Решение № 352 от 22.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 298/2010 г.

Решение № 352 от 22.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 298/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите С. М. М. и В. М. М. против въззивна присъда № 47 от 22.01.2010 г. по в.н.о.х.д. № 549/2009 г. на Благоевградския окръжен съд. Оплакванията в жалбата, допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, са на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда, след което или подсъдимите да бъдат оправдани, или делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Заключението на прокурора, единствен взел участие в съдебното заседание пред касационната инстанция, е за оставяне на въззивната присъда в сила. ВКС установи: С присъда № 3* от 20.10.2009 г. по н.о.х.д. № 96/2008 г. на Разложкия районен съд С. и В. М. М. са признати за виновни в това, че на 14.07.2007 г. в село Б., общ. Белица, действайки в съучастие като съизвършители са причинили на И. М. У. лека телесна повреда, изразяваща се в избиване на четири горни зъба и причиняване на мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, съставляващо престъпление по чл. 130, ал. 1 НК . На основание чл. 78 НК подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание от по 3 000 лв. глоба . В полза на И. М. Узунов са присъдени 4 000 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, дължими солидарно от двамата подсъдими. С. и В. М. са оправдани по обвинението в престъпление по чл. 129 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена. С. и В. М. са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение в престъпление по чл. 129 НК за причиняването на И. М. У. на средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на четири горни зъба, без които се затрудняват дъвченето и говора, и са наказани с по 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от по 3 г. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не е допуснато нарушение на материалния закон с приемането от въззивния съд, че избиването на четири горни зъба съставлява средна телесна повреда, след като тяхната липса е довела до затруднения при дъвченето и говора на пострадалия У. За последиците от избиването на зъбите съдът се е позовал на експертното заключение на д-р Р. П., който, разпитан в проведеното пред въззивния съд на 22.01.2010 г. съдебно заседание, подробно е разяснил последиците в конкретния случай от избиването на зъбите и естеството на затрудненията, които пострадалият е претърпял в един не малък период от време до възстановяването посредством протезиране на говорната им и дъвкателна функции. Не са допуснати претендираните в жалбата процесуални нарушения при извършения от двете съдебни инстанции доказателствен анализ, квалифицирани като необоснованост на обжалвания съдебен акт. Мотивите към въззивната присъда са изготвени в съответствие с чл. 305, ал. 3, изр. второ НПК предвид противоречията между показанията на някои от свидетелите и със споделяне правилността на изложените от първата инстанция съображения за и против истинността на отделните твърдения. Предвид изхода на делото във втората инстанция, допуснатото от първоинстанционният съд нарушение на чл. 287, ал. 5 НПК не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания не е подкрепено с доводи, за да бъде обсъждано. Размерът на присъденото в полза на И. М. Узунов обезщетение не е в отклонение от поставеното в чл. 52 ЗЗД изискване за справедливост. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.