Решение № 2779 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5101/2016 г.

Решение № 2779 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5101/2016 г., IV о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. Михайлов, срещу решение № 1364 от 29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 8345/2015 г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 7 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма], считано от 1.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14/МВтч. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съдът не е отчел, че цената за достъп по раздел IV, точка 5 неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, точка 1 от Решение Ц-27, от което следвало, че [фирма] е компенсиран два пъти за един и същи разходи в нарушение на чл. 4 и чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Твърди, че не е съобразено, че с Решение Ц-27 е утвърдена цена за достъп, като в нея се признават приходи на [фирма] за компенсация на разходи, претърпени от дружеството през минали години, както и не е отчел, че тези разходи са покрити и от Решение Ц- 25/29.07.2013 г. на КЕВР. Излага, че незаконосъобразно съдът е приел, че [фирма] може да бъде компенсирано за разходите си въпреки липсата на законово основание. Излага, че съдът неправило е приложил нормата на чл. 27, ал. 2, вместо относимата на чл. 41 от НРЦЕЕ в релевантната редакция и неглижирал факта, че в Решение Ц - 27 няма посочени основания, обосноваващи извод "защо само производството на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия е довело до твърдяната от [фирма] необходимост от допълнителни резервни мощности". Излага, че съдът неправилно е приел, че включването на компенсационните разходи в цената за достъп по раздел IV, точка 5 е законосъобразно, като не е отчел че тези разходи са покрити и от Решение Ц- 25/29.07.2013 г. на КЕВР. Твърди, че съдът не е отчел почти тройното увеличение на цена за достъп в размер на 7, 14 лв. /МВтч в сравнение с тези по Решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР - 2, 45 лв./ МВтч, както и неправомерно се изземват приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към единственото дружество - оператор на електропреносната мрежа, като не е съобразено, че жалбоподателят е производител чрез централа, свързана с разпределителната мрежа, а с решение Ц - 27 се установява цена до преносната мрежа, като производителите на ел. енергия са присъединени към електроразпределителната мрежа и няма законно основание да плащат цена за достъп до електропреносната мрежа. Излага, че неправилно съдът е приел, че КЕВР е имала право да приложи по-дълъг срок от нормативно допустимият за отчитане разходите на [фирма], както и да приложи различен метод на ценово регулиране от нормативно предвиденият. Излага, че съдът неправилно е приложил чл. 26 АПК и не е отчел, че при издаване на Решение Ц-27 не са спазени административнопроизводствените правила, като поради липсата на публичност и прозрачност в работата на административния орган, заинтересованите лица не са получили право да участват в производството, като КЕВР при постановяване на обжалваното решение не е изпълнила задълженията си по чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който системните оператори, когато подават заявление за цени, следва да го публикуват в средствата за масова информация. Иска, да се отмени обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалните си представители адв. Михайлов и в писмена защита от адв. Темников, поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за неправилност на решението на КЕВР, както и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. Церовски в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да бъде оставено в сила решението и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Заинтересованата страна - [фирма], редовно призовано не се явява и взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно, като възраженията възпроизвеждат позицията на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, която е обсъдила и обосновано отхвърлена като неоснователна. Излага, че при постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, относими към правния спор за законосъобразността на Р Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР и установени от доказателствата, фактическите констатации са съответни на доказателствата, а правният извод за липса на основания за отмяна на решението е обоснован. Излага, че е правилен и обоснован изводът на съда за липса на нарушения, свързани с неправилно прилагане на материалния закон и нарушения на административно процедурните правила, като са обсъдени правилата, отнасящи се до процедурата, приключила с решение на КЕВР и правилно е достигнал до извода за липса на нарушения. Смята, че правилно съдът е приел спазване на чл. 26 от АПК, т. к. в ЗЕ не е предвидено задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители, както и от чл. 36 от ЗЕ във вр. с чл. 39 от Наредба № 1/2013 г. следва, че цените, регулирани по този ред, се образуват от енергийните предприятия, а редът за регулиране и утвърждаване е предвиден в наредбата, вкл. чл. 39, който посочва, че енергийните предприятия подават заявления за цените. Излага, че решението е издадено от компетентен орган, на който са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, вкл. на цените /чл. 21, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 10 и 13 от ЗЕ/, постановено е в предвидената форма, с посочени фактически и правни основания, поради което не е налице нарушение относно формата, както и не са нарушени административно процедурните правила и реда за разглеждане на заявлението, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1/2013 г. за регулиране на цената. Излага, че е проведено обществено обсъждане, както и цялостната процедура, изискваща се от регламентацията на отношенията, които са обсъдени в съдебното решение и приложимата процедура. Излага, че са неоснователни и оплакванията за неправилно прилагане на материално правните норми, като са обосновани изводите на първоинстанционния съд, като се посочи, че цената за достъп до мрежата не е мярка, засягаща приходите от дейността на ВЕИ производителите. Смята, че предвидената преференциална цена за изкупуване от тези производители не замества дължимите плащания от тях с оглед осигуряване на баланс в системата и е недопустимо останалите производители и клиентите да бъдат обременени с разходите на тази група производители. Смята, че определената цена за достъп на производителите на ВЕИ е съобразена с Наредба № 1/2013 г., т. е. като съотношение между утвърдените необходими приходи и прогнозни количества произведена ел. енергия и вятър и слънце, по метода норма на възвръщаемост на капитала /чл. 4, ал. 2 от Наредбата/. Смята, че е правилен крайният извод за възвръщаемост на капитала, определена съгласно чл. 9, 13 и 14 от Наредбата, съставляваща регулаторна база на активите и средно претеглена норма на възвръщаемост, като регулаторната база е формирана от необходимия оборотен капитал, а цената включва необходим резерв и разходи за компенсация, а различията между изготвения доклад и решението не водят до незаконосъобразност, като в решението са обсъдени доводите, а различието следва от разходите за компенсация и приходи от реактивна енергия. Излага, че извършената компенсация е в съответствие с чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия възстановяват икономически, обоснованите разходи за дейността им, включително за управление и поддръжка, както и осигуряване на резервни мощности. Излага, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1364 от 29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 8345/2015 г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 7 състав, е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма], считано от 1.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14/МВтч при ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества ел. енергия - 2 844 860 MWh / МВтч/, считано от 1.08.2015 г. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение в съответствие със Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия в относимата редакция (Отм. с Решение № 13033 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 100 от 2016 г.). Обективно е установено от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от [фирма] с изх. № ЦУ-ПМО-1377 от 31.03.2015 г., както и с Допълнение вх. № Е-12-41-32 от 22.05.2015 г. е представило допълнителна обосновка на цената за достъп до електропреносната мрежа на производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, които са подробно представени във фактическата част. Установено е, че с първоначалното заявление за утвърждаване на цени е посочен размер на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВЕЦ от 51 786, 21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., както и че за процесния регулаторен период е искало поетапно компенсиране. Установено е, че е проведено обществено обсъждане, както и на 29.06.2015 г. е проведено закрито заседание, на което е прието решение № Ц-23/29.06.2015 г. на КЕВР, с което считано от 30.06.2015 г. е удължен регулаторният период на дружествата в сектор Електроенергетика до 31.07.2015 г. По протокол № 171 от 31.07.2015 г. е прието Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, което е оспорено от [фирма] пред Административен съд София град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата му. Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, както и правилно е разпределил доказателствената тежест, като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващият не е доказал твърденията си в жалбата. Правилно съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. В тази връзка съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, като и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 8.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет- страницата на КЕВР. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на [фирма] е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7, 14 лева/МВтч за разлика от предложената с приетия доклад от 5, 41 лева/МВтч. Неоснователни са и възраженията на касатора, че не са събрани доказателства относно изпълнението на задължението на [фирма] по чл. 36а ЗЕ. Съгласно чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Този довод за първи път се навежда в касационната жалба и на него не следва да му се отговаря. По такъв ненаведен довод при първоинстанционното разглеждане на спора, не са събирани доказателства, не е направено и обсъждане, в мотивите на съдебното решение, предмет на настоящия контрол. Въпреки това следва да се посочи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на [фирма], като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. По-горе са изложени доводи относно възможността на касатора като предприятие производител на ел. енергия от ВЕИ, да заяви и участва в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от [фирма] цени за достъп, поради и което липсата на данни и доказателства за изпълнение на изискването на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, не обуславя незаконосъобразност или съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение № Ц-27. Неоснователни са и възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд. Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа. Установено е, че [фирма] е заявило за утвърждаване на цени за достъп от 5, 59 лева/МВтч на производители на ел. енергия от ВЕИ, която се изкупува по преференциални цени, въз основа на утвърдената с Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 2, 45 лева/ МВтч и предвид по-високите прогнозни количества ел. енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ за периода от 1.07.2015 г. до 30.06.2015 г., както и на очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия за регулаторния период, поради влезлите в сила от 1.02.2015 г. изменения на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г. След първоначалното заявяване, с допълнение към него е посочен размерът на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 51 786, 21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно Решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., като е посочено, че реалният размер на предложената за утвърждаване цена от 1.07.2015 г. е 17, 73 лева/МВтч, предвид размера на некомпенсираните разходи от 34 531, 66 хил. лв. и при отчитане на прогнозното производство на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за процесния регулаторен период. В тази връзка е поискано извършване на поетапно компенсиране, което КЕВР е приела за основателно във връзка с извършените допълнителни разходи в периода м. септември 2012 г. -м. април 2015 г. на стойност 51 786 хил. лева и е посочила каква част от реално извършените разходи за допълнителна разполагаемост са компенсирани чрез приходите по Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г., Решение № Ц-6 и приходите от реактивна енергия за поевтиняване на цената за достъп на обща стойност от 17 255 хил. лева. Обосновано административният съд е съобразил, че размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на [фирма] приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който дружеството не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Също така необходимите приходи са изчислени от КЕВР в съответствие с утвърдените необходими разходи представени таблица и нормата на възвращаемост, като е отчела и прогнозните количества ел. енергия, която ще бъде произведена от производители от ВЕИ. Отделно са изложени и мотиви по отношение на невключването в процесната цена на приходите от реактивна енергия. Отчетено е от съда, че при определяне на цената за достъп нормата на възвращаемост на капитала също е изчислена законосъобразно, като е определен размер от 3, ЗЗ%, която е значително по-ниска спрямо определената с Решение Ц-25 от 29.07.2013 г. и Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 6, 83 %, изчислена в съответствие с чл. 14 и чл. 9 от Наредба № 1/2013 г., която норма е приложена и при определяне на цената за достъп до електропреносната мрежа. Обосновано съдът е приел, че предвидените допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от [фирма] и извършени за периода м. септември 2012 г. – м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. – м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период – 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т. 1 на обжалваното решение № ц-27/2015 г., поради и което преносният оператор следва да бъде компенсиран за тези допълнителни разходи в рамките на три регулаторни периода. При тези обобщени данни съдът правилно приложил чл. 27, ал. 1 от Наредба 1/2013 (изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.), като е преценил, че цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 на същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период. Правилно е приложена и ал. 2 от посочената разпоредба, съгласно която към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Неоснователен е доводът на касатора в тази връзка, че е следвало да се приложи чл. 41 от Наредба № 1, която се намира в глава четвърта, определяща общия ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени, предвид на това, че е специалната разпоредба, а не общата. Правилно съдът е съобразил, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г., след като Решение Ц-ЗЗ/2012 г., с която е била регламентира временна цена съгл. чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, е отменено от Върховния административен съд. Определеният размер на цената за достъп е обоснован и от натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., които са факторите, водещи до съществената разлика, между цената, определена с решение № Ц-6 и цената по Решение № Ц - 27, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. / и разходи за компенсация, представляващи други компоненти. Именно в тази връзка е обоснована разликата в цената за достъп посочена в доклад от 27.5.2015 г. в размер на 5, 41 лева и определената цена от 7, 14 лева/МВтч, предвид включените разходи за компенсация и приходите от реактивна енергия. Освен това съгласно § 1, т. 53а от ДР на ЗЕ системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Обосновано съдът е приел, че извършеното компенсиране не попада в приложното поле на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ, които съгл. пар. 8 от ПЗР на ЗЕ могат да се компенсират по реда на чл. 21, ал. 12, т. 17 от ЗЕ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ в редакцията й към датата на издаване на атакуваното решение. С последното изменение на разпоредбата в приложното й поле изрично е включен и чл. 34 от ЗЕ. По силата на чл. 34, ал. 6 и чл. 35, ал. 5 от ЗЕ тези разходи следва да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. В този смисъл са разпоредбите и на чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 1/2013 г. Законосъобразно съдът е приел, че в съответствие с посочените разпоредби от КЕВР е определена цена за задължение към обществото, заплащана на [фирма] от крайните клиенти, електропреносното и електроразпределителните дружества, вследствие на разликата между пазарната цена на ел. енергия и цените, по които общественият доставчик я закупува по преференциални цени, като с тази цена всички участници в електроенергийната система заплащат на практика разликата между пазарната и преференциалната цена. Цена е предвидена и определена в решението, предмет на жалбата, в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на [фирма], която е в размер на 37, 90 лв. /МВтч без ДДС, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22, 51 лв. /МВтч. Следователно задължението за заплащането им е предвидено и за [фирма] и няма как тези разходи да се предвидят и включат два пъти. Отделно от това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), които имат нормативен характер и уреждат видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. С оглед на това извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, поради и което е законосъобразен изводът на административния съд, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания па чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът не е съобразил, че с оспореното решение на КЕВР и определения размер на цената за достъп, се изземват на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към [фирма]. Следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от мотивите на ЗИД на ЗЕ от 7.07.2015 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователно е възражението на касатора, че като не е присъединено към електропреносната мрежа и няма никакви допирни точки с нея, както и че има договор за достъп с електроразпределителното дружество [фирма], не следва да дължи цена за достъп на [фирма]. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (в приложимата редакция), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на [фирма], въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределителното предприятие [фирма]. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (в приложимата редакция) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение