Решение № 11815 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2014 г.

Решение № 11815 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. София, чрез юрисконсулт Татяна Кулинова, против Решение № 5698 от 19.09.2014 г., постановено по адм. дело № 7643/2014 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено решение № 3851 от 02.06.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ в частта, с която на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Ферас Исмаил Халил, гражданин на Ирак и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Ферас Исмаил Халил, чрез адв. Лисичкова, оспорва касационната жалба като неоснователна като излага подробни съображения в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и немотивирано и предлага да бъде отменено в обжалваната част. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил решение № 3851 от 02.06.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата на Ферас Исмаил Халил за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В останала част - относно предоставянето на статут на бежанец, е отхвърлил жалбата на Ферас Халил, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните правомощия съгласно заповед № 03-751 от 11.12.2013 г. на председателя на ДАБ при МС на РБ, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. От анализа на събраните доказателства съдът е установил, че Ферас Исмаил Халил е кандидат за бежанец със страна на произход Ирак. Обстановката в Ирак, тълкувана в светлината на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2014 г., постановено по дело № С-285/2012 г., както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят бъде върнат в Ирак ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ поради самото си присъствие на територията на страната си на произход. Поради това съдът е приел, че не е допустимо експулсиране, съгласно чл. 18 от Хартата за основните права на ЕС. Настоящата инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира че решението е валидно и допустимо, но е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Необосновани са изводите на АССГ за това, че са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя и решенията по предходните му две молби за предоставяне на статут, липсват доказателства за наличие на нови факти и обстоятелства, необсъдени от административния орган и съдилищата във връзка с бежанската му история и положението в страната му на произход - Ирак, която е била и си остава динамична. Противоречията в детайлите на изложението на интервюирания, отсъствието на каквито и да било надеждни доказателства подкрепящи твърденията му за реални заплахи за живота, различните мотиви, които излага за исканата закрила правилно са мотивирали административния орган да направи извод, че не са налице законовите предпоставки на нормата на чл. 9 ЗУБ. Административният орган правилно е анализирал положението в Ирак въз основа на приложените по делото справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ с вх. № 01-3210 от 13.03.2014 г. и вх. № 01-10163 от 20.08.2014 г. и е приел, че групировката Ислямска държава няма влияние и не контролира нито столицата Багдад, нито Иракски Кюрдистан, нито Южен Ирак. В случая Ферас Халил не е съумял да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение в Ирак, поради което изводът е, че по отношение на него не е налице "безогледно насилие", което от своя страна е условие за търсенето на субсидиарна закрила. Отсъствието на сериозни и потвърдени заплахи, които да са актуални и към момента, информацията, че ситуацията в Ирак не достига границите на въоръжен конфликт подкрепят изводите на административния орган, че липсват основания да се приеме, че са налице основанията на чл. 9 ЗУБ. Минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от Директивата не обуславят извод за съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила. Вярно е, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Но в конкретния случай, базирайки се на актуалната информация за положението в Ирак и въпреки данните за зачестяващи атентати, настоящият състав намира, че няма данни за "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд, в обжалваната част, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,