Решение № 10648 от 11.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2013 г.

Решение № 10648 от 11.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светлин Кънев, в качеството му на процесуален представител на Салваторе Руджиеро, представляващ "МЕ. АР. КО." ЕООД, срещу решение № 997 от 7.05.2013 г. по адм. дело № 1333 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 241105306 от 3.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 299 от 19.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 79 444.79 лв., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и лихва за забава в размер на 25 272.34 лв. по повод на доставки, декларирани като ВОД и допълнително определени задължения за корпоративен данък и лихви за ревизираните 2008 г., 2009 г. и 2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски, като аргументите в касационната жалба са по повод неправилното произнасяне от страна на съда по възражението за нищожност на оспорения ревизионен акт и по повод оспорването във връзка с облагането по реда на ЗДДС. По повод облагането по ЗКПО в касационната жалба няма изложени съображения. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 241105306 от 3.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 299 от 19.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 79 444.79 лв. и лихва за забава в размер на 25 272.34 лв. по повод на доставки, декларирани като ВОД и допълнително определени задължения за корпоративен данък и лихви за ревизираните 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По прилагането на ЗДДС. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, а именно, че за данъчен период м. 05.2009 г. на ревизираното дружество е начислен ДДС в размер на 5 867.49 лв., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС по фактура № 97 от 31.05.2009 г., издадена от него с предмет употребявано превозно средство. Получател е италианско дружество Autotransporti Ruggiero SAS, което към момента на доставката не е било регистрирано за целите на ДДС. Други документи по повод доставката не са представени, същата е декларирана като ВОД, а ревизиращият орган е счел, че е налице облагаема доставка на територията на страната и е начислен ДДС в посочения размер. За данъчен период м. 03.2009 г. ревизираното дружество е декларирало също като ВОД, за които са издадени 4 броя фактури, с предмет МПС и с получател италианско дружество Норд Дизел - Италия. Във фактурите не е записано основание за начисляване на данъка, като освен тях други доказателства не са ангажирани. Плащането е осъществено чрез прихващане. Начислен е ДДС в размер на 26 599.29 лв., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. За данъчни периоди м. 03., м. 04, м. 06 и м. 10.2008 г. ревизираното дружество е декларирало ВОД на стоки по 7 броя фактури с получател "Ко. Ар. Ме" - Италия. Данък не е начислен, доставките не са платени и освен фактурите, други доказателства не са представени в хода на ревизията. Констатирано е, че една от тези фактури под № 46 от 17.04.2008 г. не е осчетоводена като приход, а е посочена като анулирана. Същата не е налична в кочана в трите си екземпляра. След като оригиналът липсва е прието, че фактурата не е действително анулирана. Начисленият на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС данък е в размер на 27 057.96 лв. За данъчен период м. 09.2009 г. и м. 01.2010 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 2 300.00 лв., на същото основание по фактура № 69 от 1.09.2008 г., с предмет хидромасажни вани, издадена на Иммобилиаре Руджиеро САС - Италия, като доставката е декларирана като вътреобщностна. Други доказателства не са представени. Издадена е фактура № 121 от 22.01.2010 г., като получател е посочено същото търговско италианско дружество н с друг VIN. След проверка във VIES системата е констатирано, че двата номера са невалидни. За данъчен период м. 07.2008 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 17 620.05 лв., на същото основание по два броя фактури, издадени на Дитта Палант - Италия, с предмет стоки. Доставките са декларирани като вътреобщностни, осъществено е плащане по тях, не са представени описи на стоките, като и други доказателства. По прилагането на ЗКПО. Ревизиращият орган е преобразувал счетоводния финансов резултат на дружеството за 2008 г. със сумата 9 353, 91 лв., на основание чл. 78 от ЗКПО, която представлява приход по повод на № 46 от 17.04.2008 г., за която е прието, че не е анулирана. Извършено е и преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009 г. и за 2010 г., съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО със сумите от 58 283.91 лв. и 53 531.08 лв. Те представляват разходи за командировки, като по отношение на тях не са спазени изискванията за документиране и отчитане на нормативните актове, Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, Закона за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно облагане, поради което е увеличен финансовия резултат на ревизираното лице. Освен това с ревизионния акт след направеното регулиране на финансовия резултат и допълнително определените задължения за корпоративен данък са начислени лихви за забава. За посочените три отчетни години са начислени съответно лихви в размер на 9.70 лв., 5.70 лв. и 6.70 лв. по повод авансовите вноски, дължими по силата на приложимите норми от ЗКПО. Административният съд е направил преценка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По делото не са били ангажирани допълнително доказателства, като основните спорни моменти по повод начисляването на ДДС, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, е дали са налице ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС и дали същите се явяват доказани като такива. По повод облагането по ЗКПО спорът е сведен до правилното отчитане на приход по посочената фактура и спазването на нормативните изисквания за документиране и отчитане на разходите, свързани с осъществявани командировки. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като по делото е установена фактическата страна по спора. Правилно е прието, че посочените фактури, издадени през цитираните данъчни периоди от ревизираното лице, неправилно са декларирани като ВОД и ДДС не е начисляван по тях от страна на ревизираното лице. Съгласно легалното определение на чл. 7 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано лице по този закон, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС. За да се приложи режимът, установен за ВОД за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия: доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната, получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка, предмет на доставката да са стоки, доставката да е възмездна и транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава - членка. Понеже режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със стандартна ставка в държавата членка на доставчика, доказването на вътреобщностния характер на доставката е в тежест на доставчика, а това става при изпълнение на изискванията на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, в която норма е посочено, че документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка се определят с правилника за прилагане на ЗДДС и конкретно в чл. 45 от него. От направеното изложение по-горе е видно, че не са представени никакви доказателства в потвърждение на твърдението, че декларирането на процесните доставки като ВОД със ставка 0 % е станало в съответствие с уредените правила за това, както и че същите са реално осъществени. Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, основно и допълнително заключения, също не отговаря на тези спорни моменти, доколкото са поставени на експерта други задачи. Изложените съображения на съда са правилни. По повод облагането по реда на ЗКПО в касационната жалба няма изложени никакви съображения, но доколкото настоящият съд дължи произнасяне, с оглед изискването на 218, ал. 2 от АПК, а именно следи служебно за прилагането на материалния закон, то при изложената фактическа обстановка относно недоказване, че по процесната фактура не са получени приходи, правилно е приложен чл. 78 от ЗКПО. Освен това за направените разходи за командировъчни по делото е установено, че те не са документално обосновани с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция и поради, което за данъчни цели не се признават, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Правилно са начислени и лихви за дължимите авансови вноски, на основание чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, както и върху доначисления корпоративен данък. По повод възражението на нищожност на оспорения ревизионен акт, като издаден в нарушение на чл. 133 от ДОПК и от некомпетентен орган, то същото е неоснователно. От основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза е видно, че на ревизираното дружество за периода 1.01.2008 г. -31.12.2009 г. са издадени 9 броя актове за прихващане и възстановяване. Процесните данъчни периоди по прилагането на ЗДДС са за ревизиран период 1.01.2008 г. - 30.04.2001 г., процесните фактури са 16 на брой, а заповедта за възлагане на ревизията под № 1102515 е от 25.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив. Съгласно чл. 129, ал. 3, изр. второ от ДОПК, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо (АПВ) е обжалван, задълженията за данък подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Тази разпоредба в цитираната и приложима редакция, ДВ., бр. 108 от 2007 г. е в сила от 19.12.2007 г., като както беше посочено ревизията е възложена след тази дата, издадените актове за прихващане и възстановяване са издадени след тази дата, поради няма пречка да бъде осъществена ревизия и за тези данъчни периоди, за които има издадени АПВ и издаденият в резултат на нея ревизионен акт не се явява нищожен на това твърдяно основание. По повод другото основание, че е издадена от некомпетентен орган, то доводите за това са развити в съдебно заседание от 25.02.2014 г. Според тях лицето, което е издало заповедта за възлагане на ревизия, цитирана по-горе, и последващата такава от 11.10.2012 г., а именно Златина Димитрова Велиева, която е упълномощена от директора на ТД на НАП-гр. Пловдив, няма материална компетентност. Това е така, понеже компетентността й би била налице за данъчни субекти, които имат адрес на управление на територията на гр. Пловдив. За гр. Казанлък, в който е седалището и адреса на управление на ревизираното дружество има изнесено работно място, поради което компетентен орган да издаде заповедта за възлагане на ревизия, за изменението й и заповед за определяне на компетентен орган, следва да е орган от това изнесено работно място. Процесуалният представител на касатора, адв. Светлин Кънев цитира съдебна практика на ВАС. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно, понеже няма предвидено нормативно отграничаване на териториалната компетентност на органа по приходите на база ИРМ. Правомощията за издаване на заповеди за възлагане на ревизии и на заповеди за определяне на компетентен орган по закон се упражняват от директора на ТД на НАП, който на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за НАП може да ги предоставя в пълен обем или частично на други органи по приходите по предвидения ред затова, както и по отношение на всички данъчни субекти, обхванати от териториалната компетентност на съответната ТД на НАП. В процесния случай директорът на ТД на НАП-гр. Пловдив притежава нужната териториална и материална компетентност да издаде заповед, чрез която да предостави в пълен обем или частично правомощията си на други органи по приходите, като последният има също териториална и материална компетентност да издава посочените категории актове и в случая това е органът по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив Златина Димитрова Велиева, в качеството й на и. д. началник на сектор "Ревизии", дирекция контрол" при дирекцията. В случая се застъпва обратното становище за това, изразено в цитираните от процесуалния представител съдебни актове, че посочените актове, следва да бъдат издавани от органи по приходите при изнесените работни места, а не от тези при съответните ТД на НАП, което както беше посочено не намира логическа и законова опора. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение