Решение № 7300 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10929/2015 г.

Решение № 7300 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10929/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. П. Т. от с. Зорница, област Бургас, чрез пълномощника му адв. Станчев против решение № 1149 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 778/2015 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 945-2987-4 от 02.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 560619/21.01.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Бургас досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георги Пенев Томов на основание § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Административният съд е отхвърлил оспорването, като е приел, че обжалваният административен акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК. За да достигне до този извод Административен съд - Бургас е изложил, че зачетеният осигурителен стаж на кадрова военна служба на жалбоподателя е 10 г. 1 м. и 8 дни, при изискване да има най-малко 18 години действително изслужен стаж като военен по Закона за отбраната и въоръжените сили, и нормата на чл. 69, ал. 1 от КСО не може да се приложи по отношение на исканата от него пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съд е посочил, че при приложението на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС (редакция ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г.), според която за уволнените придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се прилага реда по чл. 68 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст също не са налице. По делото е установено, че жалбоподателят е подал заявление вх. № 47822 от 15.12.2014 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 560619/21.01.2015 г. ръководителят по пенсионното осигуряване на основание § 4, ал. 1 от ПЗР е отказал отпускането на пенсията за осигурителен стаж и възраст по съображения, че лицето е навършило 61 години 5 месеца и 26 дни, има осигурителен стаж от I категория 10 години 1 месец и 8 дни, от II категория 7 години 7 месеца и 19 дни и от III категория 8 години 9 месеца и 29 дни, който на основание чл. 104 от КСО, превърнат към III категория възлиза на 35 години 2 месеца и 19 дни, но сборът от осигурителен стаж и възраст е 96 години 8 месеца и 15 дни и не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. При осъществен административен контрол на посоченото разпореждане, директорът на ТП на НОИ - Бургас с решение № 945-2987-4/02.04.2015 г. го е потвърдил с мотив, че стажът признат от първа категория е от кадрова военна служба, но за да бъде отпусната пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 от КСО, следва да са налице 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили, което в случая не е изпълнено, тъй като Т. няма 18 години действително изслужен стаж на кадрова военна служба. Директорът на ТП на НОИ - Бургас е отбелязал, че пенсията не може да бъде отпусната и на основание чл. 68 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, към който ред препраща разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при недостиг на осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като Томов не е достигнал изискуемата възраст по чл. 68 от КСО, а по отношение на отпускането на пенсия за ранно пенсиониране няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, въпреки че са налице останалите условия на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - възраст и осигурителен стаж от първа категория над 10 години. Периодът, в който касаторът е бил на щатна сержантска длъжност в периода от 01.12.1981 г. - 08.01.1992 г. (видно от удостоверение № 8076 от 02.11.2005 г. от Централен военен архив) е зачетен от административния орган за трудов стаж от първа категория изслужена наборна военна служба. Не се спори и че този стаж е удостоверен от касатора, като осигурителен стаж действително изслужен, като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) на РБ и е 10 години 1 м. и 8 дни към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Според правилото на чл. 69, ал. 1 от КСО (редакция ДВ., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В случая за отпускане на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, Томов следва да има най-малко 18 години действително изслужен осигурителен стаж. До датата на уволнението му, обаче, касаторът има само 10 години 1 месец и 8 дни действително изслужен осигурителен стаж на наборна военна служба. В този смисъл следва да бъде споделен изводът на решаващият състав за приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС и отказът за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст правилно основан на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Според чл. 18, ал. 6 от НПОС (ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО, се пенсионират по реда на чл. 68 и § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО. В случая за Томов осигурителният стаж за действително изслуженото време по ЗОВС не е достатъчен, за да се приложи чл. 69, ал. 1 от КСО, поради което правилно административният орган е извършил преценка по реда на чл. 68 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. За касатора при подаване на заявлението за отпускане на пенсия не е била достигната изискуемата от чл. 68 от КСО възраст, тъй като Т. е навършил 61 години 5 месеца и 26 дни. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. В случая за касатора не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, установени в цитираната разпоредба, за да се породи субективното му право на пенсия. Видно от събраните по делото доказателства, към датата на заявлението за отпускане на пенсия - 15.12.2014 г. са били изпълнени част от изискванията - касаторът е навършил 61 години 5 месеца и 26 дни, осигуряването му е прекратено и зачетеният трудов стаж от първа категория е 10 години 1 месец и 8 дни, но не и изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст възлизащ на 100 точки. Видно от изчисленията на административния орган, общият размер на осигурителния стаж на Томов, превърнат в трета категория труд по реда на чл. 104 от КСО, е 35 години 2 месеца и 19 дни. Този размер, събран с неговата възраст дава точно 96 години 8 месеца и 15 дни, вместо изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Неоснователни са възраженията на касатора, че с оглед уволнението му през 1992 г., правото за отпускане на пенсия, следва да му бъде признат по правилниците, действали по това време, а не по реда на НПОС и КСО. Безспорно е, че нормата на чл. 69, ал. 1 от КСО е материалноправна и като такава има действие само занапред, тъй като не е допуснато изрично обратно нейно действие, както предвижда чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В нея са разписани необходимите и задължителни законови материалноправни предпоставки за да възникне субективното право на едно лице да получава пенсия за изслужено време и старост при режим различен от този регламентиран в чл. 68 от КСО. След влизане в сила на тази правна норма, и само занапред, лицата отговарящи на всички кумулативни изисквания на закона имат това право. Това право, с оглед действието на правната норма във времето, безспорно няма да имат лицата който са направили искане за отпускане на такава пенсия преди влизането й в сила. Една от материалноправните предпоставки за да възникне право на пенсия по този специален ред е именно характера на положения труд - лицето да е военнослужещ. Тук законодателят е използвал израза "изпълнявало", или в случая се касае за изпълняване на тази дейности в минало време, като времевия отрязък в самата правна норма не е ограничен изрично. След като липсва такова ограничение във времето, за изпълнение на дейността на военнослужещите по ЗОВС, то следва, че целият трудов стаж на тези лица трябва да се съобразява при преценка основателността на искането по чл. 69, ал. 1 от КСО, без значение дали той е полаган преди или след влизане в сила на тази законова промяна. Наличието на предпоставките за отпускане на пенсия се преценяват към датата на упражняване на правото на пенсия и с оглед действащите към този момент материалноправни норми. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт се преценява към момента на издаването му и при така изложената фактическа обстановка и правна уредба, административният орган е направил законосъобразен извод, че за Томов това право не е възникнало. Поради това касаторът може да подаде отново заявление за отпускане на пенсия, като приложи необходимите за това документи, удостоверяващи правото му, които отново да бъдат преценени от административния орган. Като е отхвърлил жалбата срещу атакуваните административни актове, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че Г. П. Т. не притежава минимално изискуемия действително положен стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО и неговият общ сбор по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на същия кодекс за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е по-малко от 100 точки, поради което не са изпълнени всички кумулативно заложени условия за реализиране на заявеното право. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия състав на шесто отделение приема, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,