Решение № 5331 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5913/2016 г.

Решение № 5331 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5913/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 1609/9.03.2016 г., постановено по адм. дело № 7191/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отменена заповед № 870/19.06.2015 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на С. Т. В. на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закон за държавния служител (ЗДСл). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на съдебният акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото и не е взето предвид, че заповедта е издадена при спазване на всички формални и процесуални изисквания на закона и след осъществяване на предвидените в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. О. С. Т. В., чрез пълномощниците си адв. И. и адв. В. оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд - С. град да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Решението на Административен съд С.-град е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав правилно приема, че независимо, че е издадена от компетентния орган и при спазване на формалните и процесуални изисквания, оспорената заповед № 870/19.06.2015 г. на директора на А. М. /АМ/, с която служебното правоотношение на С. В. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, следва да бъде отменена, тъй като не са осъществени материалноправните основания за това. Установено е от доказателствата по делото, че със заповед № 5977/22.07.2009 г., издадена от директора на А. М. на основание чл. 82 от Закона за държавния служител след конкурентен подбор по реда на глава четвърта от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите от държавната администрация (отм.) С. В. е назначена за директор на дирекция "Правно-нормативна" в Централно митническо управление /ЦМУ/, която без прекъсване е заемала до 19.06.2015 г. Със заявление от 28.01.2015 г. Вълкова е поискала да й бъде разрешено ползването на неплатен отпуск за времето от 1.03.2015 г. до 3.07.2016 г. по чл. 77, ал. 1 и 2 от Закона за дипломатическата служба, който отпуск й е разрешен със заповед № 186/4.02.2015 г. С решение № 3107/12.05.2014 г., постановено по адм. дело № 11595/2013 г. на АССГ, е отменена заповед № 4196/30.10.2013 г., с която е прекратено служебното правоотношение на М. И. В. от длъжността "директор" на дирекция "Административно обслужване" в ЦМУ. Решението е оставено в сила с решение с решение № 5533/14.05.2015 г., постановено по адм. дело № 7997/2014 г. на Върховния административен съд. Василева е подала молба за възстановяване на заемана от нея преди уволнението длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Със заповед № 871/19.06.2015 г. директорът на А. М. е възстановил Василева на длъжността "директор" на Дирекция "Правно-нормативна" в Централно митническо управление На същата дата е издадена заповед № 870/19.06.2015 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на С. В. При тези данни законосъобразно съставът на Административен съд - С. град приема, че условията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени. Съгласно цитираният текст органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. В случая правилно е преценено, че възстановената служителка М. В. до уволнението си през 2013 не е изпълнявала по служебно правоотношение длъжността, на която е поискала да бъде възстановена. Същата е заемала длъжността "директор" на дирекция "Административно обслужване" в ЦМУ, до датата на уволнението си 30.10.2013 г. Установено е също така по делото, съгласно длъжностно разписание на ЦМУ, в сила от 19.01.2011 г., в неговата обща администрация са предвидени следните дирекции: "Правно-нормативна" с 24 щатни бройки; "Административно обслужване" - 27 щатни бройки, "Организация и управление на човешките ресурси", "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността". В поименното разписание на длъжностите към цитираното длъжностно разписание е отразено, че директор на дирекция "Правно-нормативна" е С. В., а дирекция "Административно обслужване" е с 2 щатни бройки директор - Т. В. и М. В. В длъжностното разписание на ЦМУ от 1.07.2012 г. са съществували дирекциите "Правно-нормативна", "Административно обслужване", "Организация и управление на човешките ресурси" и "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността". Видно от поименното разписание на длъжностите към това длъжностно разписание, дирекция "Правно-нормативна" е с директор С. В., а дирекция "Административно обслужване" отново е с две щатни бройки директор - Т. В. и М. В.. В длъжностното разписание от 1.07.2013 г. са предвидени дирекциите: "Правно-нормативна", "Административно обслужване", "Организация и управление на човешките ресурси", "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността". Видно от поименното разписание на длъжностите, директор на Дирекция "Правно-нормативна" е С. В., а дирекция "Административно обслужване" отново е с двама служители на длъжността директор, Влайкова и Василева. Органът по назначаване е утвърдил и длъжностно разписание на ЦМУ от 25.10.2013 г., включващо дирекции "Правно-нормативна", "Административно обслужване", "Организация и управление на човешките ресурси", "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността". Представено е и длъжностно разписание с дата 28.10.2013 г., в което са предвидени дирекции с наименования "Правно-нормативна", "Административно обслужване", "Организация и управление на човешките ресурси", "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността". Според поименното разписание на длъжностите дирекция "Правно-нормативна" се ръководи от С. В., а "Административно обслужване" - от Т. В. Преди да бъде издаден оспорваният акт ответникът е утвърдил длъжностно разписание на от 15.06.2015 г., според което същото е структурирано в дирекциите "Правно-нормативна", "Административно обслужване", "Организация и управление на човешките ресурси", "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността". В поименното разписание на длъжностите към 19.06.2015 г. е отразено, че директор на дирекция "Правно-нормативна" е М. В., а директор на дирекция "Административно обслужване" е Т. В., което е отразено и в поименното разписание на длъжностите от 1.07.2015 г. При така събраните доказателства, обосновано АССГ е приел, че длъжността, която е изпълнявала Василева преди уволнението си не е същата, която иска да заеме към датата на възстановяването си, т.е. правилно е преценено, че не са налице основания за уволняване на Вълкова при условията на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДС. Е. защо законосъобразно е прието, че условията на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл не са осъществени и заповедта на директора на АМ за прекратяване на служебното правоотношение на Вълкова е издадена в нарушение на материалния закон. Така постановена заповедта е в противоречие и с целта на закона, тъй като не се налага освобождаване на заеманата от Вълкова длъжност за възстановяване на незаконно уволнената Василева. Следователно прекратяването на служебното правоотношение е предприето на основания, който не се обхващат от законовата норма, а правомощието на административния орган за освобождаване на служителя не е упражнено добросъвестно. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя заповедта, с която служебното правоотношение на Вълкова е прекратено, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване на процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Изводите на съдебния състав са изградени след цялостна преценка на събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Обсъдени са представените заповед за назначаване и за прекратяване на служебното правоотношение на Вълкова, както и длъжностните разписания преди и към датата на заемане на длъжността от нея и извършените промени в администрацията на А. М. Взети са предвид и останалите писмени доказателства. Същите са обсъдени от съда и са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на правния спор. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на съдебния акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, АМ следва да заплати на ответницата по касация сумата 600.00 разноски в касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,