Решение № 13911 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 56/2013 г.

Решение № 13911 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 56/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационнна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Враца /РИОСВ/, срещу решение № 18/12.11.2012 г., постановено по адм. дело № 282/2012 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена негова заповед № 54/15.05.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание. Касаторът е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Ответникът - Нели Лилова Ценова в представена по делото писмена защита, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна по жалба на Нели Лилова Ценова заповед № 54/15.05.2012 г. на директора на РИОСВ, с която на основание 97, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл. 89, ал. 1, ал. 2, т. 5 на Нели Лилова Ценова назначена на длъжност старши експерт"ФКУМРО", отдел "КОС", направление "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в РИОСВ - Враца е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл. и ал. чл. 17, ал. 1, 2 и ал. 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е установил, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 97, т. 4 и т. 5 от ЗДСл., тъй като липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено, не е описано също така мястото, където е извършено нарушението, както и самото нарушение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита така постановеното решение за правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е спазено изискването на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, а именно дисциплинарно-наказващият орган не е описал и посочил какви служебни задължения е нарушило дисциплинарно наказаното лице. Според съда, като не е посочена конкретната правна норма, която с поведението си служителката е нарушила служебната дисциплина и с кое конкретно свое поведение същата я е нарушила, дисциплинарно- наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и чл. 97, т. 5 от ЗДСл. Изводът на съда, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 93 от ЗДСл, като дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил обясненията на дисциплинарно наказаното лице относно всички обстоятелства, които представляват основание за налагане на дисциплинарното наказание е правилен и се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Тези задължения на органа са в отношение на кумулативност, а не на алтернативност, при което изводът в обжалваното решение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания пред него административен акт са законосъобразни. Обоснован е изводът на съда, също така, че заповедта е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл., която гласи, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, като дисциплинарно-наказващият орган не е обсъдил нито писмените обяснения на служителката, нито обясненията на останалите служители, присъствали при извършването на проверката. Решаващият съд правилно е заключил, че няма данни на служителката, когато са й били изискани писмени обяснения да е запозната, както с изразените факти и обстоятелства в "устния" сигнал до директора на РИОСВ - Враца, така и да й е връчен впоследствие, респ. да е запозната с протокола на Дисциплинарния съвет от 20.03.2012 г., в който е описано в какво именно се състои полученият сигнал, с което безспорно е нарушено правото на защита на касационния ответник по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че нарушение на служебната дисциплина е само това нарушение на служебната дисциплина, което е извършено виновно, а виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на касационния ответник Ценова не се установява. С оглед на горното, като е приел, че процесната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон, което обуславя отмяната й като незаконосъобразна, Административен съд - Враца е постановил правилно решение. Спрямо същото не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което то като правилно и обосновано следва да се потвърди от настоящия касационен състав. С оглед на горното, Върховният административен съд, Пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,