Решение № 6838 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Генерал Тошево, чрез процесуалния му представител адв. Николова, против решение № 305 от 05.02.2026г., постановено по адм. д. № 309/2025г. по описа на Административен съд - гр. Добрич, с което по жалба на „КА Енерги“ ЕООД със седалище гр. Варна е отменена заповед № 389 от 08.04.2025г. на кмета на община Генерал Тошево, с която на основание чл. 135 ЗУТ и чл. 24 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП – ПЗ/ за ПИ идентификатор № 63094.115.60 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. Росица, общ. Генерал Тошева, обл. Добрич, одобрен със заповед № 648 от 02.07.2015г. на кмета на община Генерал Тошево по заявление с вх. № ТР – 04 – 02 – 1211 от 28.01.2025г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението, с определен 14 дневен срок за издаването на акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. от влизане в сила на съдебното решение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в случая при постановяване на оспорения отказ са спазени административно производствените правила и не са били налице основанията по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ, тъй като предложението по чл. 125 ЗУТ не съдържа всички изискуеми документи. Посочва и че в случая в преписката е представено само решение № КЗЗ – 02 от 21.01.2014г. на комисията за земеделски земи /КЗЗ/ към министерство на земеделието и храните /МЗХ/, с което за имот № 115060 в землището на с. Росица, както и за още 69 имота, собственост на заявителя, които се намират в землищата на община Генерал Тошево и на община Крушари на основание чл. 22, ал. 1 и чл. 18 от ЗОЗЗ е утвърдена площадка да проектиране и изграждане на 70 броя ветрогенератори, но няма представени решения, че въз основа на това решение на КЗЗ и на одобрения ПУП – ПЗ със заповед № 648 от 02.07.2015г., чието изменение се иска, да е било променено предназначението на земята, която все още е със статут на земеделска. Отделно от това се позовава на чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 ЗОЗЗ, като посочва, че дори да е било променено предназначението на земята, то същото е отпаднало и към момента тя е отново земеделска. Поради и това посочва, че предвид този статут на земята заявлението и предложените не съответстват на изискванията на чл. 125, ал. 2 ЗУТ. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът "КА Енерги" ЕООД, чрез процесуалните си представители адв. Солакова и адв. Петров изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Претендира разноски, включително възнаграждението за един адвокат. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с подадено заявление жалбоподателят в първата инстанция е поискал разрешение да изработи изменение на ПУП – ПЗ за имот идентификатор № 63094.115.60, като към заявлението е било представен и проект задание по чл. 125 ЗУТ във връзка с чл. 124а, ал. 7 ЗУТ с приложена скица предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ и опорен план към заданието. Приел е, че с решение № КЗЗ – 02 от 21.01.2014г. по т. 17.1.9 на основание чл. 22, ал. 1 и чл. 18 от ЗОЗЗ на Комисията по земеделски земи към МЗХ е било променено предназначението на земеделската земя на процесния имот за неземеделски нужди. Въз основа на това решение със заповед № 648 от 02.07.2015г. на кмета на община Генерал Тошево е бил одобрен ПУП – ПЗ за имот, като е предвидено застрояване във връзка с проектиране и монтаж на вятърен електрогенератор. Посочил е, че с писмо изх. ТР – 06 – 05 – 8223 от 28.06.2023г. на главния архитект на община Генерал Тошево собственика на имота е бил уверен, че заповед № 648 от 02.07.2015г. е валидна. Установил е, че проектът е разгледан в ОЕСУТ, който е предложил на компетентния орган да издаде заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, като положително становище от 17.03.2025г. е дал и главния архитект на община Генерал Тошево, в което е посочил, че тъй като имота се намира в зона „Пс“, позволяваща изграждането на обект за специализирана високотехнологична производствена зона, заявеното изменение с новите устройствени показатели, са допустими. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при неправилното приложение на материалния закон. Посочил е, че тъй като със заявлението са представени всички изискващи се документи, кметът на общината е следвало да издаде заповед за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ, в който смисъл са и дадените положителни становища на главния архитект на общината и на ОЕСУТ. Приел е и че незаконосъобразно административният орган се е позовал на нормата на чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ, тъй като на първо място е посочил, че не отговаря на истината, че не е налице промяна на предназначението на земята от земеделска в такава за неземеделски нужди, тъй като към датата на одобряване на пръвоначалния ПУП – ПЗ от 2015г. е имало издадено решение № КЗЗ – 02 от 21.01.2014г. на КЗЗ към МЗХ, с което е било променено предназначението на земята. Посочил е, че не е спорно между страните, че в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 ЗОЗЗ няма издадени строителни книжа и не е започнало строителството на обекта по ПУП – ПЗ от 2015г. Посочил е обаче, че спорният между страните въпрос е дали към подаденото заявление за изменение на ПУП – ПЗ е следвало да бъде представено ново решение на комисията по ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земята. Приел е, че при разглеждането на този въпрос адмиминистративният орган не е съобразил нормата на чл. 135а, ал. 5 ЗУТ, която препраща към раздела, в който се намира чл. 128, ал. 6 ЗУТ, който пък определя съгласувателните процедури с останалите местни и централни органи като последващ етап, а именно като част от производството по одобряване на изработения проект за изменение на ПУП – ПЗ. Приел е, че след като е налице заповед, с която е бил одобрен първоначален ПУП – ПЗ, а именно тази от 2015г., тя не е отменена от съда, съответно е действаща, то не са били налице пречки за издаване на поисканата заповед за разрешаването на изработването на проект за изменение на същата, като е посочил, че фактът дали първоначалния ПУП – ПЗ е приложен или не е неотносим към искането за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ. По тези съображения е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Решението е неправилно, постановeно при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Със заявление и задания по чл. 125 във връзка с чл. 124а, ал. 7 ЗУТ и приложена скица – предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ дружеството заявител е стартирало процедура по разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ за негов имот ПИ идентификатор № 63094.115.60 по КК на с. Росица, общ. Генерал Тошево за повторно променяне на статута на имота му от земеделска земя в такава за неземеделски нужди с отреждане за зона „Пс“ /високотехнологична производствена зона /технологични паркове и др.п./. С представено по делото решение № КЗЗ – 02 от 21.01.2014г. на КЗЗ към МЗХ по т. 17.1.9 на основание чл. 22, ал. 1 във връзка с чл. 18 ЗОЗЗ са утвърдени четири броя площадки за ветрогенератори с обща площ от 4 936 кв.м. земеделска земя – 1 617 кв.м. трета категория и 3 319 кв.м. четвърта категория, необходима за фундаментите и транспортен достъп в землището на с. Росица, част от имоти пл. № 068008, № 115060 /сега ПИ идентификатор № 63094.115.60/, № 118062 и № 118064, собственост на „КА Енерги“ ЕООД при граници, посочени в приложените скици и проект на ПУП – ПЗ. Въз основа на това решение със заповед № 648 от 02.07.2015г. на кмета на община Генерал Тошево на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 126 ал. 5 ЗУТ е одобрен ПУП – ПЗ – окончателен проект за ПИ с № 115060 по КВС на с. Росица във връзка с проектиране и монтаж на вятърен електрогенератор, по приложен проект. Това е влезналият в сила ПУП – ПЗ, въз основа на който по чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ може да бъде поискана промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Между страните не е спорно, а и от доказателствата се установява, че не е представено решение на КЗЗ към МЗХ, с което да е било променено предназначението на имот № 115060 /съответен на ПИ идентификатор № 63094.115.60, предмет на това производство/ от земеделски в такъв за неземеделски нужди. Посоченото по – горе решение от 2014г. на КЗЗ касае само одобряването/утвърждаването на площадка, но не съдържа решение за промяна на предназначението на земята. Т.е. процедурата по промяна на предназначението на земята не е била приключила в онзи предходен момент, съответно и до сега земята на ПИ идентификатор № 63094.115.60 е земеделска. Респективно по аргумент от чл. 64, ал. 2 ППЗОЗЗ и разрешението за утвърждаване на площадка, въз основа на която е одобрен ПУП – ПЗ, е загубило правното си действие. Процедурата за промяна на презназначението на земеделска земя в такава за неземеделски нужди включва няколко етапа, като изисква издаването на няколко акта, а именно: 1. Влязло в сила решение за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе; 2. Акт, с който се дава разрешение за изработване на подробен устройствен план по реда на ЗУТ; 3. Акт, с който се одобрява окончателния проект за ПУП – ПЗ; 4. при наличие на влязъл в сила ПУП – ПЗ заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди, при което КЗЗ при МЗХ издава акт – решение, за промяна на предназначението на земеделските земи. При искане за разрешение за изменение на ПУП, включително в хипотезата на разширение на границите на обекта, следва да бъде осигурено съответствие на актуална одобрена и действаша площадка и/или трасе, като в този случай проверката би следвало да обхване и съответствието на предложеното със заданието изменение на ПУП – ПЗ с предвиденото с влязло в сила решение за одобряване на площадка/трасе. В случая обаче е основателно възражението на ответника в това производство, че към момента на подаването на заявлението 28.01.2025г., с което е поискано разрешение за изработване на изменение на ПУП – ПЗ и към момента на постановяване на оспорената заповед – 08.04.2025г. е действала разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ обявена за противоконституционна с КР № 3 от 2025г., обн. ДВ бр. 37/2025г. от 02.05.2025г., която не изисква решение за одобряването на площадка или трасе за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. Решението на Конституционния съд действа занапред, а правните последици възникнали в периода на действия на противоконституционна норма се уреждат с акт на органа, който я е приел, а в случая такъв акт няма. От събраните по делото доказателства се установява, че първоначално одобреният ПУП – ПЗ със заповед на кмета на община Генерал Тошево от 2015г., е влязъл в сила и не е отменен, като същият е изработен и одобрен единствено с цел промяна на предназначението на земята от земеделска за неземеделски нужди, като обаче предназначението на земята не е било променено, т.е. същата е и към момента земеделска земя. Нормите на чл. 67а, ал. 4 и 6 ППЗОЗЗ регламентират възможност и ред за изменение на одобрения ПУП - ПЗ, но във времевата рамка на действие на издадения акт за промяна на предназначението на земята, каквото обаче в случая въобще няма. След като е поискано издаването на акт за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ, който да послужи за стартиране на процедурата по промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, то по преценката за законосъобразност на оспорения отказ, съдът следва да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. В това производство предметът на съдебна проверка, очертан от нормата, включва дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай, че е наличен такъв. Правното основание за изменение на ПУП не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени. В оспореното решение съдът не е изложил мотиви, както и не е събрал доказателства отнсно наличието или не на посочените предпоставки, с оглед на преценката за това дали са били налице условията за издаването на положителен акт или не, съответно дали оспореният отказ е законосъобразен или не е. Съдът се е ограничил да приеме, че заявителят е представил изискуемите се документи, че са представени положителни становища на ОЕСУТ и на главния архитект на общината, които е приел за правилни без да извърши проверка за законосъобразността на изводите, въз основа на които е обосновал извод, че кметът на общината е следвало да издаде заповед, с която да разреши изработването на поисканото изменение на ПУП – ПЗ. Приел е и че представеното решение № КЗЗ – 02 от 21.01.2014г. обективира и решение за промяна на предназначението на земята от земеделска в такава за неземеделски нужди, което не е така, както беше посочено и по – горе. Най – накрая се е позовал и на нормата на чл. 135а, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 128, ал. 6 ЗУТ, които са неотносими към настоящия случай, тъй като не касаят специалната процедура по промяна на предназначението на земеделската земя. Във връзка с тези изводи съдът недопустимо с диспозитива е дал на органа срок да издаде акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ без обаче да провери наличието на предпоставките по разпоредбата и в частност дали предложението, а именно поисканото разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ с отреждане на имота със зададена устройствена зона „Пс“ /високотехнологична производствена зона/ съответства на предвижданията на ОУП, ако има такъв и на правилата и нормите по устройство на територията, включително разписаните в Наредба № 7 от от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и в частност тези отнасящи се за устройството извън границите на населените места и в земеделските територии. При постановяването на оспореното решение съдът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, както и не е събрал относимите към него доказателства, което препятства настоящата инстанция да се произнесе по съществото му. По изложените съображения оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да изясни спорните факти и обстоятелства и да събере относимите доказателства, включително с използването на специални знания за това, предвид указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени по – горе в решението. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,