Решение № 11273 от 26.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2020 г.

Решение № 11273 от 26.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. К. от [населено място], против Решение № 2558/31.12.2019 г., постановено по адм дело № 3129/2019 г., по описа на Административен съд В. в частта, в която предявеният от него против Областна дирекция на МВР В. иск за обезщетение по ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 100.00 лева до пълния претендиран размер от 300.00 лева, както и пълния размер на направените пред съда разноски. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло и бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции. Ответната Областна дирекция на МВР В., редовно уведомена, не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е осъдил ОД на МВР В. да заплати на В. К. обезщетение по ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 100.00 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по повод обжалване на наказателно постановление № 5171/08.05.2003 г. на началник направление при РДВР - В., отменено по съдебен ред, ведно със законната лихва, като е отхвърлил предявения иск за сумата над 100.00 лева до пълния размер от 300.00 лева като неоснователен. Присъдени са и направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 122.10 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че претендираните разноски в размер на 300.00 лева действително са направени при съдебното обжалване на НП № 5171/08.05.2003 г. на началник направление при РДВР - В. и същото е отменено по съдебен ред, но с оглед реализираната правна защита от адв. Алексиев под формата на подаване на въззивна жалба и на частна жалба без процесуално представителство, преценявайки отсъствието на фактическа и правна сложност на делото по проверка законосъобразността на НП, с което е наложено само едно наказание по ЗЗ в размер на 100 лв., то обезщетение над сумата от 100.00 лева е прекомерно високо. Решението в обжалваната му част е неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанциония съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение в конкретния случай, определено в минималния размер от 300 лв., съгласно приложимия към датата на възникване на разхода текст на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., съответно съобразен с вида и стойността на защитавания материален интерес, а също и с вида и обема на положения адвокатски труд. Неправилно съдът приема, че същият се изразява само в изготвяне на жалба срещу процесното НП, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от наредбата за изготвяне на жалба срещу НП, без процесуално представителство. Към материалите по делото е приложен договор за правна помощ, изразяващ се в процесуална защита и съдействие по нахд № 5296/15 г. на РС - В.. Тази защита и съдействие е осъществена не само с изготвяне на първоинстанционната жалба. Основателно касаторът изтъква, че адвокатът е получавал съобщения, изготвил е и частната жалба, ангажирал е писмено становище в заседанието по същество пред РС, поради невъзможност да се яви лично. По този начин е изпълнил поетия ангажимент, за процесуална защита и съдействие, за който е заплатен хонорар в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 година. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ОД на МВР В. бъде осъдена да заплати на В. К. обезщетение за причинени имуществени в реди в размер на 200.00 лева, представляваща разликата от присъденото обезщетение в размер на 100.00 лева до пълния размер на претендираното обезщетение в размер на 300.00 лева. При този краен извод в полза на касатора следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 370.00 лева, както и сумата от 247.90 лв., представляваща разликата от присъдените от Административен съд В. разноски от 122.10 лв. до пълния размер от 370.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение