Решение № 14314 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12925/2016 г.
ВАСV отделение24.11.2017 г.докладчик т Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6235/13.10.2016 г., постановено по адм. д. 5637/2016 г. по описа на Административен съд-София-град. ОСЪЖДА [ЮЛ], [населено място], [улица] да заплати на С. И. А., [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата 500 (петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14314 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12925/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на [ЮЛ] ([ЮЛ]) против решение № 6235/13.10.2016 г., постановено по адм. д5637/2016 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за присъждане на разноски на другата страна, защото счита, че тя не е получила правна помощ. Ответникът С. И. А. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и пледоария в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6235/13.10.2016 г., постановено по адм. д5637/2016 г. по описа на АССГ отменен отказа на директора на [ЮЛ] по заявление за достъп до обществена информация на С. А. с вх. № 44-44/19.04.2016 г., обективиран в т. 2 от писмо с изх. № РД-44-44/17.05.2016 г. и е върната преписката за ново за произнасяне съобразно указанията на съда. Административният съд е приел, че директорът на [ЮЛ] е задължен субект по чл. 3 ат Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а оспорената т. 2 от писмото не може да бъде възприето като законосъобразен отказ, защото не е мотивирано – липсва обосноваване на вида на информацията, причините да бъде прието, че предоставянето на информацията би довела до нелоялна конкуренция между търговци както и мотивирани факти за опровергаване на презумцията за наличие на надделяващ обществен интерес. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ, който според касатора е следвало да бъде издирен и приложен служебно от решаващият съд, а и при съобразяване с писмените бележки по делото. Съгласно чл. 8, т. 1 от ЗДОИ разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Действителният смисъл на тази разпоредба е да изключи от приложното поле на ЗДОИ административното обслужване на гражданите и юридическите лица, които те желаят да получат по повод съдействие на администрацията във връзка извършването на действия и получаването на информация за конкретно административно производство, по което тези лица са участници. В случая административното производство е образувано по искане за достъп до информация, която по никакъв начин не е възможно да бъде свързана с лични права на заявителя, поради което чл. 8, т. 1 от ЗДОИ е неотносим и правилно не е приложен от АССГ. По отношение приложението на ЗДОИ с оглед характера на информацията, достъп до която е поискан АССГ правилно е обосновал извод, че от съдържанието на оспореното пред него писмо не е възможно да бъде определен по непротиворечив начин, поради което и преписката е върната за ново произнасяне включително и с излагане на обстоятелства, имащи значение относно вида на търсената информация. Следва да се посочи, че действително не е ясен предмета на търсената информация и доколкото АССГ и страните не са излагали съображения относно обстоятелството, че С. А. е поискала "сертификати за износ", а е отговорено за съществуването на "експертни заключения", но с оглед забраната по чл. 220 от АПК този фактически въпрос е извън правомощията на настоящата инстанция. Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. В съответствие с материалния закон АССГ е приел, че органът по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи собствени мотиви, когато се позовава на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и не е достатъчно само наличието на отказ от страна на третите лица. Необходимо е обосноваване и на предпоставките на чл. 17, ал. 1 от ЗДОИ, а е само възпроизвеждане на съдържанието на правната норма като основание за отказ да бъде предоставена информация. Тълкуването на закона по отношение разпределението на доказателствената тежест в съответствие с § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ, направено от първоинстанционният съд е в синхрон с установената съдебна практика, според която правния интерес и целта, за която се иска достъп до обществена информация не са процесуални предпоставки за възникване правото на достъп и субектите по чл. 3 от ЗДОИ трябва да се произнесат след преценка относно всички аспекти на това право. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция С. А. е направила разноски в размер на 500 лв. за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, какъвто е представен по делото. Представени са и писмени доказателства за реално направени разноски (л. 16). Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение, а само, че не е "налице правна помощ", защото "ответната страна не е представлявана от адвокат". Направените по делото разноски са за оказване на правна помощ чрез изготвяне на писмен отговор, а не за процесуално представителство в открито съдебно заседание, в което С. А. се явява сама. С оглед изхода на спора и наличието на пълномощно за адвокат, договор за правна защита и съдействие с конкретен предмет, който е представен по делото, налагат прилагането на чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК и С. А. има право да й бъдат присъдени от бюджета на [ЮЛ] направените по делото разноски в пълен размер при липса на възражение за прекомерност. Направените и претендирани от касационния жалбоподател разноски в размер на 720 лв. не следва да бъдат присъждани с оглед изхода на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,