Решение № 43 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 156/2010 г.

Решение № 43 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 156/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по повод подадена молба от Р. Х. Б. с вх. № 33713/26.06.2009 г. на Софийския градски съд за отмяна на влязлото в сила решение № 49 от 24.03.2008 г. по гр. д. 485/2007 г. на Софийския апелативен съд, I състав, ГК, с което е отменено решение от 27.11.2006 г. по гр. д. № 135/2004 г. на Софийския градски съд, I ГО, 4, с което частично е бил уважен предявеният от настоящия молител против ЗАД "Б" гр. С. иск с правно основание чл. 411, ал. 2 ТЗ, отм. за сумата 9 580 лв. За разликата до пълния предявен размер от 15 664 лв. искът е отхвърлен още от първоинстанционния съд. След отмяна на решението на Софийския градски съд в уважителната част, с решението на Софийския апелативен съд, чиято отмяна се иска, е отхвърлен искът с правно основание чл. 410 във вр. с чл. 411, ал. 2 ТЗ, отм. и в тази му част. Стабилитетът на въззивното решение е настъпил с постановяване на Определение № 256 от 18.05.2009 г. по т. д. № 500/2008 г. на ВКС, II Т. О., с което решението на Софийския апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване. С определение № 43 от 12.05.2010 г. настоящият състав на I т. о. е допуснал до разглеждане подадената молба за отмяна. Прието е, че с оглед датата на получаване от молителя Р. Б. на съобщението за представеното с молбата за отмяна решение № 668 от 02.06.2008 г. на НЕЛК-24.06.2009 г., настоящата молба за отмяна, постъпила в съда на 26.06.2009 г. е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Подадената молба за отмяна с вх. № 33713 от 26.06.2009 г. на Софийския градски съд следва да се квалифицира като такава с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представено е експертно решение № 668 от 02.06.2008 г. на НЕЛК, с което се отменя решение на ТЕЛК № 0308 от 11.03.2008 г. по оценката на работоспособоността. При определяне процента трайно намалена работоспособност - 55.9% с дата на инвалидизация - 23.10.2001 г., наред с другите заболявания е посочено и състояние след ЧМТ, комоцио церебри, посттравматична епилепсия с редки големи припадъци. Представеното експертно решение № 668 от 02.06.2008 г. на НЕЛК, макар и новосъздадено спрямо дата на приключване на съдебното дирене във въззивното производство - 20.03.2008 г., представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото доказва факти, твърдени от молителя-ищец, релевантни за спорното право, но които не са могли да бъдат включени като доказателства по делото. Искът на молителя с правно основание чл. 411, ал. 2 във вр. с чл. 410 ТЗ, отм. за присъждане на застрахователно обезщетение за трайно загубена работоспособност е отхвърлен с решението на Софийския апелативен съд, защото е прието, че определеният с решение на НЕЛК процент трайно загубена работоспособност не е в причинна връзка с претърпяното ПТП и черепно-мозъчна травма. С представеното с настоящата молба експертно решение № 668 от 02.06.2008 г. на НЕЛК се съдържат данни, че НЕЛК определя крайния процент трайно загубена работоспособност от 55.9% включително и при 30% ТНР за посттравматичен церебрастенен синдром, като забавянето на експертното решение не е станало по вина на молителя. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд