Решение № 401 от 13.1.2023 г. на ВАС, IV о.
ВАСЧетвърто отделение13.01.2023 г.докладчик Цветанка Паунова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 94 от 21.03.2022г., постановено по адм. дело 388/2021г. по описа на Административен съд Добрич.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на ЗЛАТНА ЗЕМЯ - 2011 ЕООД, [ЕИК] сумата от 5508 (пет хиляди петстотин и осем) лева за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител юрк. Митев, против решение 94 от 21.03.2022г., постановено по адм. дело 388/2021г. по описа на Административен съд Добрич. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и целта на закона. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на административния съд за немотивираност на оспорвания акт, като излага подробни съображения, че спорният актив - челен товарач, не е допустим за финансиране и правилно е отказано изплащането на финансова помощ за закупуването му. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Златна земя - 2011 ЕООД. Ответникът ЗЛАТНА ЗЕМЯ 2011 ЕООД, чрез пълномощник адв. Рухчева, в съдебно заседание и с представени писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение 08/06/4/1/00120/2/01/04/01, с изх. 01-2600/3994 от 14.07.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 205 758,17 лв., заявена с искане за междинно плащане идентификационен BG06RDNP001-6.004-0167-С01-1 от 26.02.2021г. по договор BG06RDNP001-6.004-0167-С01 от 12.10.2020г.; върнал е преписката на органа за ново произнасяне по искането за междинно плащане съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадените в мотивите на решението, и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на Златна земя 2011 ЕООД сумата от 6558 лева, представляваща сторени по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваното решение е издадено от компетентен административен орган, но при съществено нарушение на изискванията за форма на акта, изразяващо се в липса на конкретни фактически съображения, обосноваващи издаването му на посочените правни основания. Съдът е посочил, че в оспорвания акт са цитирани недопустимите за подпомагане дейности съгласно т.5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване, но липсват каквито и да било мотиви, от които да се установи защо подемната машина челен товарач, предмет на искането за междинно плащане, е приета за недопустим за подпомагане актив и към кое от превозните средства/техника, визирани в т.5.5, следва да се причисли. Съдът е отбелязал, че в хода на административното производство не е направен анализ на характеристиките, функциите и предназначението на машината съобразно техническите спецификации на производителя, а в крайния акт е изведено бланкетно заключение, че челният товарач попада в обхвата на недопустимите дейности, описани в т. 5.5. от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. По тези съображения съдът е отменил оспорвания отказ да се изплати финансова помощ за сочената инвестиция, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне при отчитане на всички технически характеристики на закупения актив и специфичните условия за работа с него, съотнесени към критериите за допустимост за подпомагане. Така постановеното съдебно решение е правилно. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти. Установено е, че между Държавен фонд Земеделие и Златна земя 2011 ЕООД е сключен административен договор BG06RDNP001-6.004-0167-С01 от 12.10.2020 г. за предоставяне на БФП по процедура чрез подбор Производство на продукти, които не са включени в Приложение І от договора за функционирането на ЕС по подмярка 6.4.1. Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от ПРСР за периода 2014-2020г. Предмет на договора е изпълнението на проект BG06RDNP001-6.004-0167, с наименование Закупуване на производствена линия за рециклиране на асфалт в с. Овчарово, общ. Добрич - селска. Видно от формуляра за кандидатстване основната цел на проектното предложение е закупуване на линия за производство на рециклиран асфалт, която се състои от следните машини подемна машина, машина за рециклиране и хидравлична машина за рязане на асфалт. Съгласно приложение 2 към договора Таблица с одобрените допустими разходи за изпълнение на проекта и максимален размер на БФП (одобрен бюджет на проекта) във видовете дейности по проекта, съгласно раздел 14.1. Допустими разходи от Условията за кандидатстване (Таблица 1), е включено закупуването на подемна машина KOMATSU WA 380-8 на стойност 420 000 лева с доставчик Евромаркет Кънстракшън АД. Одобрената субсидия за този разход е на стойност 205 758,17 лв., които са включени в Таблица 2 Междинно плащане. На 19.03.2021 г. бенефициентът е подал заявка за междинно плащане с 08/06/4/1/00120/2/01 за актив - подемна машина колесен челен товарач KOMATSU WA 380-8 ЕО, към която са приложени документи за закупуването му. Последвала е проверка на място от служители на отдел РТИ - Варна, при която е установено, че закупеният челен товарач съответства като модел и характеристики на одобрения актив Подемна машина - KOMATSU, WA380-8, описан в приложение 2 към административен договор BG06RDNP001-6.004-0167-С01, както и в документите за закупуването му, приложени към искането за междинно плащане. С оспорваното решение 08/06/4/1/00120/2/01/04/01 е постановен отказ да се одобри предложения разход, като е прието, че същият попада в обхвата на недопустимите за подпомагане дейности, посочени в т.5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. Прието е, че предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в Условията за кандидатстване, поради което са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (Наредба 4/2018г.) за постановяване на отказ за изплащане на исканата финансова помощ. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба 4/2018г., посочена като правно основание за издаване на оспореното решение, Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ, когато при извършване на проверка по букви "iii" и "v" от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 907/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (ОВ, L 255/18 от 28 август 2014 г.) във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 ЗУСЕСИФ. Безспорно условията за кандидатстване представляват документ от визираните в чл. 26 ЗУСЕФСУ и неспазването на предвидените в тях изисквания за допустимост за подпомагане е основание да се откаже изплащане на финансова помощ. Според т. 5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване по настоящата подмярка, недопустими за финансиране са разходи за инвестиции за закупуване на превозни средства пътни превозни средства, въздухоплавателни средства, плавателни съдове и плавателни средства, моторни превозни средства, четириколесни моторни превозни средства, автомобили, мотоциклети, мотопеди, трактори, самоходна земеделска и горска техника, ремаркета, полуремаркета и велосипеди. В настоящия случай, както законосъобразно е приел решаващият съд, в оспорваното решение липсва надлежна обосновка какво представлява заявения за финансиране актив колесен челен товарач, какви са неговите характеристики, функции и предназначение съобразно техническите спецификации на производителя и дали може да се причисли към някое от посочените в т.5.5 превозни средства. Формалното възпроизвеждане на текста на т.5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване и бланкетното заключение, че закупуването на описаната подемна машина попада в обхвата на недопустимите дейности по т.5.5 показва липсата на каквато и да било преценка за същността на заявения разход. Такава преценка не е направена и в хода на проведеното административно производство, доколкото в изготвените по случая докладни записки и контролни листове се съдържа единствено констатацията, че подемна машина колесен челен товарач, попада в недопустимите дейности по т. 5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. Показателно е, че дори и след издаване на оспорваното решение органът все още няма яснота какви са техническите характеристики на машината. В становище пред административния съд той е твърдял, че се касае за моторно превозно средство по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДвП, което се придвижва по пътищата и представлява земеделски и горска техника, а в касационната жалба твърди, че това е самоходна машина по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗДвП и машина за земни работи по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗРКЗГТ. Отделен е въпросът, че е недопустимо актът да се домотивира със съображения, изложени от неговия издател в хода на съдебното производство. При липсата на конкретни фактически мотиви, обосноваващи постановения отказ да се изплати финансова помощ, законосъобразно решаващият съд е отменил оспорваното решение и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне по искането за междинно плащане, при което да се установят техническите характеристики на закупения актив, предназначението му, специфичните условия за работа с него, едва след което мотивирано да се прецени дали същият попада в обхвата на недопустимите дейности по т.5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. Органът следва да съобрази заключението на изслушаната пред административния съд съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, според което процесната машина е предназначена за земекопни и подемни товаро-разтоварни работи и се движи по пътищата само по изключение. Това, от своя страна, изключва дефинирането й като пътно превозно средство, респ. моторно превозно средство съобразно легалните дефиниции по § 1, т. 10 и 11 от ДР на ЗДвП, а я причислява към машините, чиито характеристики са дадени в § 1, т. 25 ДР на ЗРКЗГТ и § 1, т. 16 от ДР на ЗДвП. След изясняване на техническите характеристики на заявения актив, органът следва да прецени дали същият не попада в категорията превозни средства, изключени от обхвата на т.5.5, чиито особености са описани в т.5.6 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. Неспазването на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в условията за кандидатстване, е основание да се откаже изплащане на финансова помощ, но само ако е безспорно установено какъв е характера на заявения разход и дали същият е допустим по процедурата, за което да се изложат конкретни и ясни съображения. Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанциноният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5508 лева, за заплащането на което са представени надлежни доказателства. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като претендираната сума попада в нормативно установения минимум съгласно чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,