Решение № 9507 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2009 г.

Решение № 9507 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2009 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 124 ал. I от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) гр. София, против Решение № 889/30.12.2008 г., постановено по адм. д. № 2421/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен акт за прекратяване на служебно правоотношение № РД 14-049/21.03.08 г., издаден от органа-касатор и прекратяващ служебната връзка с Петко Венков Пурчев от гр. Плевен на длъжността "главен инспектор "лозарство" към Териториално звено гр. Плевен на ИАЛВ, с ранг III младши, считано от 21.03.2008 г. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. В производството се представлява от процесуални представители адв. Сотиров от АК-Благоевград и адв. Георгиев от АК-София, които допълнително аргументират доводите в жалбата. Настоява се за отмяна на обжалвания съдебен акт и при решаване на спора по същество - за отхвърляне на първоначалното оспорване на административния акт. Ответникът по касация - Петко Венков Пурчев от гр. Плевен, чрез представител по пълномощие адв. Камелия Донкова от АК гр. Плевен, в съдебно заседание и в представена писмена защита по делото, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на атакуваното първоинстанционно решение, поради липса на касационни основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По допустимостта: Неоснователно е възражението на ответника, че допуснатата техническа грешка при посочване на административното дело, по което е постановено обжалваното решение, опорочавала упражняването на публичното потестативно право на касационна жалба до степен на неговата недопустимост, тъй като не било ясно срещу кой съдебен акт е насочена. Неправилно се възразява и за нередовност на жалбата, поради непосочване на конкретни касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което се счита, че същата не следва да се разглежда изобщо от касационния съд. Достатъчно е изразеното недоволство от постановения правен резултат по спора, за да се приеме, че правото на жалба е редовно упражнено, а от подробната й обстоятелствена част, без затруднения, се извеждат твърдените отменителни основания, чието квалифициране и проверка е възложено от закона на съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени прекратяващия служебното правоотношение с ответника акт № РД14-049/21.03.08 г. на органа по назначаването, Административният съд София-град е приел, че не е осъществено прекратителното основание по чл. 103 ал. I т. 2 от ЗДСл, тъй като държавният служител, в срока по чл. 122 ал. I от с. з., е заявил недвусмислено волята си за изпълняване на служебните задължения на длъжността, на която е бил възстановен по силата на съдебното решение, отменящо предходно прекратяване на служебно-правната му връзка със същия назначаващ орган. Приел е, че при издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, включително относно компетентността на издателя и законоустановената форма (чл. 108 ЗДСл). При така изградените фактически и правни изводи, съдът е постановил атакувания, отменящ акта на касатора, резултат, поради установеното му противоречие с материалния закон - основание по чл. 146 т. 4 АПК. Дал е положителен отговор на спорния въпрос - явил ли се е възстановения държавен служител да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122 ал. I от ЗДСл. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция възприема установената фактическа обстановка по делото от АССГ. При отсъствие на спор за факти, или за верността на тяхното установяване от първоинстанционния съд, предметът на настоящия касационен контрол е сведен до законосъобразността на правните изводи, които са изведени от тези факти. Касаторът оспорва именно тях, тъй като счита, че не са изпълнени условията на нормата на чл. 122 ал. I ЗДСл с подаването на писмена молба от ответника за възстановяването му на длъжността, от която е бил уволнен незаконно, в преклузивния 14-дневен срок, а е било необходимо да извърши и други, фактически действия по предприемане изпълнението на служебните задължения. Установено е по делото, че ответникът по касация е заемал длъжността "главен инспектор "лозарство", с ранг III мл., от длъжностно ниво Б5 по ЕКДА при ГД "Регулиране и контрол на лозарския потенциал" към Териториално звено гр. Плевен на ИАЛВ, на която е възстановен по силата на Решение постановено по адм. д. № 2114/06 г. от СГС, оставено в сила с Решение № 2283/27.02.08 г. по адм. д. № 11938/07 г. на ВАС. Последното, като необжалваемо е влязло в сила на датата на неговото обявяване, като 14-дневният срок по чл. 122 ал. I ЗДСл е започнал да тече от следващия ден - 28.02.08 г. и е изтекъл на 12.03.08 г., както правилно е установил АССГ. С молба вх. № 94-00-76/20.03.08 г., изпратена по пощата на 12.03.2008 г., възстановеният държавен служител е заявил желание да изпълнява служебните си задължения на длъжността, от която е бил уволнен и възстановен със съдебното решение, като е предявил и други искания, неотносими към настоящия спор. Тази молба е получена в администрацията, ръководена от касационния жалбоподател на 20.03.2008 г., видно от датата на нейното входиране в регистрите. Независимо от това и въпреки ясното пощенско клеймо на изпращането й 12.03.2008 г. (л. 54) - очевидно в законоустановения срок по чл. 122 ал. I ЗДСл, касаторът, на следващия ден - 21.03.2008 г. е издал оспорения Акт за прекратяване на служебното правоотношение с възстановения на държавна служба служител, като е счел, че въпросната молба не е достатъчен факт за да бъде изпълнен фактическия състав на приложимото основание по чл. 122 ал. I от ЗДСл за неговото фактическо възстановяване. В този смисъл са и главните му възражения в настоящото производство, които не могат да бъдат споделени. В оспорения пред АССГ прекратителен акт, органът е изложил нарочни мотиви, според които ответникът по касация не се бил явил в 2-седмичния срок в администрацията на ИАЛВ, нито в ТЗ на ИАЛВ гр. Плевен, за да заеме реално длъжността, на която е възстановен с решението на съда. Допълнително и без връзка с прекратителното основание по чл. 103 ал. I т. 2 ЗДСл, е обсъдил и събития от 14.03.2008 г., като е подминал правнозначимия факт, че към момента на издаване на заповедта вече е била получена от органа по назначаването съставомерната молба, изпратена на 12.03.2008 г. При точно приложение на материалния закон първоинстанционният съд е извел от така установените факти, правен извод, че прекратяващият служебното правоотношение акт е материално незаконосъобразен, като мотивите му, в частта, че органът не дължи издаване на нарочен акт за възстановяването на държавния служител на съответната длъжност, следва да бъдат коригирани в духа на принципите, заложени в специалния Закон за държавния служител. Основополагащи от тях са тези за установеност и стабилност на служебното правоотношение, като за постигането им, законодателят е разпоредил всяка интервенция върху служебното правоотношение (възникване, изменение, прекратяване) да става с нарочен административен акт, при съобразяване и на принципа за съразмерност, изведен от чл. 6 от АПК. При систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 9, чл. 11, чл. 108, както и на нормите от Глава IV (чл. 81 - чл. 87а) на ЗДСл, регламентиращи възникването, изменението и прекратяването на служебните правоотношения, се налага извод, че това става винаги с нарочен административен акт, издаден от органа по назначаването. Макар и възстановено по силата на отменителното съдебно решение във вида му, в който е съществувало към момента на неговото незаконно прекратяване, с оглед на изминалото време, свързано със съдебното оспорване и евентуалните промени в държавната служба, където то битува, следва да се приеме, че правата и задълженията по възстановеното при хипотезата на чл. 122 ал. I ЗДСл служебно правоотношение, се нуждаят от ново конкретизиране. Несъмнен е само факта на възстановяване на самото правоотношение и длъжността, за която се отнася, като останалите му параметри, включени в минимално необходимото съдържание по чл. 11 ЗДСл, следва да бъдат посочени в нарочен административен акт. Трайно е установено разбирането в по-новата практика на ВАС, че издаването на такъв акт, органът по назначаването дължи, с цел постигане на яснота на възстановените правоотношения относно конкретното работно място, работното време, длъжността и ранга, възнаграждението, отпуска и т. н. При отмяната на незаконното уволнение на държавен служител с влязло в сила съдебно решение, същият следва да се яви на работа, за да продължи да изпълнява задълженията си по предишната длъжност. При явяването му на работа, назначаващият орган е длъжен да