Решение № 2898 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 288/2016 г.

Решение № 2898 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 288/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез управителя М. И. В., против Решение № 5569 от 14.08.2015 г. постановено от Административен съд С. - град /АССГ/ по адм. дело № 4082 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2101307157/02.12.2013 г., издаден от К. И. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. и М. И. М., на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 436/10.03.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, в становище по съществото на спора оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. град е отхвърлил жалбата на [фирма] против Ревизионен акт /РА/ № 2101307157/02.12.2013 г., издаден от К. И. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. и М. И. М., на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 436/10.03.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 28 042. 43 лв. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] заедно със съответните лихви за забава. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. Решението е валидно, допустимо и правилно. Данъчен кредит е отказан по фактура, издадена от [фирма] с предмет "печат на рекламни материали". Във връзка с издаването на тази фактура, освен копия от процесната фактура и фискален бон, който първоинстанционният съд е отчел като нечетлив, по делото не са представени други доказателства, като договор, платежни документи, книжа, установяващи вида, количеството и качеството на услугата, приемането й или за влагането на полученото в последващи облагаеми доставки. Данъчен кредит е отказан по фактури, издадени от [фирма]. Във връзка с издаване на фактурите са събрани договор за доставка и сервизно обслужване от 03.12.2012 г., банкови извлечения, договор за локални предсезонни презентации на разтворими десерти D. от 06.02.2012 г., договор за представяне на вкусови дегустации на продукти от 01.03.2012 г. и доклад за извършените дейности по същия договор. Данъчен кредит е отказан по фактури, издадени от [фирма]. Досежно издаване на фактурите са събрани договор за промотиране на десертни продукти от 14.11.2011 г., договор за представяне и дегустации от 15.10.2011 г. и договор за представяне и дегустации от 10.08.2011 г. Данъчен кредит е отказан и по фактури, издадени от [фирма]. Събрани доказателства по издадените фактури са договор за маркетингова поръчка от 30.07.2012 г., договор за подготовка на участие от 01.08.2012 г., договор за подготовка на участие в ХНТ Зима 2012 г. от 10.09.2012 г., заедно с констативен протокол от 07.11.2012 г. по договора, договор за изработка и доставка на рекламни материали на продуктова линия D. от 12.09.2012 г., договор за изработка и доставка на рекламни материали на продуктова линия D. от 24.02.2012 г., договор за промотиране и дегустация на нови продукти на регионален принцип от 22.06.2012 г., договор за промотиране на продуктова линия от 17.02.2012 г. и фискални бонове. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при реално извършени доставки и при несъмнени доказателства за извършване на доставки, в случая за извършване на фактурираните услуги от лицата, посочени като издатели на фактурите. Само при наличие на доставки е налице данъчно събитие, съответно и при изпълнението на условията по чл. 71 ЗДДС, е налице правомерно начисляване на ДДС и съответно основание за право на данъчен кредит. В случая този релевантен факт не е установен като доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства е върху ревизираното лице, което претендира, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че щом по издадената фактура за печат на рекламни материали от [фирма] не е индивидуализирана рекламната услуга и няма други писмени данни - договор, приемо-предаване, въз основа на които да се установи съдържанието на услугата, то фактурата няма годен предмет. Само на това основание не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от [фирма] за доставка и сервизно обслужване, издадени от [фирма] – за промотиране на десертни продукти и [фирма] – за маркетингова поръчка, подготовка на участие и изработка на рекламни материали. Тези фактури имат индивидуализиран предмет с оглед описанието във фактурата, договореностите между страните и протоколите за приемане на услугите. Обосновано обаче съдът е приел за недоказано настъпването на данъчно събитие по тях. Преди всичко, извън формалното приемо-предаване на услугите, не е установено фактическото им извършване от доставчиците, вкл. и възможността – персонал, техническо оборудване, средства за извършването им. Законосъобразно е отчетено, че постигнатото съгласие между страните за извършване на определена дейност не установява самото извършване на дейността. Ревизираното лице не е ангажирало по делото каквито и да било доказателства, че в процесните периоди изпълнителите са извършвали уговорените дейности, съответно с какъв персонал и оборудване това е извършено. Доколкото няма данни да е било уговорено друго по правилата на ЗЗД е следвало доставчиците да осигурят материалите за изпълнението, като няма данни нито за влаганите материали, нито за съответното техническо оборудване и съответно за използването им при извършване на услуга. Неоснователно е извършеното в касационната жалба позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т. е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция – услуга. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на услугите, за които са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1267. 10 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение