Решение № 11938 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6096/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Р., подадена чрез адв. М. Петкова, против решение 3960 от 17.04.2025 г. постановено по адм. дело 663/2025 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1966/25.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение, ведно с всички законни последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез адв. Петкова. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за отхвърлянето й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на М. А. Р., гражданин на Сирия, против решение 1966/25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на М. А. Р., е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и същият е мотивиран. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че от оспорващия няма обективирани данни за извършвани /или пряка заплаха срещу него/ действия, които да се субсумират в понятието за преследване. Прието е, че няма събрани доказателства, както и твърдения, за актуални данни за наличие на действително положение, при което да се отчита ситуация на заплаха за сигурността на живота на търсещия убежище. Също така е прието, че изложените от жалбоподателя мотиви за напускане на страната по произход - Сирия, не са правно значими за търсения вид защита и те не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. На следващо място, съдът e приел, че от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от личната бежанска история на М. А. Р. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Отчел е обстоятелството, че чужденецът е декларирал своята политическа неангажираност и липсата на данни, че нежеланието му да служи в армията е по причина на религиозните му разбирания. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният съд не е съобразил всички относими факти за случая. В мотивите на постановеното решение са обсъдени обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. А. Р. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 30.01.2025 г., М. А. Р. е заявил пред интервюиращ орган, че е напуснал Сирия през месец октомври 2024 г., където останал 15 дни, откъдето влязъл нелегално със стълба през оградата в България. Напуснал Сирия, заради липсата на сигурност и войната. В бежанската си история твърди, че не е бил арестуван и осъждан в държавата си на произход, не е имал проблеми относно религията си, не е имал проблеми с бившата официална власт в Сирия, не е членувал в политическа партия, организация или въоръжена групировка.. Твърди, че семейството му майка му, двамата му братя и сестра му живеят в Ливан. Посочил, че спрямо него била оказана заплаха от въоръжена групировка. Твърди, че бил изискан от казарма, получил призовка на 19 години. Правилно Административен съд- Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. Р.. Чужденецът не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Молителят не е навел твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административният съд е анализирал информацията относно Сирия, като е правилно приел, че не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад да променя положението в Сирия в негативен аспект. Напротив - засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, както и че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. и МД-02-572 от 20.10.2025 г. относно актуалното положение в страната и относно отбиване на редовна военна служба в Сирийска арабска република. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение