Решение № 12879 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. от гр.Варна, срещу решение 2090/29.03.2024г. постановено по адм. дело 683/2024г. на Административен съд София-град(АССГ). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено и касационната жалба да се реши по същество, като се отмени решението на КЗЛД и преписката се върне за отстраняване на съществените нарушения, със задължителни указания за прилагане на закона и налагане на глоби на адв.Б.Р. и М.Р.. Не претендира разноски. Ответникът- Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/, чрез нейния председател в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Не претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- М. Б. Р., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Б. М. Р., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Н. А. Н. срещу Решение ППН-01-639/2021 от 22.11.2022г. на Комисията за защита на лични данни, с което КЗЛД по т.1: Оставя без уважение искането на Н. А. Н. за изискване от Апелативния съд по дело 348/2021г. на копие на върната част от призовка за връчено определение 313 от 10.08.2021г. и определение 272 от 20.07.2021г., тъй като установяването на лицето, получило призовката и приложените към нея документи нмат отношение към предмета на спора.; по т.2: обявява жалба с рег.ППН-01-639/24.08.2021г., подадена от Н. А. Н. срещу адв. Б. М. Р. от АК-Варна, с [ЛНЧ] и адв. М. Б. Р. от АК-Варна с [ЛНЧ], за неоснователна и недоказана, в производство по чл.38, ал.1 ЗЗЛД вр. чл.77, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента). Заявени от жалбоподателя са нарушения на чл.6, §1, б. в ОРЗД вр. чл.13 от Етичния кодекс на адвоката, изразени в предоставяне на информация за Н. Н.-имена и качеството му на страна в съдебни производство от адвокат Б. Р. от АК-Варна и адв.М. Р. от АК-Варна, на адв.С. Т. от АК-Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт на КЗЛД е постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Относно съответствието на оспорения акт с материалноправните норми АССГ е приел за спорен по делото въпроса дали адв. Б. Р. и адв.М. Р. (в качеството на администратори на лични данни, предоставяли правна защита на Трейдхо ЕООД по гр.д.5760/2019г. по описа на РС-Варна, по което насрещна страна е Н. А. Н.) са предоставили личните данни на жалбоподателя, на адвокат С. Н. Т. от АК-Варна- назначен за служебен защитник на Н. Н. по гр.д. 348/2021г. по описа на Апелативен съд-Варна, за изготвяне на частна касационна жалба срещу определение 272 от 20.07.2021г. Съдът е счел, че на адв. С. Т. е била служебно известна информация по повод водени дела между Н. и Трейдхо ЕООД, тъй като същият работи в АД Р., С. и Д. и е осъществявал правна защита в полза на търговското дружество, вкл. представителство в съдебни заседания. АС-Варна е намерил, че дори в хипотеза на разкриване на лични данни на жалбоподателя от адв. Б.Р. и адв.М.Р. пред адв. С. Т., са били налице предвидените в чл.6, §1, б. в , б. д от Регламент (ЕС) 2016/679 условия за това, а именно: за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, както и когато се осъществява упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора, и предвид разпоредбите на чл.43, ал.3 от Закона за адвокатурата и чл.13 ог Етичния кодекс на адвоката. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от националния надзорен орган в хода на проведеното административно производство, като по отношение изложеното от касатора настоящия съдебен състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че адвокат С. Н. Т. е обработвал по см. на чл.4, т.2 ОРЗД лични данни на Н.- имена и качеството му на страна в съдебно производство, но същите са получени от адвоката в хипотезата на чл.6, §1, б. в от Регламента- законово задължение за осъществяване на правна защита на страна по гражданско дело, в документите на което се съдържа информация за друга страна по делото- в случая Н. Н., част от която информация са процесните негови лични данни. Не е доказано както в производството пред АО, така и в проведеното съдебно производство пред АССГ, че от адв. Б.Р. и адв.М.Р. са обработвани (конкретно разкривани чрез предаване) лични данни на субекта на данни Н., в нарушение на изискването за законосъобразност на обработването по см. на чл.6 ОРЗД. Както се отбеляза по горе, адвокат С. Н. Т. е имал достъп до процесните лични данни на Н., но същите са придобити при приложимост на условието по чл.6, §1 , б. в ОРЗД- необходимо обработване за спазване законово задължение, прилагано спрямо администратора. С оглед изложеното извода на съда на липса на предпоставки за ангажиране административната отговорност на адв. Б.Р. и адв. М.Р. е верен. Противно на тезата на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, като съдът се е произнесъл с мотивиран съдебен акт по см. на чл.172а, ал.2 АПК. Решението на съда е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение