Решение № 6443 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Стоянов от гр. Асеновград, чрез пълномощник адв. Т. Чечкова, против решение 780 от 03.05.2022 г., постановено по адм. д. 376/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Стоянов искови претенции срещу Дирекция за национален строителен контрол - София (ДНСК) за заплащане на сумата от общо 20 570,12 лева за претърпени имуществени вреди (единадесет обективно кумулативно активно съединени претенции с посочения общ размер) и за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, дължими за периода от 16.02.2015 г. до датата на входиране на исковата молба, резултат от тежкото психологическо и здравословно състояние, вследствие на оставането без дом (жилище), претърпени от незаконни действия (поради превишаване на правомощия) при фактическото премахване на незаконен строеж, собственост на ищеца, извършено по възлагане от служители на ДНСК, ведно със съответните мораторни лихви за забава за всяка една претенция, както и законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. Съдът е осъдил Стоянов да заплати на ДНСК сумата 200 лева, представляваща разноски по делото. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като такива по чл. 299, ал. 1 АПК, поради което неправилно е определен предмета на доказване и е направено разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Сочи, че съдът неправилно е приел за недоказано наличието на първия елемент на отговорността по чл. 299, ал. 1 АПК, а именно - незаконно принудително изпълнение, тъй като видно от съдържанието на заповедта на РДНСК - Пловдив, служителите на фирмата - изпълнител не са имали правомощия да премахнат старата съществуваща плоча изградена на кота + 2.60 м. от прилежащия терен с размери в план 8.17м./4.25м., покриваща съществуващата едноетажна масивна сграда. По изложените съображения счита, че при принудителното премахване на надстройката, при което е премахнат и съществуващия първи етаж, служителите на ответника са извършили действия, в нарушение на чл. 272, ал. 1, т. 1 АПК и чл. 5, ал. 2 от Наредба 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Обосновава основателност и доказаност на претенциите за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се във влагане на средства за възстановяване на законносъществуващия първи етаж и претърпените неимуществени вреди. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на решение, с което се уважат в пълен размер предявените от Стоянов срещу ДНСК обективно съединени искове. Ответната страна - Дирекция за национален строителен контрол, чрез юрк. Стойнов, в писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящия съд оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на оспореното решение. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон е обосновал извод за липса на първия елемент от фактическия състав на исковете по реда на чл. 299, ал. 1 АПК, тъй като не се установява определеното за изпълнител на заповедта за премахване на незаконния строеж дружество ЕЛИСТА ООД, да е извършило премахване на елементи и части от конструкцията, извън тези които са били възложени със заповедта, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по предявени от В. Стоянов срещу ДНСК обективно съединени искове за заплащане на сумата от общо 20 570,12 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (единадeсет обективно кумулативно активно съединени претенции с посочения общ размер, съобразно последното уточнение с молбата на ищеца от 25.11.2021 г.), и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, дължими за периода от 16.02.2015 г. до датата на входиране на исковата молба, резултат от тежкото психологическо и здравословно състояние, вследствие на оставането без дом (жилище), в резултат от незаконни действия (поради превишаване на правомощия) при фактическото премахване на незаконен строеж, собственост на ищеца, извършено от служители на Елиста ООД по възлагане от органи на ДНСК, ведно със съответните мораторни лихви за забава за всяка една претенция, както и законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. Съдът е установил, че при извършена проверка на 15.07.2010 г. от служители на РДНСК - ЮЦР, обективирана в Констативен акт (КА) 60 и КА 61 от същата дата, на съответствието на строеж, представляващ: надстройка на едноетажна сграда от допълващо застрояване, както и надстройка на съществуваща сграда от допълващо застрояване, намиращи се в град Асеновград, ул. Княгиня Евдокия 9, ИД 00702.511.133 по КК на гр. Асеновград, одобрена със Заповед 300-5-52/2004 г. на СГКК - София (стар идентификатор УПИ VII-1472, кв.33 по плана на гр. Асеновград), собственост на ищеца Стоянов, е констатирано, че същият е без одобрени проекти, без разрешение за строеж, без съгласието на останалите съсобственици на имота и без да съответства на предвижданията на ПУП. Извършеното строителство е описано по следния начин: Изпълнена е стоманобет. плоча на кота +2,80м, върху която е изграден с тухли втори етаж. Изпълнена втора плоча със същите размери. Изпълнен е двускатен покрив с керемиди. Надстройката е изградена в груб вид. Ищецът е оспорил издадените КА, по повод на което е образувано адм. дело 1558/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, приключило с Определение 1919/14.09.2010 г., с което жалбата е оставена без разглеждане, а производството прекратено, тъй като оспорените КА не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Въз основа на установеното в посочените по-горе констативни актове, е издадена Заповед ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011 г. от Началник РДНСК - ЮЦР, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: Надстройка на съществуваща сграда от допълващо застрояване, находящ се в УПИ VII-1472, кв.233 по плана на гр. Асеновград, представляващ ИД 00702.511.133 по КК на Асеновград, одобрена със Заповед 300-5-52 от 2004 г. на СГКК София, с административен адрес гр Асеновград, ул. Княгиня Евдокия 9 с извършител В. Стоянов. Констатираното незаконно строителство е описано по следния начин: реализирана надстройка на съществуваща едноетажна масивна сграда от допълващо застрояване с размери в план 5,30х4,25 м., състояща се от изпълнена стоманобетонова плоча на кота +2,80м (от прилежащия терен), върху която е изградено с тухли второ ниво за жилищни нужди и изпълнена втора стоманобетонова плоча със същите размери на кота +5,60 м. Монтирани са врата и прозорец алуминиева дограма. Същата е покрита с двускатен покрив с керемиди, с Кстр.=+6,00 м. и Кб.=+7,15 м. Надстройката е изградена в груб вид.. По повод предприето оспорване от ищеца срещу така издадената заповед, е образувано адм. дело 611/2011г. по описа на Административен съд - Пловдив, приключило с влязло в сила Решение 2173/19.12.2011 г., с което жалбата на В. Стоянов е отхвърлена, като е прието, че заповедта е правилна и законосъобразна. След влизането в сила на Заповед ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011 г. на Началник РДНСК - ЮЦР е предприето нейното изпълнение, като за целта до Стоянов е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. ЮЦР-Пд-511-01-743/22.08.2013 г., получена на 27.08.2013 г. На лицето е определен 14-дневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно разпореденото премахване на незаконния строеж, като му е указано, че в противен случай, ще бъде предприето принудително изпълнение. При извършена на 07.04.2014 г. проверка от служители в РО НСК при РДНСК ЮЦР е установено, че незаконният строеж не е премахнат в указания срок, за което е съставен Протокол приложение 1 към чл. 4 ал. 1 от Наредба 13/23.07.2001 г. и е предприето принудително изпълнение. След предварително проучване е определена стойността на принудителното изпълнение, проведена е процедура за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки и за такъв е избран Елиста ООД гр.Пловдив. С писмо изх. ПД-35-00-742/24.01.2015 г., получено лично на 28.01.2015 г., ищецът е уведомен за възложеното премахване, както и че същото ще се състои в периода от 11,00 часа на 16.02.2015 г. до 17,30 часа на 20.02.2015 г. Така предприетите действия по принудително изпълнение също са оспорени от ищеца с твърдения за тяхната нищожност, по повод на което е образувано адм. дело 280/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, приключило с влязло в сила Решение 204/10.02.2015г., с което е отхвърлена жалбата. Със същото решение е отхвърлено и искането за спиране изпълнението на Заповед ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР за премахване на процесния незаконен строеж, обективирани с писмо изх. ПД-35-00-742/24.01.2015 г. Принудителното премахване на незаконния строеж е осъществено в периода 16.02.2015 г. - 18.02.2015 г., видно от приложени Констативен протокол А-200/16.02.2015 г., Протокол от 16.02.2015 г., Протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение от 16.02.2015 г. Приложение 3 към чл. 10, Протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след приключване на принудителното изпълнение от 18.02.2015 г. Приложение 4 към чл. 13 и Протокол за извършените разходи по премахването на незаконен строеж Надстройка на съществуваща сграда от допълващо застрояване, находящ се в УПИ VII-1472/ПИ 00702.511.133 по КК на гр. Асеновград, кв. 233 по плана на гр. Асеновград от 19.02.2015 г. От така съставените протоколи е установено, че преди започване на принудителното изпълнение е констатирано, че дограмата на незаконния строеж е премахната доброволно от извършителя - 2 бр. прозорец + врата, а строежът е опразнен от строителна механизация, хора, пожаро - и взривоопасни материали, горива и смазочни материали, вещества с абразивно действие и други общоопасни средства, малотрайни продукти и материали, оборудване на собственика на строежа и др. в срока за доброволно изпълнение. В 11,15 часа на 16.02.2015 г. е пристъпено към принудително изпълнение, като са извършени следните видове работи: демонтаж на лежаща покривна конструкция в съществуващи сгради в размер на 5,67 куб.м.; разваляне на тухлена зидария 250мм на вароциментов разтвор в размер на 15,62 куб.м.; просичане на стоманобетонови пояси, щурцове и колони 4 бр.; разбиване на стоманобетонни плочи с компресорен къртач, вкл. изрязване на армировката в размер на 49,03 кв.м. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е счел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил е, че в случая не се установява първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 299, ал.1 АПК, а именно: незаконосъобразно принудително изпълнение и по-конкретно незаконно премахване на част от стоманобетоновата плоча на кота +2,60 м. от прилежащия терен, покриваща съществуващата едноетажна масивна сграда. Съдът е приел, че предприетите действия по принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж са извършени в съответствие с разпоредбите, както на АПК, така и на ЗУТ и на Наредба 13/23.07.2001 г. на МРРБ и на лицето в нито един етап от изпълнителното производство не са ограничени правата му на защита - редовно му е връчена покана за доброволно изпълнение; в указания срок същият не е предприел действия по доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед; след като не е предприел действия по доброволно изпълнение, е бил уведомен за деня и начина на принудителното изпълнение; при последвалото принудително изпълнение не е констатирано наличие на вещи на ищеца; изготвени са изискуемите по Наредба 13/23.07. 2001 г. на МРРБ протоколи от компетентните лица; на премахването са присъствали както служители на ДНСК, така и на община Асеновград, РУ Асеновград при ОД на МВР Пловдив, ЕВН и управителят на дружеството-изпълнител Елиста ООД. Посочил е, че липсват и доказателства ищецът да е обжалвал действията на органа по изпълнение в рамките на проведеното изпълнително производство, в частност действията, възложени от Началника на ДНСК и осъществени в деня на събарянето на процесния строеж от изпълнителя - в случая Елиста ООД пред съда и същите да са били отменени като незаконосъобразни. Решаващият съд въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания и приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е обосновал извод, че по делото не е установено и доказано, че изпълнителят ЕлистаООД е премахнал повече от възложеното му, в т.ч. и незаконно на 16.02.2015 г., изразяващо се в премахната част от стоманобетоновата плоча на кота +2,60 м. от прилежащия терен, покриваща съществуващата едноетажна масивна сграда, одобрена със Заповед КД-14-16-379/22.02.2010г. на Началника на СГКК Пловдив. Настоящият състав на Върховният административен съд намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че в случая се касае до иск за обезщетяване на вреди, които са причинени вследствие на незаконно принудително изпълнение - чл. 299, ал. 1 АПК. Съгласно посочената разпоредба за вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. Действията, бездействията и актовете на органите по изпълнението подлежат на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 294 АПК. В чл. 296, ал.1 АПК е регламентиран редът за подаване на жалбата, която следва да се подаде чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало при извършването му. В случая решаващият съд е направил законосъобразен извод, че разглеждането на исковите претенции не се извършва при условията на чл.204, ал. 4 АПК, при което незаконосъобразността на действията не може да се установи от съда, пред който исковете са предявени. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че не се установява нарушаване на процедурата за принудителното изпълнение, регламентирана в Наредба 13/2001 г. Специалните правила, уредени в подзаконовия нормативен акт са били спазени, предметът на изпълнение е влязъл в сила административен акт и представлява годно изпълнително основание, съобразно чл.268, т.1 от АПК, актовете, действията и бездействията на органа по изпълнение не са били отменени в производство по чл.294 и сл. от АПК. Несъстоятелни в тази връзка са твърденията на касатора, че служителите на фирмата - изпълнител не са имали правомощия да премахнат старата съществуваща плоча, изградена на кота + 2.60 м. от прилежащия терен с размери в план 8.17м./4.25м., покриваща съществуващата едноетажна масивна сграда. Изпълнената стоманобетонова плоча на кота +2,80 м., върху която е изградено с тухли второто ниво, изрично е описана в КА и в заповедта за премахване на незаконния строеж, включена е в предмета на проведената обществена поръчка за избор на изпълнител, в офертата, представена от изпълнителя Елиста ООД, както и в обемът от дейности, осъществен от последния. По делото не се установява да са извършени дейности по премахване, извън тези, които са били възложени от ДНСК въз основа на влязлата в сила заповед. След като незаконният характер на действията по изпълнението на заповед ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР не е установен в производството по чл. 297 АПК и в частност не е установено изпълнителят Елиста ООД да е премахнал повече от възложеното му в т.ч. стоманобетоновата плоча, изградена на кота + 2.60 м. от прилежащия терен с размери в план 8.17м./4.25м., покриваща съществуващата едноетажна масивна сграда, не е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Липса на първата от кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността на ответника - Дирекция за национален строителен контрол по реда на чл. 299, ал.1 АПК обосновава неоснователност на предявените искове. Изложените в тази връзка подробни мотиви на решаващия съд напълно се споделят от настоящата касационна инстанция и на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК препраща към тях. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна Дирекция за национален строителен контрол за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,