Решение № 15436 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2011 г.

Решение № 15436 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник Митница Свищов чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янкова, срещу решение № 44/31.01.2011 г. на Административен съд - В. Търново, постановено по адм. д. № 722/2010 г., с което е отменено Решение изх. № 4433 - 0121/11.05.2010 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 748/26.08.2010 г. на Директора на Агенция Митници и е върнатата преписката на административния орган за издаване на законосъобразен акт съобразно мотивите, изложени в решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество отхвърляне на жалбата срещу обжалваното Решение. Ответникът - "ЛУКОЙЛ България" ЕООД, град София, чрез пълномощниците си адв. Т. Данаилов и адв. Ю. Пекунов излага доводи за неоснователност на жалбата, като в писмени бележки и в съдено заседание доразвиват доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендират разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение изх. № 4433 - 0121/11.05.2010 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 748/26.08.2010 г. на Директора на Агенция Митници, с което е отказано издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия за посочените в заявление вх. № 4433 - 0121/29.03.2010 г. търговски обекти от "ЛУКОЙЛ България" ЕООД. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че административното производство е започнало въз основа на Заявление от жалбоподателя вх. № 4433/0121/29.03.2010 г. до началника на Митница Свищов за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. При извършената проверка е констатирано, че по отношение на жалбоподателя са издадени НП № 17/12.08.23008 г., за нарушение на чл. 73 от ЗАДС, във връзка с чл. 111, ал. 2 от същия закон и НП № 69/12.08.2008 г., за нарушение на чл. 126 от ЗАДС, като му е наложена имуществена санкция в размер на 27617,83 лева и отнемане в полза на държавата на стоката предмет на нарушението - 20159 литра бензин. Последното наказателно постановление е влязло в сила на 21.04.2009 г. и санкцията е заплатена в пълен размер. При така установеното началника на Митница Свищов е издал оспорения акт, като е прието, че е налице неизпълнение на състава на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС, предвид наложеното наказание "имуществена санкция" в размер на 27617,83 лева, което нарушение е тежко, съгласно определението, дадено в чл. 4, т. 28 от ЗАДС. Подробно съдът е обсъдил приетите в хода на съдебното обжалване платежно нареждане за заплащане на имуществената санкция, наложена с НП от 04.06.2009 г., издадени разрешения за търговия с тютюневи изделия на жалбоподателя от 13.05.2010 г. от ТМУ Русе, от 19.07.2010 г. от ТМУ Бургас, от 21.05.2010 г. от Митница Югозападна и от 29.04.2010 г. от ТМУ Лом и Писмо изх. № 16 - 05 - 214/16.09.2010 г. на Министъра на финансите относно прилагането на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС. При така установеното съдът е приел от правна страна, че нормата на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС е материалноправна норма, и като такава по правило действа само занапред, като не могат да засягат вече сложили се при действието на предишния материален закон такива факти и правоотношения. В случая в стария закон не са съществували изисквания към лицата, които ще извършват търговия с тютюневи изделия и тези, посочени в цитираната правна норма са новосъздадени. На същите обаче не е придадено обратно действие. С текста на чл. 112 от ППЗАДС се създават изисквания за лицата, желаещи за търгуват с тютюневи изделия, поради което съдът е приел, че би следвало изрично в закона да е посочено, че същия има обратно действие. В тази връзка съдът се е позовал на автентичното тълкуване, което министърът на финансите е дал на основание чл. 51 от ЗНА, като издател на ППЗАДС в Писмо № 16 - 05 -214/16.09.2010 г.. Последното е изпратено на Агенция "Митници" и получено на 18.09.2010 г. година, т. е. след постановяване на обжалваното Решение Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС), във връзка с чл. 100а, ал. 2 от ЗАДС право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което не е извършило тежко или повторно нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове. Безспорно установено е, че към датата на подаване на заявлението за разрешение на търговия с тютюневи изделия жалбоподателят е извършил тежко нарушение, за което е издадено и НП № 69/12.08.2008 г., влязло в сила на 21.04.2009 г. година. Раздел четвърти "Издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия" на глава шеста "Забрани и ограничения" на ППЗАДС е нов и е обн. в ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г. Правилно и позовавайки се на Писмо № 16 - 05 -214/16.09.2010 г.. на Министъра на финансите, с което е дадено автентично тълкуване от органа издал подзаконовия нормативен акт, съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 112 от ППЗАДС се утежнява положението на заявителя за разрешение за търговия с тютюневи изделия. По смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗНА, Писмо № 16 - 05 -214/16.09.2010 г.. на Министъра на финансите съдържа задължително тълкуване, доколкото е дадено от органа, издал акта. За да има действието, предвидено в чл. 50 от ЗНА, ал. 2 на чл. 51 изисква задължителното тълкуване да се обнародва или разгласи по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт, каквито данни в процесния случай липсват, но за да приложи правилно закона, съдът е длъжен в изпълнение на чл. 46 от ЗНА да го направи според точния му смисъл, според смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на акта и на основните начала на правото. В случая забраната за издаване на разрешение за осъществяване на търговия с тютюневи изделия на лица, които са извършили тежко или повторно нарушение по ЗАДС, съдържаща се в чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС, е с цел да се защити фиска и да се предотврати възможността за ощетяването му, поради която същата има характер на санкция по отношение на тези лица. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗНА, не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по - леки от отменените, поради което и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, Митница Свиленград следва да заплати на "Лукойл България" - ЕООД, сумата от 1000 лева представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК