Решение № 323 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6140/2013 г.

Решение № 323 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6140/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 94634/24.9.2012 г на С. И. О. и Е. П. О. чрез пълномощника им адв. К. Р. за отмяна на влязлото в сила на 1.02.2011 г. решение № 520 по гр. дело № 955/2010 г. на Върховния касационен съд на РБ, Второ гражданско отделение, с което е признато за установено по отношение на С. И. О. и Е. П. О., че А. А. Т. и К. А. Т. са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място] на [улица], във вх. В, на петия етаж, а именно апартамент № 35, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 94,63 кв. м при съседи: [улица], стълбище и тераса, ап. 36, ап. на Г. П. и Г., заедно с принадлежащото му таванско помещение с площ от 12,70 кв. м, при съседи: [улица], коридор, таван на Н. Т. и таван на С. Велен, както и с избено помещение с площ от 8,78 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото върху което е построена сградата, като на основание чл. 108 от ЗС е осъдил С. И. О. и Е. П. О. да предадат на А. А. Т. и К. А. Т. владението върху описания имот. Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от С. И. О. и Е. П. О. против А. А. Т. и К. А. Т. иск за установяване правото им на собственост върху гореописания недвижим имот. Молителите подържат, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, които са от съществено значение за изхода на спора и които не са били известни на страната по време на висящността на съдебното производство. Поради това молят съда да отмени влязлото в сила съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане. Ответниците по молбата оспорват същата по съображения изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника им адв. Р. К. Подържат, че така наречените нови доказателства не са от значение за крайния изход на спора, тъй след приобщаването им към доказателствения материал изходът на спора бил същият. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание за отмяна и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: От данните по делото е видно следното: Спорният имот е бил собственост на К. Д. Т., починала през ХХХХ г, която е баба на ищците А. и К. Т.. С нотариално завещание от 15.02.1975 г. наследодателката е завещала имота на внучките си. Имотът е представлявал лична собственост на наследодателката, тъй като съпругът и И. Т. е починал през ХХХХ г. преди въвеждане на съпружеската имуществена общност пред 1968 г. К. нейната смърт имотът е преминал в патримониума на двете ищци по силата на направеното в тяхна полза нотариално завещание. През 1982 г. Х идеална част от имота е актувана като държавна собственост на основание чл. 20, ал. 3 от Закона за българското гражданство /отм./ и във връзка с Указ от 1974 г., с който са лишени от българско гражданство родителите на А. и К.-А. Т. и И. Т. С договор от 29.12.1984 г. тази Х ид. част от имота е продадена от държавата на ответниците О. Д. не се легитимира като собственик и на Х ид. част от имота на основание чл. 20, ал. 3 от ЗБГ /отм./, тъй като бащата на ищците, на когото е отнето българското гражданство, не е бил собственик на конфискуваната част. Собственичката К. Т. е била жива към 1974 г. и синът й А. Т. не е притежавал дял от имота, включително и по наследство от баща си. С оглед на това при извършената продажба на Х ид. част с договора от 29.12.1984 г. ответниците О. са договаряли с несобственик и не са могли да придобият вещни права върху имота. С решението на ВКС, което е окончателно, възражението на О. за придобиване на имота по давност е прието за неоснователно. Воденото между страните дело за делба е висящо от 1985 г, когато е заведено от Е. и С. О. до окончателното му приключване през 2004 г. с решението на ВКС от 9.01.2004 г. по гр. дело № 434/2003 г. съдът е приел, че съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. При предявен иск за делба това означава, че докато трае процесът, в който се установява налице ли е съсобственост и между кои лица, не може да тече давност в полза на единия съсобственик спрямо другия. Следователно по отношение на половината от имота, която О. са придобили от държавата, т. е. от несобственик но без да знаят това, владението им се явява добросъвестно и давностния срок за придобиването й е започнал да тече от сключване на договора за продажба - на 29.12.1984 г, но е спрял със завеждане на делото за делба на 15.11.1985 г. Относно другата Х ид. части от имота, която О. са придобили по силата на възлагателното решение по чл. 288 от ГПК през 1986 г., давностният срок за придобиването й би следвало да е десетгодишен, но той не е започнал да тече тъй като висящността на делбения процес в периода 1985 г. - 2004 г. е бил пречка за това. Новите доказателства и обстоятелства, на които са позовават молителите са следните: оригиналът на акта за саморъчно завещание от 15.02.1975 г., от който е видно, че К. завещава на А. и К. своето имущество, както и удостоверение от Службата по вписванията, издадено на 24.07.2012 г., от което се установява, че в оригинала не е посочено име на извършилия го нотариус, а в преписа е вписано, че това е нотариус Е. Б. От правна страна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Молбата за отмяна се основава на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. За да е налице това основание за отмяна е необходимо новооткритите доказателства да установяват нови обстоятелства, с които страната не е могла да се снабди, или да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и тези нови обстоятелства да са от съществено значение за изхода от спора. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно. От представените от ответниците доказателства с писмения отговор срещу молбата за отмяна са представени служебна справка, издадена от Димитровски РНС на 1.12.1980 г., се установява, че имената К. /К./ А. Т., родена на хх.хх.хххх г. са имена на едно и също лице. Следователно, представеното от молителите ново доказателство-оригинал за нотариално завещание в който е вписано, че бенефициер е лицето "К.", вместо "К." не е от значение за крайния изход на спора, тъй като в настоящото производство бе установено по безспорен начин, че се касае за едно и също лице. Що се отнася до непосочване на името на нотариуса в оригинала на нотариалното завещание следва да се има предвид нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗН /редакция към датата на изготвянето му/, съгласно която "завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието като означава и мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса". Само при неспазване на тези изисквания завещанието е нищожно по смисъла на чл. 42, б. "б" от Закона за наследството. В този смисъл непосочването на името на нотариуса не съставлява порок на акта на нотариалното завещание, доколкото не е въздигнато в основание за неговата недействителност. Или в обобщение, представените доказателства не са от значение за изхода от спора и ако фигурираха, като доказателства при решаването на делото не биха се отразили върху крайните изводи на съда. Молбата за отвяна е неоснователна е следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторите дължат на ответниците сторените от тях разноски в това производство представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 2000 лв, съгласно представения по делото списък то чл. 80 от ГПК. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,