатори 49206.2633.414. 1; 49206.2633.414. 2 и 49206.2633.414. 3 са заличени. Нанесени са нови обекти: ПИ с идентификатор 49206.2633.9145 и площ от 819 кв. м. и ПИ с идентификатор 49206.2633.9146 с площ от 500 кв. м, първият записан като собственост на С. Спасов, починал през 1971 г., наследодател на касаторите и на ответниците физически лица, а вторият като собственост на М. Спасов, починал през 2015 г., наследодател на ответниците в касационното производство Г. Михайлова, С. Светославова и Л. Светославова и са нанесени съответно сгради с идентификатори 49206.2633.9145. 1, 49206.2633.9145. 2 и 9206.2633.9146. 3, на които собственици не са посочени. Заповедта е издадена по заявление на А. Михайлов, наследодател на касационните жалбоподатели, съгласно представена скица-проект, според която границите на новообразуваните имоти следва да са в съответствие с границите на УПИ XVIII -708 и УПИ XI-707, кв. 16 по регулационния план на с. Мрамор, район Връбница, одобрен със заповед № 964/09.02.1953 г., отразени в представените нотариални актове № 108/02.12.1964 г., 162/12.12.1964 г., 47/06.09.1967 г. и 176/01.11.1967 г. Като се съобразява с изложеното, както и със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, според която по отношение на имотите, описаните в посочените нотариални актове е приложен регулационния план, одобрен със заповед № 154/1964 г., както и че при одобряване на кадастралната карта със заповед № РД-18-38/15.07.2011 г. границите на имот с идентификатор 49206.2633.414 са нанесени в съответствие с границите на имот пл. № 414 по действащия кадастрален план от 1990 г., като е отчетена съществуваща на място ограда, а същевременно границите на имотите по представената скица – проект не съответстват на регулационните граници по плана от 1964 г., които са се трансформирали в имотни и не отчитат съществуващите на място материализирани граници, съставът на административния съд приема, че е налице спор за материално право и издадената заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Изводите на административния съд за противоречие на оспорената заповед с материалния закон, се споделят от настоящата инстанция. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за изменение на КККР с цел поддържането им в актуално състояние. Поправянето или допълването на кадастралната карта и регистър поради непълнота или грешка се извършва въз основа на писмени доказателства и представена скица- проект за изменението (чл. 54, ал. 1 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че между заявителя А. Михайлов, респ. наследниците му В. Михайлов, З. Михайлова и С. Михайлов и ответниците по касация Г. Михайлова, С. Светославова и Л. Светославова е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата. Исканото изменение предвижда промяна в границите, очертанията, площта и данните за собствеността на поземлен имот с идентификатор 49206.2633.414 чрез разделянето му на два имота с проектни идентификатори 49206.2633.9145 и 49206.2633.9146. Това обективира спор за собственост, който не може да бъде разрешен в рамките на административното производство. Установяването на самостоятелни права върху част от ПИ с идентификатор 49206.2633.414, както и оспорването на правата на част от вписаните съсобственици по отношение на част от същия имот може да се осъществи по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР. Следователно исканото изменение не може да бъде извършено и като достига до заключение в този смисъл и отменя заповедта на началника на СГКК- София, с която изменението е одобрено, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда и по искане на страните са събрани относимите доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза е обсъдено от съдебния състав заедно с останалите доказателства. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, а правните изводи на съда са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците Г. Михайлова, С. Светославова и Л. Светославова сумата 800. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,