Решение № 253 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 324/2020 г.

Решение № 253 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 324/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисията) срещу решение № 6603 от 7.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7772/2018 г. по описа на Административния съд – София-град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на С. Митев. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. Митев, счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град се е развило по жалбата на С. Митев срещу решение № 2-1371/03.07.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Съдът е приел, че с предходно решение № 152/20.07.2010 г. на Комисията е установена и обявена принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на С. Митев. В решението са посочени трите имена, дата и място на раждане на Митев, имената на вербувалия го и ръководилия го служител - о. р. М. Йорданов; структурата, в която е осъществявано сътрудничеството - ДС, управление III-III-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството - секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира; псевдоним - Т.; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; публичната длъжност, която е заемал - заместник-директор от 4.03.2009 г. Приел е, че срещу цитираното решение е подадена жалба и с решение № 3787/28.07.2011 г. постановено по адм. д. № 5962/2010 г. по описа на АССГ актът на Комисията е отменен. С решение № 13865/6.11.2012 г. по адм. д. № 12793/2011 г. по описа на Върховния административен съд решението на АССГ е оставено в сила. Съдът е обосновал извод, че оспореното в производството решение е с абсолютно идентично съдържание като вече отмененото, със същия предмет и между същите страни. Прилагайки разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, АССГ е прогласил нищожността на акта на Комисията. Решението е правилно. Комисията има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение на едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по смисъла на закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от закона – когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече Комисията се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на Митев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА с предходно решение, в едно и също качество на сътрудничество и въз основа на едни и същи документи, което е отменено по съдебен ред. Безспорно е установено, че с предходно решение на Комисията спрямо Митев, е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението на Комисията е обжалвано и отменено като незаконосъобразно с решение № 3787/28.07.2011 г. постановено по адм. д. № 5962/2010 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение № 13865/6.11.2012 г. по адм. д. № 12793/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Оспореното решение на КРДОПБГДСРСБНА е издадено след влизане в сила на решението на съда по предходното идентично произнасяне на административния орган. От материалите по делото не е установено да са представени нови доказателства или да са налице нови обстоятелства, невзети предвид от административния орган при предходното произнасяне. Издаденият административен акт противоречи на влязлото в сила решение № 3787/28.07.2011 г. постановено по адм. д. № 5962/2010 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение № 13865/6.11.2012 г. по адм. д. № 12793/2011 г. по описа на Върховния административен съд, с което актът на Комисията, с който е установена принадлежност на ответника към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отменен. Предвид това, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е нищожен. На основание чл. 177, ал. 2 АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение