Решение № 7397 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11604/2019 г.

Решение № 7397 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11604/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на "М. Чайкова" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Бръшлян, община Малко Търново, област Бургас, с управител М. Ч., е подадена против решение № 33 от 09.01.2019 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 3371/2017 г., в частта, с която е постановено връщане на преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне във връзка с констатациите за наличие на други нарушения, за които следва да се определи друг размер на финансовата корекция, какъвто не е определен с процесния адм. акт. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Златарев и с писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт в атакуваната му част. Касаторът оспорва извода на съда относно необходимостта от ново разглеждане на преписката, като твърди, че не са осъществени други нарушения от земеделския производител, тъй като реализираните приходи са били по-малки от прогнозните такива, но в подписания договор не е поемано задължение прогнозните приходи да бъдат изпълнени, както и не е установена нередност, изразяваща се в неразкриването на работни места. Претендира отмяна на обжалваната част от съдебното решение и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Втората касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез упълномощен юрисконсулт Панчева и с нея се обжалва изцяло горепосоченото съдебно решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател развива тезата, че процесното решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ е издадено законосъобразно при условията на Наредба № 30/2008 г. и неправилно първоинстанционният съд е счел, че в случая не са установени изкуствено създадени условия и получена облага в несъответствие с целите на ЕС. Изразява становище, че са налице и обективни и субективни елементи в поведението на бенефициера по смисъла на решението на СЕС по дело № С-434/2012 г. Обжалваното съдебно решение се оспорва и в частта за разноските, тъй като съдът не е съобразил възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката на оспорващото дружество и разноските е следвало да бъдат определени при окончателното решаване на правния спор, а в случая съдът е постановил връщане преписката на органа за ново произнасяне. В писмена молба от 19.05.2020 г. се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба на "М. Чайкова" ЕООД и за уважаване жалбата на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции и се възразява за прекомерност на претендираното от другия касатор адвокатско възнаграждение. С писмен отговор от 02.09.2019 г. "М. Чайкова" ЕООД оспорва касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ и развива аргументи за отхвърлянето й, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационните жалби и счита, че съдебното решение е неправилно, защото според Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007–2013 г., когато са установени редица нередности при изпълнение на един и същ договор, за който е подадена заявка за плащане до 01.01.2015 г., се прилага първо санкцията по чл. 30 от Регламент № 65/2011 г., след което се налага санкцията за най-сериозната нередност за неспазване на други задължения, ако такава е установена. Според участващия по делото прокурор административният орган правилно е приел, че финансовата корекция следва да бъде наложена за най-тежкото от констатираните неизпълнения, а именно на основание на чл. 46, ал. 3, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за изкуствено създадени условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да се извлече облага в противоречие с целите на тази наредба и е на стойност 219 866, 50 лева, представляваща 100% от предоставената финансова помощ по договора. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, като същите са предявени против неблагоприятен за тях съдебен акт. Решаващият касационен състав счита, че първо следва да се обсъди касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ, защото с нея се оспорва изцяло визираното съдебно решение. Разгледана по същество касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 33 от 09.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3371/2017 г. е отменено решение № 02/311/00413/3/01/04/01 от 26.09.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за определяне на финансова корекция на "М. Чайкова" ЕООД, ЕИК 200682485, със седалище и адрес на управление с. Бръшлян, общ. Малко Търново, представлявано от управителя М. Ч. в размер на 219 866, 50 лева; административната преписка е върната на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне във връзка с констатациите в решение № 02/311/00413/3/01/04/01 от 26.09.2017 г. за наличие на други нарушения, за които се следва различен размер на финансова корекция, какъвто не е определен с обжалвания акт, при съобразяване на указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението; Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "М. Чайкова" ЕООД, ЕИК 200682485, със седалище и адрес на управление с. Бръшлян, общ. Малко Търново, представлявано от управителя М. Ч. направените по делото разноски в размер на 7 710 (седем хиляди седемстотин и десет) лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Бургас се е позовал на нормите на чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 АПК и е приел, че като правно основание за постановяване на процесния административен акт - РНФК са посочени от неговия издател четири отделни нарушения, допуснати от страна на земеделския производител, като в случая органът е наложил финансова корекция само за най-тежкото от констатираните неизпълнения относно изкуствено създадени условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да се извлече облага в противоречие с целите на Наредба № 30/2008 г., която корекция е на стойност 219 866, 50 лв. Първоинстанционният съд се е позовал на приетата съдебно- техническа експертиза и въз основа на нея е преценил, че са опровергани констатациите на издателя на атакувания администартивен акт досежно първото посочено нарушение в РНФК. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени относимите към настоящия казус Решение от 21 юли 2005 г. по дело E. S., С-515/03, R., стр. I-7355, точка 39, както и Решение по дело С-434/12, с което Съдът на ЕС указва как следва да се тълкуват понятията "изкуствено създаване" на условията, необходими за получаване на плащане и "облага в противоречие с целите" по смисъла на чл. 4, параграф 8 от Регламент № 65/2011, като изрично поставя ограничението, че намерението да се заобиколи предвиденото в националното законодателство ограничение за максималния размер на финансирането от ЕЗФРСР само по себе не позволява да се изключи, че представеният от кандидата проект ще допринесе за постигане на целите на подпомагане. Оттук е изведено заключение, че процесният административен акт следва да бъде отменен, тъй като определената с него финансова корекция съгласно абзац първи от л. 7 от оспореното РНФК е наложена единствено за най-тежкото констатирано неизпълнение - за изкуствено създадени условия и за наличие на функционална несамостоятелност, които в случая не са доказани от издателя на акта. С оглед на това е решено преписката да бъде върната на административния орган за определяне на друг размер на финансовата корекция, защото от събраните по делото доказателства е установено наличието на констатираното от органа нарушение, изразяващо се в реализиране на приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, които са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съставът на Административен съд - Бургас правилно е установил, че атакуваното РНФК е издадено от компетентния за това адм. орган, в рамките на правомощията му, предвидени в чл. 20а, ал. 5 вр. ал. 2 ЗПЗП. Не е спорно обстоятелството, че процесният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите мотиви. В съдебното решение са разгледани оплакванията на "М. Чайкова" ЕООД, което твърди незаконосъобразност на оспореното РНФК, понеже адм. производство е започнало 8 дни след прекратяване на договора, а според чл. 43, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., бенефициерът подлежи на мониторинг в продължение на 5 години, считано от сключване на договора за отпускане на финансова помощ, което в случая е в периода от 12.06.2012 г. до 12.06.2017 г., когато жалбоподателят следва във всеки един момент да съответства на условията, предвидени във визираната норма. В конкретната хипотеза започването на производството по налагане на финансова корекция е съобщено на жалбоподателя с писмо от 20.06.2017 г., тоест след изтичане на периода, през който могат да се извършват проверки за изпълнението на задълженията по договора. От съществено значение е обстоятелството, че проверката, въз основа на която са формирани изводите на административния орган е извършена през месец юни 2016 г., което е в рамките на петгодишния мониторингов период и фактическите констатации касаят времето, през което земеделският производител е подлежал на проверяване и е следвало да отговаря на всички изисквания на приложимите разпоредби от Наредба № 30/2008 г. и на задълженията, поети по сключения договор на дата 12.06.2012 г. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че вписаните от издателя на процесния акт правни основания за издаване на РНФК са следните: чл. 2, т. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г.; чл. 6, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г.; чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г.; чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г.; чл. 46, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 4 от Наредба № 30/11.08.2008 г.; т. 13, т. 31 и т. 32 от § 1 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както и чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони; чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1, чл. 70 ЗУСЕСИФ и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (в относимата редакция на закона към датата на издаване на обжалваното решение), според която безвъзмездна финансова помощ по програмата по ал. 1 се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г., в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. При тези многобройни правни основания, съдържащи се в процесния административен акт, първоинстанционният съд правилно е счел, че в хода на административното производство са констатирани четири различни нарушения, всяко от които има за последица налагането на финансова корекция в различен размер, а именно: Първото нарушение е наличието на функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката, което влече финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Следващото нарушение се състои в това, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани и пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период и времетраенето на неизпълнението е една финансова година. За това нарушение се следва финансова корекция в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора. Третото нарушение, което е констатирано според органа се изразява в изпълнение по-малко от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и неизпълнението не указва влияние върху целите и изпълнението на проекта и времетраенето на неизпълнението е до две финансови години. За това нарушение също се следва финансова корекция в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора. Четвъртото нарушение се изразява в неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение и неизпълнението се отнася за по-малко от 50% от стойността на изплатената финансова помощ по договора и не указва влияние върху целите и изпълнението на проекта, както и върху критериите за допустимост. За това нарушение се следва финансова корекция в размер на финансовата помощ за активите, които не се използват по предназначение. В случая изпълнителният директор на ДФЗ е наложил финансова корекция за най-тежкото от констатираните неизпълнения относно изкуствено създадени условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да се извлече облага в противоречие с целите на Наредба № 30/2008 г., която възлиза на 219 866, 50 лв. Касационният съдебен състав изцяло споделя правните съображения на първостепенния съд относно приложението на Решение от 21 юли 2005 г. по дело E. S., С-515/03, R., стр. I-7355, точка 39 и на Решение по дело С-434/12, с което Съдът на ЕС посочва как следва да се тълкуват понятията "изкуствено създаване" на условията, необходими за получаване на плащане и "облага в противоречие с целите" по смисъла на чл. 4, параграф 8 от Регламент № 65/2011, като изрично акцентира, че намерението да се заобиколи предвиденото в националното законодателство ограничение за максималния размер на финансирането от ЕЗФРСР само по себе не позволява да се изключи, че представеният от кандидата проект ще допринесе за постигане на целите на подпомагане, като е необходимо установеното желание за заобикаляне на ограничението във връзка с размера на допустимите проекти и с максималния размер на помощта за един бенефициер да води до невъзможност за постигане на целите за подпомагане. Съдът на ЕС се е произнесъл, че не може да бъде отказано финансиране на проект, когато съответните инвестиции могат да се обосноват по друг начин, а не само с плащането по схемата за подпомагане. За да се постанови отказ е необходимо въз основа на обективните доказателства да може да се направи извод, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като от всички обективни елементи по делото следва да се установи, че основната цел при избора на условията, свързани с разглежданите инвестиционни проекти, е плащането на помощите въз основа на схемата за подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на посочената схема. Въз основа обективните обстоятелства следва да може да се направи извод, че в конкретния случай целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. Според касационния съдебен състав първостепенният съд правилно е преценил, че в настоящия казус административният орган незаконосъобразно е приел, че е налице изкуствено разделяне на производствени и технологични процеси в два различни обекта, възпроизвеждайки само констатациите от третата извършена проверка на обекта на жалбоподателя, като е игнорирал и не е обсъдил констатациите, направени при предходните две проверки, при положение, че при трите осъществени проверки фактическото положение в обекта е било непроменено. В мотивите на обжалваното съдебно решение точно е установено, че от събраните по делото писмени доказателства и от приетата съдебно-техническа експертиза не е установено двете изградени къщи на жалбоподателя да имат обща ВиК и ел. инфраструктура с други обекти, както се твърди в процесното РНФК. В СТЕ на изслушания експерт е обсъдено това обстоятелство и вещото лице, след като е извършило проверки и е получило надлежна информация, е дало заключение че двете УПИ, собственост на дружеството - жалбоподател и на "Ясен месец" ЕООД, имат отделно ел. захранване със самостоятелен електромер, всяка от къщите има отделна измервателна точка и всяка от къщите има самостоятелен електромер. Аналогично е положението и с ВиК инсталацията, досежно която експертът е установил, че водоснабдяването на двете УПИ е независимо едно от друго и за всяко от УПИ-тата е разкрита отделна партида, с отделен самостоятелен титуляр по нея. Вещото лице категорично е посочило в СТЕ, че водоснабдяването и канализацията на къща № 1 и № 4, които са на жалбоподателя, са изградени самостоятелно, със самостоятелни връзки и уреди за мерене и партиди за отчитане, не са свързани и не са зависими от водоснабдяването и канализацията на къщи № 2 и № 3. Установено е, че битовата канализация и на двете УПИ е включена в една частична улична битова канализация, в която са включени по трасето и други имоти и сгради, която канализация е заустена в уличен битов канал при спирката на автобусите до църквата на селото. От гореописаните правнорелевантни обстоятелства първоинстанционният съд е извел верен извод, че включването на канализацията от двете УПИ в една обща улична битова канализация не може да обоснове заключение за функционална несамостоятелност, тъй като по тази логика, всички останали обекти по пътя на този битов канал, които също са заустени в него, следва да се считат за част от един обект, което не може да се възприеме. Първостепенният съд е констатирал, че от описанието на двата обекта, извършено от вещото лице по приетата СТЕ се установява, че обектите на оспорващото дружество и на "Ясен месец" ЕООД могат да функционират напълно самостоятелно един от друг, доколкото предназначението на къщите във всеки от обектите е такова, че позволява в тях да се осъществяват дейности независимо един от друг. Къщите № 1 и № 4 на "М. Чайкова" ЕООД имат помещения, които са предназначени за почивка и спане на гости (във всяка от къщите на втория етаж всички помещения са с такова предназначение), предвидени са помещения за приготвяне на храна със съответното оборудване и заведение за обществено хранене и всяка от къщите е оборудвана с баня и тоалетна, каквото е състоянието и с къщи № 2 и № 3, които са част от обекта на "Ясен месец" ЕООД. Ето защо от предназначението и ползването на къщите в съответните обекти на двете дружества не може да се изведе извод, че те са взаимно зависими и могат да функционират само, ако функционират и къщите от съседния обект. В хода на съдебното производство е установено, че двата обекта – на оспорващото дружество и на "Ясен месец" ЕООД са оградени с една ограда, но само това обстоятелство не може да формира извод за функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, защото тази външна ограда не е била предвидена в одобрения проект за финансиране по посочената в решението мярка. Тоест проектът на "М. Чайкова" ЕООД е утвърден без изискване за наличие или не на визираната ограда, което означава, че нейното съществуване или несъществуване не би следвало е предмет на проверките и да влияе на изводите от тях, във връзка с финансирането на проекта, изпълнението на задълженията по сключения договор, както и на изискванията, регламентирани в Наредба № 30/2008 г. Безспорно за да изпълни целите си по одобрения проект оспорващото дружество е можело изобщо да не изгражда тази външна ограда, защото проектът е бил одобрен без нейното наличие. В този смисъл са и обоснованите правни заключения на първоинстанционния съд относно констатацията в процесното РНФК, във връзка с номерацията на къщите на "М. Чайкова" ЕООД и на "Ясен месец" ЕООД, който факт не е достатъчен за да се приеме, че в случая има изкуствено създадени условия. Касационният съдебен състав споделя и становището на първостепенния съд, за това, че определената с оспореното РНФК финансова корекция е единствено за гореописаното нарушение - за изкуствено създадени условия и за наличие на функционална несамостоятелност. Този обективен факт изисква връщане преписката на административния орган за определяне на друг размер на финансовата корекция, доколкото от събраните по делото доказателства е установено наличието на констатираното от ДФЗ друго нарушение, изразяващо се в реализиране на приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, които са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план. Настоящият съдебен състав счита, че при налагането на новата, определена от компетентния за това адм. орган финансова корекция, изпълнителният директор на ДФЗ следва да съобрази и обстоятелството, че цитираните в процесното РНФК проценти са изчислени на основание на т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 от Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Посочената Методика е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС - петчленен състав - I колегия. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В случая Методиката е обявена за нищожна, поради което административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок, съгласно чл. 195, ал. 2 АПК. Относно възражението на изпълнителният директор на ДФЗ срещу присъдения размер на адвокатското възнаграждение в полза на оспорващото дружество, касационният съдебен състав намира, че е неоснователно, защото същото съответства на действителната фактическа и правна сложност на правния спор. Не може да се възприеме и твърдението на този касационен жалбоподател, че разноските е следвало да бъдат определени при окончателното решаване на правния спор, а в случая съдът е постановил връщане преписката на органа за ново произнасяне. Първоинстанционният съд е длъжен да се произнесе в решението си по отношение на претендираните от страните разноски, съобразно нормата на чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК, независимо от това дали решава спора по същество или изпраща преписката на адм. орган за ново разглеждане. Само в хипотезата, когато касационният съд отменя първоинстанционно решение и връща делото за ново разглеждане на друг съдебен състав от същия съд, тогава се прилага нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, която разпоредба не е относима към настоящия правен спор, тъй като в случая с обжалваното съдебно решение е отменен административен акт и е приложен чл. 173, ал. 2, предложение второ АПК. По отношение на касационната жалба, предявена от "М. Чайкова" ЕООД, настоящият съдебен състав счита, че също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Този касатор обжалва решение № 33 от 09.01.2019 г., постановено от Административен съд - Бургас, само в частта, с която е постановено връщане на преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне във връзка с констатациите за наличие на други нарушения, за които следва да се наложи друг размер на финансовата корекция, какъвто не е определен с процесния адм. акт. Според касационния жалбоподател не е необходимо ново разглеждане на преписката, тъй като не са доказани други нарушения, осъществени от страна на земеделския производител. Касационният съдебен състав не споделя това становище, защото с приетата по първоинстанционното дело съдебно-икономическа експертиза е установено по безспорен начин, че приходите за проверяваните периоди са различни през различните години, но във всяка от тях те са под 50% от предварително заложените. В две от годините – 2015 г. и 2016 г., приходите са над 20% от предвидените приходи съобразно бизнес плана, а през 2014 г. е констатирано, че изобщо не са реализирани приходи. При тези точни фактически констатации, първостепенният съд е извел обосновано заключение, че в случая е осъществено посоченото от органа в РНФК нарушение, относно което изпълнителният директор не е определил и наложил съответната финансова корекция. Изводът на решаващия състав на АС- Бургас не е опроверган в хода на касационното производство и съответства на събраните доказателства в първоинстанционния процес. С оглед на това законосъобразно в мотивите на обжалваното решение е преценено, че преписката следва да бъде върната на издателя на адм. акт за ново произнасяне, като съдът изрично е посочил, че при издаването на новото РНФК административният орган следва да провери наличието на всички факти, които сочат и за осъществяване на останалите нарушения, с изключение на изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност. Във втория диспозитив на съдебния акт точно е постановено, че преписката следва да бъде изпратена на административния орган, като при новото произнасяне следва да бъдат съобразени указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Касационният съдебен състав счита, че в случая правилно е приложена нормата на чл. 173, ал. 2, предложение второ АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването на спорния въпрос по същество. Това е така, защото не е допустимо съдът по първичен начин да определя вместо съответния компетентен административен орган налагането на финансова корекция и да изземе законовите функции на изпълнителния директор на ДФЗ по установяване на нарушения по реда на приложимата Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и ЗУСЕСИФ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора - неоснователност и на двете касационни жалби, претенциите на двамата касатори за присъждане на разноски се оставят без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,