Решение № 17050 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2013 г.

Решение № 17050 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ ЗОДОВ/. Образувано е касационната жалба на Янко Илиев Илиев от гр. Пловдив, ж. к. "Тракия", бл. 37, вх. Б, ет. 5, ап. 17, против решение № 2690 от 12.12.2012 г. постановено по адм. дело № 1156/2012 г. на Административен съд гр. Пловдив, шести състав. В касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Навеждат се доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и уважаване на исковата претенция така както е предявена. В съдебно заседание касатора се представлява от адв. Мардеросов, който подържа касационната жалба по изложените в нея основания. Претендира присъждането на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът- Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ с адрес гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от изпълнителния директор Мирослав Николов Николов, чрез процесуалния представител юристконсулт Стефан Гачев оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена като недоказана. Твърди, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, като постановено при спазване на материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. Моли като такова, същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юристконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с 1, ал. 2 от ЗОДОВ, решаващия съд е отхвърлил предявените от ищеца искове срещу ДФЗ-РА за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 88779,40 лв. и от 45 573,87 лв. / евентуално от 42921,29 лв. и евентуално от 20409,69 лв. за забава/, причинени му от незаконосъобразни актове и бездействие, в едно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че с писмо № 239448 от 14.03.2008 г. ДФЗ-РА е отказал подпомагане на ищеца със сумата 88 779,40 рв. по подаденото от него заявление с УИН 16/030507/06391 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директно плащане за земеделска дейност за кампания 2007 г. С влязло в сила решение № 638 от 15.01.2010 г. постановено по адм. дело № 7773/2009 г. на Върховния административен съд, отказа по посоченото писмо бил отменен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне. След извършена проверка от ДФЗ- РА с уведомително писмо № 01/6500/5188 от 16.02.2010 г. изпълнителния директор на агенцията отново отказал на ищеца да му бъде изплатена субсидията за 2007 г. Отказа бил отменен с влязло в сила решение № 15164 от 18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 10105/2011 г. Върховния административен съд, четвърто отделение. Като е съобразил дадените в съдебното решение указания и извършената оторизация, ДФЗ-РА с писмо № 01/6500/8899 от 24.08.2012 г. е уведомил ищеца, че останалата неразплатена сума от субсидията за кампания 2007 г. е в размер на 86 190, 86 лв. При извършените административни проверки на основание чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 г. ДФЗ-РА с писмо № 4147 от 07.02.2011 г., което не е оспорено нито по административен, нито по съдебен ред е наложил санкции за бъдещ период общо в размер на 39 724,56 лв. по заявлението за кампания 2007 г., тъй като разликата между декларираните площи и установените след административните проверки надвишава 50% от действително стопанисваните площи. Съгласно разпоредбата на чл. 56 от Регламент № 885/2006 на Комисията, наложените санкции за бъдещ период се прихващат. Фондът е прихванал сумата от 39 724,56 лв. от одобрената за кампания 2007 г. субсидия от 86 109,86 лв. Остатъкът от 46 466,30 лв. превел по сметката на ищеца на 09.08.2012 г., нещо което не се оспорва от него. При така установеното решаващия съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 203 от АПК за уважаване на предявения от ищеца иск. От извършената проверка на оспореното решение при съблюдаване разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция установи, че същото е валидно, допустимо и постановено при съблюдаване на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди настъпили в резултат на незаконосъобразни административни актове и бездействие на административен орган. Съдът е изложил подробни мотиви, защо приема, че ищеца не се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест които настоящата инстанция възприема напълно. Без да е доказан по безспорен начин от кой административен акт, действие или бездействие на административен орган, отменени по установения от закона ред и преките и непосредствени от тях вреди, иска не може и няма как да осъществи посочения по- горе фактически състав и съвсем основателно съдът го е отхвърлил. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и неговата правна и фактическа сложност, на основание чл. 236, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, касаторът следва да заплати на ответната страна сумата от 150 лв. за юристконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,