Решение № 134 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2012 г.

Решение № 134 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росица Стоянова Несторова-Паунова от гр. Перник, действаща чрез пълномощника адв. Божидар Велков, против решение № 3188 от 14.06.2012 г., постановено по административно дело № 9314/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу експертно решение (ЕР) № 0768 от заседание № 138 от 14.10.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Развити са съображения за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореният съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност, отмяна на съдебното решение и на експертното решение на Националната експертна лекарска комисия, като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски пред съдебните инстанции. Ответникът по касация - Националната експертна лекарска комисия, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Софийският градски административен съд в развилото се пред него производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето правилно е установил фактическата обстановка. С решение № 0585/23.07.2010 г. НЕЛК е отменила експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания, постановено по повод на искане на Съюза на инвалидите в България като работодател на оспорващата за получаване на мнение по реда на чл. 333, ал. 2 от КТ (Кодекс на труда), и е приела, че Несторова се ползва от защитата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Във връзка със сезиране от работодателя колективният административен орган е образувал производство по преразглеждане на експертното решение от 23.07.2010 г. на основание чл. 113 от Закона за здравето. Предмет на оспореното пред първата съдебна инстанция експертно решение от 14.10.2010 г. е отмяната на предходното решение на НЕЛК и допълването на трудовата препоръка. Специалистите по трудова медицина, след извършени прегледи на жалбоподателката, са формирали краен извод, че тя следва да се ползва от закрилата по цитирания текст на КТ и може да изпълнява заеманата длъжност "технически сътрудник" с консултативна, документална и информационна дейност, но като трудоустроено лице и при облекчени условия на труд - без участие в дейности, свързани с физическо натоварване и извън територията на офиса, както и на непълен работен ден. При изработването на препоръките за изпълнение на трудовата функция са взети предвид допълнително постъпили данни - производствена характеристика от 2010 г., карта за идентифициране на опасностите, карта за оценяване степента на риска и подробната трудово-медицинска анамнеза. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесното експертно решение на НЕЛК, Административен съд София - град е приел, че административният акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма при спазване на административнопроизводствените правила, и е материално законосъобразен. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретният случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, назначил е при наличие на предпоставките по чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК съдебно-медицинска експертиза, компетентно изготвеното и неоспорено заключение по която с основание е кредитирал, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, при която не е констатирал отклонения от критериите в чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК, налагащи отмяна на постановения в производство по чл. 113, ал. 2 от Закона за здравето акт на НЕЛК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу експертното решение на НЕЛК от 14.10.2010 г. Противно на твърдяното от касаторовият повереник, решаващият съдебен състав точно е дефинирал основният въпрос, очертаващ предмета на спора в конкретния казус, като свързан с противоречието в позициите на страните относно условията, при които жалбоподателката може да изпълнява трудовата си функция на длъжността, която заема. Същината на констатациите в процесното експертно решение касае именно преценката за нейната трудоспособност и необходимост от трудоустрояване. Експертизата на трайно намалената работоспособност включва и преценката на трудоспособността за работното място и необходимостта от трудоустрояване - чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредбата за медицинската експертиза. Тезата в касационната жалба, че отбелязването в експертното решение на НЕЛК от 14.10.2010 г. "II група с чужда помощ" е спорното в казуса, е несъстоятелна. Това отбелязване е направено в антетката на експертното решение, в графата "състояние до експ. в ТЕЛК", и е очевидна техническа грешка, която по никакъв начин не влияе на произнасянето на НЕЛК, чийто предмет е описан в предходния абзац. Както прецизно е отбелязано в тази връзка в мотивите на проверяваният съдебен акт, довод за отмяна на експертното решение не може да бъде изведен от отразяването на групата инвалидност. Описаната в акта категория не е уредена от действащото право, а и противоречи на вече призната с влязло в сила решение на ТЕЛК група инвалидност, изрично констатирана и в решение № 0585/23.07.2010 г. на НЕЛК. Очевидно в случая е допусната техническа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК както служебно от административния орган, така и по молба на жалбоподателката. От друга страна, експертното решение от 14.10.2010 г. няма и конститутивно (правопроменящо) действие по отношение на придобитата група инвалидност, тъй като определянето й не е било предмет на производството, приключило с приемането му. Правилна е и преценката на съда за материална законосъобразност на процесното експертно решение, произтичаща от доказаността на фактическите основания за приемането му. Росица Стоянова Несторова-Паунова е с доказан ревматоиден артрит, с тежко протичане и функционален дефицит, което е дало основание на всички ТЕЛК-ове от 1984 г. да й определят група инвалидност при специални условия на работа - с намалена норма, без системно физическо натоварване и при благоприятни климатични условия. Трайното и тежко инвалидизирано състояние е обусловило и определянето на чужда помощ още от 1989 г. със заключение, че лицето е нетрудоспособно. Препоръките на НЕЛК са правилни и съобразени с действителното състояние на жалбоподателката. Изпълняваната длъжност е свързана с принудителна работна поза часове наред, която е неблагоприятна за опорно-двигателния апарат, претоварване на зрителния анализатор при работа с видеодисплей и физическо натоварване с рискове за подхлъзване, падане и нараняване; документирано е нараняване и падане по време на работа поради затрудненото придвижване. Извършвани са многократни оперативни интервенции, а данните за трайни контрактури и ограничени движения са предпоставка и за ограничена мобилност, гъвкавост и реакции при допълнително/извънредно натоварване. С оглед на това правилни са констатациите на специалистите по трудова медицина, включени в експертния състав на НЕЛК, относно дължимите условия на полагане на труд от Росица Стоянова. Твърдението на последната за отсъствието на пречки за изпълнение на трудовите задължения в рамките на осемчасов работен ден противоречи на здравния й статус и е непротивопоставимо на необходимостта от специални условия на труд, преценката за които не може да бъде извършена самостоятелно от нея - тя е възложена на органите на медицинската експертиза и е основана на обективни медицински данни. Субективните възприятия на касационната жалбоподателка не отчитат възможните неблагоприятни последици от здравословен характер от неспазването на предписанията на здравните органи. От гореизложеното явства, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а касационният ответник не е претендирал такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,