Решение № 11262 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2015 г.

Решение № 11262 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез пълномощника юрк. Н. С., против решение № 1282 от 28.07.2015 г., постановено по адм. д. № 319 по описа за 2015 г. на Административен съд - Б.. Релевират се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - [фирма], не е изразил становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, и е основателна. С обжалваното решение Административен съд- Б. е уважил исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на [фирма] против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ") за сумата 405.80 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба- 2.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 310 лв- разноски по водене на делото. Със същото решение е отхвърлена предявената претенция за разликата до пълния предявен размер от 716.64 лв., като в така постановената отхвърлителна част решението, като необжалвано, е влязло в сила. За да постанови този резултат, административният съд е установил като безспорен факта, че с влязло в сила на 19.01.2012 г. Наказателно постановление № 01-010142/27.07.2011 г., издадено от Директора на Дирекция "ИТ"- [населено място], на ЕТ е наложена имуществена санкция за нарушение на КТ в размер на 1 500 лв. Установил е още, че с възлагателно писмо от 1.06.2012 г. на Директора на дирекция "ИТ"- [населено място] е възложено принудително събиране на дължимата сума по влязлото в сила НП на ЧСИ с район на действие ОС- [населено място]. В подробни мотиви съдът е описал последвалите действия по принудителното изпълнение, предприети от ЧСИ. По-нататък в решението административният съд е установил, че на 9.03.2012 г. срещу ЕТ е образувано изп. дело № 8053/2010 г., по което е присъединено задължение от имуществена санкция по горепосоченото НП в размер на 1 500 лв. Съдът е отбелязал, че на 18.07.2012 г. е издадено разпореждане за разпределение на сумата 11 888.99 лв., получена по сметка на ТД на НАП на 13.07.2012 г., с което е покрито изцяло задължението на търговеца и с разпореждане от същата дата производството по принудителното изпълнение е прекратено (писмо изх. № 24-10-3964/3.01.2013 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, [населено място]). Административният съд е релевирал разпоредбата на чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, съгласно които публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго и от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. Приел е, че в конкретния случай взискателят се е възползвал от предвиденото изключение с разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ДОПК, като е възложил изпълнението на ЧСИ по реда на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), но при отсъствие на основания за приложение на тази законова възможност. След като е приел за безспорно установено, че към момента на възлагане на принудителното изпълнение на вземането по НП на ЧСИ е било образувано и висящо производство пред публичния изпълнител, което не може да бъде продължено съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗЧСИ и това съставлява пречка за образуване на ново изпълнително производство чрез възлагане на ЧСИ срещу същия длъжник за събиране на същото публично вземане въз основа на същото изпълнително основание. Така, според съда, към датата на възлагане на ЧСИ, поради неприключилото производство пред публичния изпълнител, не са били налице основания за образуване на ново производство за принудително изпълнение на горепосоченото Наказателно постановление по реда на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ. В обобщение съдът е приел, че при наличие на предпоставките на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ- незаконно действие на директора на дирекция "ИТ"- [населено място] по възлагане на принудителното изпълнение на НП № 01-010142/27.07.2011 г. на ЧСИ, имуществени вреди в размер на заплатените от ЕТ такси и разноски по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело № 238/12 г., които са в причинно-следствена връзка с действията по възлагане на изпълнението на директора на Дирекция "ИТ"- [населено място] по реда на ЗЧСИ, предявеният иск е доказан по своето основание и го е уважил за сумата 405.80 лв. ведно със законната лихва от 2.04.2013 г. до окончателното й изплащане. Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични вземания. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ дава право на държавата, в случая на ИА "ГИТ" да възлага събирането на публични вземания на ЧСИ. Доколкото не съществува нормативно определен, предварително разписан ред за процедиране в случаи като процесния, настоящият състав намира, че в оперативната самостоятелност на държавния орган е да извърши преценка на кой да възложи събирането на публичното вземане. В този смисъл основателно касаторът поддържа, че извършеното възлагане от директора на Дирекция "ИТ" [населено място] е законосъобразно и като е приел обратното административният съд е достигнал до неправилен правен извод. Административният съд е дал незаконосъобразен отговор на двата спорни въпроса по делото, а именно: следва ли директорът на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да установи дали е образувано принудително производство в ТД на НАП преди възлагане събирането на публично държавно вземане на ЧСИ? Съществува ли законова пречка да се възложи на ЧСИ събиране на публично вземане, за което е образувано принудително производство от ТД на НАП? В решаващите мотиви на съда е прието, че с възлагането на ЧСИ в условията на образувано висящо производство от ТД на НАП, е извършено действие, което не е основано на закона. Според съда, това е така, доколкото образуваното и висящо производство пред публичния изпълнител не може да бъде продължено съгласно разпоредбата на § 3, ал. 2 ЗЧСИ, която регламентира пречка за образуване на ново изпълнително производство чрез възлагане на ЧСИ. Разпоредбата на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗЧСИ предвижда, че висящо изпълнително производство за събиране на частно държавно вземане може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане на държавното учреждение - кредитор. Основателен е доводът в касационната жалба, че видно от хипотезиса на обсъдената от съда правна норма, същата регламентира продължаване на изпълнителното производство от ЧСИ за събиране на частно държавно вземане, а предметът на настоящия спор е свързан със събиране на публично държавно вземане, поради което и съдът се е позовал на неотносима към правилното решаване на спора разпоредба. Неоснователно е позоваването от касатора на нормата на § 3, ал. 1 ЗЧСИ, съгласно която висящо изпълнително производство може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя. Без значение в случая е дали се касае за висящи производства към момента на влизане в сила на закона, или не. В случая по принцип не се касае за продължаване на започнало изпълнително производство, тъй като предприетите изпълнителни действия от ЧСИ са на самостоятелно правно основание и това е останалото непогасено ликвидно и изискуемо публично задължение. Независимо от последното, обаче, изводите на съда са незаконосъобразни, тъй като в настоящия случай не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не е установено по делото незаконосъобразно действие на длъжностни лица от дирекция "Инспекция по труда"- [населено място]. Противно на приетото от съда, настоящият състав намира, че не съществува законова пречка да се възложи на ЧСИ събиране на публично вземане, за което е образувано производство в ТД на НАП. Още повече, несъмнено в процесния случай към датата на образуване на производството пред ЧСИ дължимото вземане не е било погасено и това обстоятелство не е спорно между страните. Предприетите действия по събирането на публичното вземане от страна на взискателя- касатор в настоящото производство, са основани на закона. Отново противно на възприетото от решаващия съд, настоящият състав намира, че законодателят не е възложил в тежест на взискателя да предприеме действия по установяване на обстоятелството дали е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител досежно вземането по наказателното постановление. Обективната безвиновна отговорност може да бъде реализирана само при наличие на всички предвидени елементи от фактическия състав на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което и предявения иск по ЗОДОВ се явява неоснователен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения от [фирма] против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"- [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата 405.80 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от 2.04.2013 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и досежно присъдените на ЕТ разноски, а на касатора разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не е заявено искане за това. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение