Решение № 2306 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение 302 от 18.01.2023г., постановено по дело 11284 по описа на Административен съд-София-град /АССГ/ за 2021г., с което е отменен по жалба на В. Христова-Михова, [ЕГН], Ревизионен акт /РА/ Р-22220420007788-091-001/27.07.2021г., издаден от орган по приходите, изменен с Решение 1548/05.10.2021 г. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП. От изложените в касационната жалба аргументи е видно, че се поддържа неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, както и се релевират съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Инвокирано е оплакване, че първостепенният съд не е сторил детайлен анализ на събраните доказателства, нито е обсъдил фактите от значение по делото, поради което, като последица е формирал неправилен извод от правна страна. Ответникът- В. Христова-Михова не изразява становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-София-град е била законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22220420007788-091-001/27.07.2021г., издаден от орган по приходите, изменен с Решение 1548/05.10.2021 г. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, с което за В. Христова- Михова е установено задължение за данък върху доходите по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 4 724, 78 лева, ведно със съответните лихви. Ревизията е била възложена със Заповед Р-22220420007788-020-001/11.12.2020г., изменена със Заповед Р-22220420007788-020-002/12.02.2021г., издадени от В. Велкова, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София, оправомощена със Заповед РД-01-128/18.02.2020г. на директора на ТД на НАП София. Първоинстанционният съд е счел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил е мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, подписан с валиден КЕП, и съдържащ всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 120 ДОПК. За да отмени оспорения ревизионен акт съдът е формирал извод, че установеният от приходните органи недостиг е от дарение, получено от свекъра на задълженото лице- М. Мичев. Позовал се е на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която към 31.12.2013г. Мичев е разполагал със сумата от 44 058, 22 лева, която е дарил на снаха си, като предвид близките им родствени връзки не било необходимо обективирането на сделката в писмен вид. Признавайки дарението в горепосочения размер, съдът не е възприел заключението на ревизиращия орган, че са налице са обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, а именно- несъответствие между декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и на имущественото и финансово състояние за задълженото лице- Михова за ревизирания период. Решението е валидно и допустимо, но постановено при липсата на формирани правни и фактически установявания, което обуславя извод за неговата неправилност. Изложението на стр. 2-4 от обжалвания акт представлява интерпретация на констатациите в ревизионния доклад и ревизионния акт. Мотивната част на решението се изчерпва с безкритичното кредитиране на заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, без въобще да е обсъдено в какво се изразяват дадените експертни изводи по отношение на сумата, с която е разполагал свекърът на задълженото лице - Михова към 31.12.2013г. Първоинстанционният съд при мотивирането на фактическите и правни установявания не е обосновал приемането на доказателствения материал по делото. Решаващият състав не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, съответно не е преценил обосноваността на приетото по делото заключение, правилността на дадените експертни изводи съобразно правилото на чл. 202 от ГПК и доколко същите са относими и установяват твърденията в жалбата, нито е изложил каквито и да било собствени съображения по спорните по делото факти, от които произтичат и определените с оспорения ревизионен акт публични вземания спрямо задълженото лице. Стореното от съда обобщение във връзка със заключението на съдебно-счетоводната експертиза не съставлява дължимата от него оценка на доказателствените източници. Съдът не е посочил на базата на кои приети за установени факти и обстоятелства е изградил правния извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, доколкото не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност, и не е заявено от съда, кои факти приема за установени, т.е не е налице извод относно спорните и безспорните обстоятелства по делото. Именно съобразно приетите за установени факти съдът е длъжен да ги квалифицира и да направи съответните правни установявания / чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Липсата на изложени фактически и правни изводи по наведените от страните доводи опорочава правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти и обстоятелства. Нарушено е изискването на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдебният акт не съдържа фактите по делото, установени от съда; липсва извършена от съда преценка на доказателствата; липсват собствени правни изводи. Липсата на фактически установявания е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. А отделно от това обсъждането за първи път от касационната инстанция на релевантните за делото факти и излагане за първи път съответни фактически и правни изводи ще наруши и правилото за двуинстанционност на съдебния контрол и ще лиши страните от една съдебна инстанция. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, пропускът на съда налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в хода на което при постановяване на заключителния съдебен акт съдът следва подробно да опише предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства; да изложи собствени фактически установявания, при анализ на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на които да изложи собствени правни извод по приложението на материалния закон. В съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК, що се касае до въпроса с разноските пред ВАС, компетентен да се произнесе е първостепенният съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,