издаде административен акт, с който да го възстанови на държавна служба или да направи отказ за възстановяване, ако има причини за това. Искането следва да се отправи писмено към административния орган, който има правомощието да се произнесе по него. В тази връзка са законосъобразни съображенията на АССГ, че явяването или не на ответника на работа в Териториалното звено на ИАЛВ в гр. Плевен, е ирелевантно за повдигнатия спор, тъй като ръководителят на това звено няма компетентността по смисъла на чл. 6 от ЗДСл. С разпоредбата на чл. 103 ал. I т. 2 от ЗДСл се предвижда прекратяване на служебното правоотношение, когато уволнението на държавния служител бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната работа от органа по назначаването или от съда и той не се яви да я заеме в срока по чл. 122 ал. I от с. з. От тези разпоредби на Закона за държавния служител, правилно първоинстанционният съд е извел предпоставките, при наличието на които административният орган е бил длъжен да възстанови незаконно уволнения служител. Първата от тях е безспорна по делото -отмяната на незаконосъобразния административен акт за прекратяване на служебното правоотношение. Предметът на спора е сведен до втората - явяването на служителя на работа в срока по чл. 122 ал. I ЗДСл, считано от влизането в сила на съдебното решение, като съдът правилно е приел, че и тя е налице. За да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност не е достатъчно само и единствено отмяната на акта, а е необходимо и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. По делото не е спорно, че служителят е сезирал органа по назначаването с обсъдената по-горе молба. Възражението на касатора е, че депозирането на молбата, подадена и подписана лично от възстановения служител, не е достатъчно основание за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност. Според административния орган, необходимо било в преклузивния двуседмичен срок по чл. 122 ал. I ЗДСл, ответникът да демонстрира и по друг начин желанието си за възстановяване на работа - да се яви лично при назначаващия орган и реално, с действия да изрази желание да престира труда си в изпълнение на служебните задължения. Тези условия на административния орган са извън изискванията на закона. Желанието на служителя да заеме предишната си длъжност е изразено в коментираната по-горе молба. При подаденото в срок заявление от Пурчев, органът по назначаването е бил длъжен да предприеме съответните действия по възстановяването на държавния служител, което не само че не е направил, но е издал и несъответния на закона акт - предмет на съдебния контрол пред АССГ. Ето защо, като е формирал извод, че процесния прекратителен административен акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на ЗДСл, съдът е постановил решение, съответно на материалния закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че атакуваното съдебно решение е необосновано, тъй като АССГ е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, вследствие на което е установил, че Петко Пурчев е заявил волята си да заеме длъжността, от която е бил уволнен, пред съответната администрация в законоустановения срок, но вместо да издаде надлежния акт за възстановяването му на длъжност, органът по назначаването е прекратил служебното му правоотношение. На тази база са и изводите за незаконосъобразност на оспорения акт. Следователно, доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. С оглед изхода на процеса пред настоящата съдебна инстанция, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски, което произтича от прякото приложение на чл. 143 ал. I, във връзка с чл. 228 АПК и не се нуждае от друго мотивиране. Техният размер е установен от представения Договор за правна защита и съдействие № 28/10.06.09 г., на 300 лева- заплатено възнаграждение за един адвокат. Съгласно горния текст от АПК, във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. (наредбата по чл. 36 ал. II ЗАдв. ) за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 64/23.07.04 г., изм. ДВ, бр. 2/2009 г.), при липса на възражение по чл. 78 ал. V от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски в установения размер и при съобразяване с чл. 8, във връзка с чл. 7 ал. I т. 4 и § 2 ДР на Наредба № 1/2004 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221 ал. II от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение