Решение № 17498 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2019 г.

Решение № 17498 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Ш. от [населено място], общ. [община], чрез адв. Н. К., против Решение № 16/14.02.2019 г. на Административен съд С., постановено по адм. дело № 295/2018 година. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Ц. Ш., срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 18087982/18.09.2018 г., издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – С.. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, както и на административния акт. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" - С. (ДИТ - С.) не изразява становище по касационната жалба. Ответниците – П. К., К. К., И. Д., се представляват от адв. Петрова и оспорват касационната жалба. Считат същата за неоснователна и молят да се отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд С. е било постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 18087982/18.09.2018 г., издадено от Т. Д., главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – С., между жалбоподателя в качеството му на физическо лице работодател и Д. К. като работник. Последният е изпълнявал длъжността – строителен работник за извършване на СМР в жилищна страда, находяща се в [населено място], общ. [община]. С решението от 14.02.2019 г. съдът е отхвърлил жалбата на Ц. Ш. срещу административния акт. За да достигне до така посочения резултат административният съд е осъществил задължителния контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и е приел, че същият е издаден при липса на основанията по чл. 146 АПК. Основателни са касационните доводи за неправилност на решението на административния съд, поради противоречие с материалния закон. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ, в случаите, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Постановлението по ал. 1 на чл. 405а КТ се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 КТ, какъвто е настоящият случай. Решението на административния съд е постановено в противоречие с чл. 405а, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с § 1, т. 1 от Кодекса на труда. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и поради това не е основание възникващите въз основа на него отношения да се приемат като трудови по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ. Необходимо е да се изследват фактите и обстоятелствата по спора, правата и задълженията на страните по съществуващото материално правоотношение, за да се установи съдържа ли то съществените белези на трудов договор по смисъла на КТ. Първоинстанционният административен съд е достигнал до неправилен извод, като е приел, че физическото лице, което се уговаря с възложителя за извършване на определена работа и ръководи изпълнението й, има качеството на работодател по смисъла на Кодекса на труда. По делото е било установено, че на 14.09.2018 г. при извършване на строително-монтажни работи на новострояща се жилищна сграда в с. Ж., е настъпила злополука, довела до смъртта на Д. К.. При проверка на обекта и с оглед извършените СМР, контролните органи на ДИТ - С. са съставили оспореното постановление, в което са приели за установено, че Ц. Ш. е допуснал до работа лицето Д. К., като строителен работник, на установено работно място, при установено работно време - от 7.30 ч. до 18.00 ч., с обедна почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч и уговорено трудово възнаграждение според извършената работа, без да е имало сключен писмен трудов договор. На това основание са обявили, че между страните е съществувало трудово правоотношение считано от 14.09.2018 година. Съдът е анализирал декларация от Т. Кремов, в която сочи, че се договорил с Ц. да извърши ремонт на къщата му срещу 25 000 лева. Лучев имал бригада, която извършва такива дейности. Кремов давал парите на Лучев, за да плаща на работниците, които наемал. Съгласно легалната дефиниция на понятието "Работодател" от допълнителната разпоредба на § 1, т. 1 от Кодекса на труда, е видно, че това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. С оглед на така цитираната легална дефиниция и при преценка на установените по делото фактически обстоятелства, следва да се приеме, че за касатора Ц. Ш. не е доказано, че е работодател като физическо лице с организационна обособеност, чието предприятие има икономически ресурс самостоятелно да наема на работа работници, да им възлага извършване на работа с характер на трудови функции и да им заплаща възнаграждения за своя сметка. От събраните по делото доказателства, а именно декларации от трети лица – Г. В. и К. М. е видно, че те са представени едва при провеждане на първото по делото съдебно заседание, същите представляват частни документи, които имат само формална доказателствена сила и следва да бъдат обсъдени при съвкупната преценка на доказателствения материал. Същите са били разпитани и като свидетели в открито съдебно заседание по делото на 28.01.2019 г., като от показанията им става ясно, че собственикът на къщата е давал пари на Ц. Лучев за извършване на ремонтните дейности, който от своя страна е заплащал на работниците. В потвърждение на обстоятелството, че касаторът не е бил работодател на Д. К. са и показанията на Т. Д., който е съставител на процесното постановление и е посочил пред съда, че няма спомен Ц. Ш. да е декларирал, че е наел като работник починалия Д. К.. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, съдържат изявления за лично възприети факти, релевантни за правния спор, поради което следва да се ценят относно начина, по който лицата са извършвали ремонтните дейности на обекта. По тези съображения и поради недоказаност на правнорелевантния факт, а именно, че касаторът има качеството на работодател на Д. К., както, и че са налице белезите на трудово правоотношение – предмет, страни, възнаграждение, работно място, почивки, административният съд неправилно е приел, че издаденият акт от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – С. е в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. От съвкупната преценка на ангажираните пред административния съд доказателства, следва извод, че приживе Д. К. не е предоставял работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ на жилищна сграда в [населено място] в полза на Ц. Ш., поради което между двамата не е възникнало фактическо трудово правоотношение. В този смисъл е постановено Решение № 16494/04.12.2019 г. на Върховен административен съд, шесто отд., по адм. дело № 4830/2019 година. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, подлежи на отмяна като необосновано и неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя, за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Същите възлизат общо на 380 лева - 10 лева за държавна такса за образуваното първоинстанционно дело, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие от 21.09.2018 г. по делото пред Административен съд С. и 70 лева за държавна такса по касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение