Решение № 5860 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2013 г.

Решение № 5860 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Мариян Русев Михнев от гр. Варна, срещу решение № 14152/12.11.2012 г., постановено по адм. д. № 7856/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповед № ЧР-06-035/10.05.2012 г. на министъра на правосъдието, ведно със законните последици. Ответникът, министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ЧР-06-035/10.05.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 293, ал. 2 от Закона за съдебната власт във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция "Охрана" и писмо вх. № 11975/07.12.2011 г. на Районно управление "Социално осигуряване", Варна (РУСО), е прекратено служебното правоотношение на Михнев - директор на Областна дирекция "Охрана" - Варна, към Главна дирекция "Охрана" (ГДО), като възникнало след като държавния служител е упражнил правото си на пенсия. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, както и че е съобразена с целта на закона, поради което е законосъобразна. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. По делото е безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия, което хронологично предшества възникването на служебното му правоотношение като държавен служител в МП. С оглед на това правилно е приложен материалния закон, а именно чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР, съгласно който служебното правоотношение се прекратява, когато то е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. Употребеното в същия текст "...по инициатива на органа по назначението" има предвид, че органът по назначението издава заповедта служебно, при констатирането на посочените факти, без да е необходимо той да бъде сигнализиран изрично /с изготвяне на предложение от пряк ръководител или по друг начин/. В този смисъл е и решаващият извод на първоинстанционния съд, който е изложил и мотиви, съпоставящи режима по КТ, практика в тази насока и идентичния текст на нормите по КТ. Неоснователно е възражението, че нормата на т. 15, ал. 1, чл. 245 ЗМВР е относима само при прекратяване на правоотношението, по което е възникнало правото на пенсия, тъй като законовата норма не визира такова разрешение и стеснителното й тълкуване е недопустимо. Неоснователно е и възражението за недължимост на присъдените разноски - юрк. възнаграждение, тъй като присъждането им е съобразено с ТР № 3/2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК