Решение № 1342 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5050/2007 г.

Решение № 1342 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5050/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 31.05.2006 г. по гр. д. № 3002/2004 г. е обезсилено решение от 11.05.2004 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 6002/2003 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, предявен от В. Ц. Е. от гр. С. за признаване за установено по отношение на А. А. Е., че не е наследник на А. А. Е., починал на 13.04.1984 г. и на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 80, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, който да се произнесе по предявения иск за оспорване на произход като първа инстанция. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от В. Ц. Е. с оплаквания за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод за квалификацията на спорното право и в нарушение на процесуалните правила не е разгледал иска по съществото на спорното правоотношение. Ответникът по касационната жалба А. А. Е. я оспорва. Поддържа, че производството по предявения иск следва да бъде прекратено като недопустимо. Ответникът С. о., район "Възраждане" не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е основателна предвид следното: В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата В. Ц. Е. е предявила против ответника А. А. Е. иск за оспорване на произход от бащата, който съгласно правилата на родовата подсъдност - чл. 80, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) подлежи на разглеждане пред окръжен съд като първа инстанция. Приел е, че районният съд се е произнесъл извън компетентността му, поради което е обезсилил решение от 11.05.2004 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 6002/2003 г. като недопустимо и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд, който да разгледа спора за произход по същество като първа инстанция. Решението е неправилно. Искът с правно основание чл. 38 СК за оспорване на припознаване е различен от установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 36 от Наредбата за гражданското състояние (отм.). Предмет на иска с правно основание чл. 38 СК е опровергаване на направеното едностранно волеизявление от припозналия, че роденото дете произхожда от него, за разлика иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 36 НГС (отм.), чиито предмет е установяването, че актът за раждане на детето е бил съставен неправилно поради липса на необходимите законови предпоставки за вписване на извършеното припознаване, в т.ч., че припознаването не е било извършено в предписаната от закона форма С искова молба вх. № 1* от 10.04.2003 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 6002/2003 г. на Софийски районен съд, ищцата В. Ц. Е. е предявила против ответника А. А. Е. иск за установяване, че не се явява наследник на А. Е. Е., починал през 1984 г. Изложени са твърдения, че ищцата е преживяла съпруга на А. Е. Е., който през 1949 г. е извършил припознаване на ответника А; че припознаването не е било извършено в съответствие с изискванията на действащото към момента законодателство, поради което не е валидно. Поддържа се, че установяването на липсата на наследствени права у ответника А рефлектира върху квотата на ищцата от наследствената маса на А. Е. Е., което обуславя интерес от иска да се признае за установено по отношение на ответниците А. А. Е. и С. о., че А. Е. не е наследник на А. Е. Е. С въведените в исковата молба твърдения не се оспорва биологичния произход на ответника; автентичността на заявлението за припознаване, нито се претендира унищожаване на припознаването поради грешка, измама, заплашване или недееспособност на припозналия, поради което изводът на въззивният съд, че предявеният иск е за оспорване на произход, съответно, че подсъдността му се определя от правилото на чл. 80, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е неправилен. Въведените от ищцата твърдения обуславят правна квалификация на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 36 НГС (отм.) - иск за установяване, че актът за раждане на ответника А. А. Е. е съставен неправилно, поради липса на предпоставките за вписване на припознаването, който иск съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК (отм.) е подсъден като първа инстанция на районните съдилища. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение нарушение на чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.), поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по съществото на спорното правоотношение от друг състав на въззивния съд. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение