Решение № 334 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10256/2007 г.

Решение № 334 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10256/2007 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Стоянова Иванова, Гина Стоянова Иванова, Анка Славова Полименова, Георги Николов Полименов, Георги Желев Георгиев и Минчо Николов Полименов, всичките представлявани от адв. Цветкова, против решение № II-68 от 26.04.2007 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по адм. д. № 1172/2005 г. В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалноправни норми. Поддържа се, че съдържа "съществени противоречиви съждения", довели до неговата неправилност. Не е ясно дали съдът приема, че плана на новообразуваните имоти (ПНИ) е изработен съобразно нормативните изисквания. Мотивите му са неясни и необосновани. Оспорват се изводите му за липса на правно основание за обжалване от страна на жалбоподателите на процесната заповед, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти, в оспорената му част. По делото е приложено решение № 2912/11.07.2000 г. на ПК Созопол, с което на наследниците на Желю Згуров е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот от 10 300 дка, като една част от имота е реално възстановена и е отразена в помощния кадастрален план, а за останалите 10 060 дка е предвидено имотните им граници да се определят въз основа на плана на новообразуваните имоти. Според касаторите, този акт на поземлената комисия ги легитимира да бъдат включени като собственици в имотния регистър към плана. По - нататък в касационната жалба са посочени конкретни пороци на ПНИ, като се твърди, че при изготвянето му не са спазени разпоредбите на чл. 28, ал. 10, т. 4 и т. 5 от ППЗСПЗЗ, чл. 18 г, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, както и § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът - областният управител на област Бургас не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Стоян Николов Михов, чрез процесуалния си представител адв. Стоичков, както и Виолета Николова Михова правят възражение за недопустимост на жалбата, в частта й касаеща имот № 179, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателите и молят съда да прекрати производството по делото в тази му част. Заинтересованата страна - Панайот Георгиев Бозвелиев, чрез процесуалния си представител адв. Добрева, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Счита, че правилно и законосъобразно окръжният съд е прекратил производството по делото в частта относно имот № 102. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява следното становище: Видно от доказателствата по делото, на жалбоподателите не е възстановено правото на собственост върху 10 дка земеделска земя. Процесните земи са предоставени за ползване по ПМС, а впоследствие, при спазване изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, правото на ползване е трансформирано в право на собственост. В ПНИ се включват както имоти, правото на собственост, върху които е възстановено на предишните собственици, така и имоти на ползватели по § 4 на ЗСПЗЗ. Спорните 10 дка са вписани на името на новите собственици. Отношенията с жалбоподателите следва да се уредят по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Съдът, като е направил извод, че заповедта е законосъобразна, е приложил правилно материалния закон. В помощния план имотът на жалбоподателите е посочен с № 27, като в границите му са новообразуваните имоти, съответстващи на имотите на ползвателите. Не са налице противоречия в мотивите на съда. Обсъдени са всички доказателства, както и доводите на страните, поради което не е налице необоснованост на решението. Неоснователно е оплакването, че не е обсъдена заповедта от 22.08.2003 г. на МЗГ, която е вътрешнослужебен акт, даващ указания на органите по изготвяне на плана. Освен това не се правят конкретни доводи във връзка с имота, претендиран от жалбоподателите. Спазени са изискванията на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първата инстанция е образувано по жалба на настоящите касатори против заповед № РД-09-239/25.07.2005 г. на областния управител на област Бургас, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността "Червенка", землище на с. Черноморец, община Созопол, област Бургас, в частта относно новообразувани имоти № 100, 101, 142, 143, 144, 168, 169, 170, 171, 172, 173, 174, 175, 176, 177, 178, 179, 180, 181, 182, 183, 184, 185, 186, 187, 188, 219, 220, 221, 223, 224, 225 и улица на обща площ 1335 кв. м., които попадат изцяло или отчасти в имот № 27 по помощния кадастрален план на местността. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори против ПНИ, в оспорената му част, и е прекратил производството по отношение на имоти № 99, 102 и 218. Приел е, че жалбоподателите не са ангажирали доказателства, които по категоричен начин да установяват правото им на собственост върху имот № 27, за да е налице основание за вписването им като собственици в имотния регистър към плана. Освен това, видно от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, имоти № 99, 102 и 218 не попадат в претендирания имот № 27, поради което съдът е прекратил производството по отношение на тях. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено без да са събрани всички относими за изхода на спора доказателства, с оглед на което съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е и необосновано, мотивите на съда са твърде оскъдни, а правните му изводи не кореспондират с доказателствата по делото. Видно от обстоятелствената част на жалбата, настоящите касатори оспорват ПНИ в частта относно имоти № 100, 101, 142, 143, 144, 168, 169, 170, 171, 172, 173, 174, 175, 176, 177, 178, 179, 180, 181, 182, 183, 184, 185, 186, 187, 188, 219, 220, 221, 223, 224, 225 и улица, като претендират посочените имоти да бъдат записани на тяхно име в имотния регистър към плана, тъй като попадат във възстановения им поземлен имот съгласно т. 6 от решение № 2912/11.07.2000 г. на ПК Созопол. Посочените имоти очертават предмета на жалбата, а оттам и границите на съдебния контрол, който се свежда до проверка законосъобразността на плана именно в обжалваната част. За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, съгласно която в границите на имот № 27 попадат изцяло или отчасти претендираните 32 новообразувани имоти и улица. При това положение съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол за законосъобразност на ПНИ по отношение на всеки един от тези имоти. Не е ясно какви са били съображенията му, за да достигне до необоснования извод, че жалбоподателите изначално не са легитимирани като реституирани собственици, за да имат право да бъдат вписани като такива в имотния регистър към плана. В мотивите си въобще не е обсъдил приложеното като доказателство решение № 2912/11.07.2000 г. на ПК Созопол, с което, в частта му по т. 6, на наследниците на Желю Згуров (каквито са настоящите касатори) е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 10 060 дка, III категория, находяща се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в землището на с. Черноморец, местността Аклади. Нещо повече, съдът абсолютно необосновано е приел, че въобще не e постановявано решение по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в полза на жалбоподателите. В решение № 2912/11.07.2000 г. на ПК Созопол като правно основание изрично е посочен чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, която разпоредба дословно е възпроизведена в чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. От горното следва, че жалбоподателите безспорно са признати за собственици при условията на § 4-4л от ЗСПЗЗ. При това положение следва да се обсъди законосъобразността на ПНИ конкретно за всеки един от претендираните имоти. За тази цел е необходимо да се съберат доказателства за статута на всеки от имотите, което означава, че следва да се изиска от административния орган цялата административна преписка във връзка с изготвянето и приемането на плана във всичките му части ( текстова, графична, цифрова и регистър на имотите). На първо място, следва да се установи по безспорен начин дали е приключила процедурата по придобиването право на собственост от ползвателите, конституирани като заинтересовани страни, върху предоставените им за ползване имоти. Проверката включва събиране на доказателства за произнасяне от компетентния орган - кмета на община, с която да е признато правото да се придобие собствеността, наличие на оценителен протокол - дали е извършена оценка и съответно дали е заплатена цената на земята, за да са налице условията за преобразуване на правото на ползване в право на собственост. В случай, че по отношение на някой от имотите процедурата не е довършена, ползвателят не е следвало да бъде записван като собственик в имотния регистър, тъй като не е правоимащо лице. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следва да се подчертае още веднъж, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща, независимо дали ползвателят придобива при условията на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Само на такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Както се посочи, в процесния случай съдът въобще не е извършил проверка дали са спазени посочените нормативни изисквания, за да се приеме, че ползвателите са правоимащи лица. Установяването на горните обстоятелства не следва да се разглежда като произнасяне по материален спор, подлежащ на разглеждане в друго производство. Вярно е, че в производството по § 4к, съдът не може да извършва преценка дали са били налице законовите предпоставки за придобиване правото на собственост при условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и да проверява дали административният орган е спазил предвидената процедура, тъй като това са въпроси, които могат да бъдат разрешени в друго производство, но само ако има произнасяне по тях. В случая следва да се провери дали е налице такова произнасяне и дали собствеността е трансформирана. Обжалваното решение е правилно в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото относно имоти № 99, 102 и 218. Както беше посочено, съдебният контрол е ограничен от предметния обхват на жалбата, а в случая ПНИ не е оспорен в частта, касаеща горните имоти. Планът на новообразуваните имоти вече е влязъл в сила по отношение на тях - чл. 28б, ал. 9 от ППЗСПЗЗ предвижда, че обжалването спира прилагането на плана в частите - предмет на жалбата, а планът влиза в сила, ако не е обжалван в срока по ал. 8. В този смисъл съдебната проверка е недопустима, тъй като от една страна съдът би се произнесъл извън предмета на жалбата, а от друга - по отношение на процесните имоти е налице влязъл в сила ПНИ. По изложените съображения поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на постановеното решение, същото следва да се отмени. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и е необходимо събирането на нови доказателства, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението, в частта, имаща характер на определение, с което съдът е прекратил производството по отношение на имоти № 99, 102 и 218, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение