Решение № 1539 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10987/2009 г.

Решение № 1539 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10987/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против Решение № 944 от 08.07.2009 г. по адм. дело № 119 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора Решение № 345 от 22.12.2008 г., а преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във вр. с § 4 от заключителните и преходните разпоредби на Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, приета с ПМС № 13 от 1975 г. (необнародвана). Ответникът Любомир Цветанов Василев от гр. Пловдив е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е Решение № 345 от 22.12.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4708214640 от 14.11.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Любомир Цветанов Василев от гр. Пловдив е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да отмени оспорените административни актове и изпрати преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, Административен съд - Пловдив законосъобразно е приел, че придобитият от лицето трудов стаж от 07.10.1979 г. до 15.09.1985 г. като учител в лицей "Мулай Рашид", гр. Фес, Кралство Мароко, следва да бъде квалифициран като "учителски осигурителен стаж" за пенсиониране при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Като се е позовал на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, съдът е приложил правилно действащите към момента на придобиване на осигурителния стаж материалноправни норми. Лицето е било изпратено на работа в чужбина от Дирекция "Техноимпекс" при условията на Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, приета с ПМС от 1975 г. (необнародвана), На основание § 4 от заключителните и преходни разпоредби към наредбата времето, прекарано на работа в чужбина по условията на наредбата, се признава за трудов стаж за пенсия и по дял II и III от Кодекса на труда, както и за трудов стаж по специалността, като се има предвид еднаквостта и сходството на задграничната работа със съответната длъжност у нас. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалноправните норми на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са неоснователни. Първо - инстанционният административен съд законосъобразно е приел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от НПОС няма придадено обратно действие и не може да преурежда с обратна сила вече прекратени трудови и осигурителни правоотношения. Законът за народната просвета, обнародван в ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., не е приложим по отношение на положения труд на учителска длъжност през периода от 07.10.1979 г. до 15.09.1985 г. По силата на изричната разпоредба на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето на зачетения трудов стаж, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Наличието на учителски трудов стаж, който се приравнява на "учителски осигурителен стаж" по смисъла на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, следва да бъде преценено съобразно действащите към момента на полагане на труда материалноправни норми. Заключителната разпоредба на § 4 от Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, приета с ПМС № 13 от 1975 г. (отм. - ПМС № 114 от 16 ноември 1990 г.) предвижда придобитият трудов стаж от лице, изпратено на работа в чужбина по реда на наредбата, да се зачита като трудов стаж по специалността на съответната длъжност у нас. Касационният ответник има учителско образование, придобил е учителски осигурителен стаж у нас с продължителност 25 г. 04 м. 26 дни. и не е налице нормативна пречка за зачитане на положения в чужбина трудов стаж като преподавател (учител по математика на пълен работен ден съгласно дадената оценка с протокол № 2 от 13.05.1985 г. от Комисията при посолството за работа със специалистите в Мароко) за учителски осигурителен стаж за пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Като е отменил оспорените административни актове и е върнал преписката за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,