Решение № 6639 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Е. М. против решение 70/10.01.2025 г., постановено по адм. д. 461/2024 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 70/10.01.2025 г., постановено по адм. д. 461/2024 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на М. Е. М. против Заповед РД - 09 - 220 от 08.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой Физически блокове, включително обхват на площи по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква з от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба105/2006 г.) за Кампания 2023 и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че спорните площи от 1.94 ха, заемащи централната и западната част на парцел с идентификатор 06851-113-4-2; 1.22 ха, находящи се в западната и южната част на парцел с идентификатор 06851-110-2-1 и 0.39 ха от парцел с идентификатор 06851-110-1-1 представляват неподдържани терени без следи от земеделска дейност, поради което не отговарят на условията за допустимост по смисъла на чл. 55, ал. 3, т. 1 от Наредба 3/10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба 3/2023 г.). Тези изводи АССО е обосновал със съдържанието на оспорената заповед и заключенията на две съдебно-технически експертизи, които не съдържат еднакви изводи в отделните си части. С оглед на представените и приети по делото доказателства административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Решаващият съд е обосновал извод, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че заповедта в оспорената й част е постановена в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд правилно е приел за установено, че заповедта в оспорената й част, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - министър на земеделието и храните, в съответствие с разпоредбата на чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16 г., ал. 4 от Наредба 105/ 22.08.2006 г. Основателни са доводите в касационната жалба за неправилност на оспореното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд не е направил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и заедно в тяхната съвкупност. Налице е и вътрешно противоречие при обосноваване на мотивите в съдебния акт едновременно е посочено, че съдът кредитира заключенията на вещите лица по двете назначени съдебно-технически експертизи (СТЕ), съгласно които по никакъв начин не може да се конкретизира без извършването на проверка на място какъв вид е тревната растителност и дали попада в категорията нежелана растителност и от друга страна е посочено, че независимо от това обстоятелство спорните площи представлявали неподдържан терен без следи от земеделска дейност, което ги категоризира като временно неподходящи за подпомагане. С оглед представените противоречиви констатации в заключенията на вещите лица по назначените СТЕ не може да бъде направен еднозначен и категоричен извод относно наличието или липсата на основания за изключване на част от заявените за подпомагане парцели от окончателния специализиран слой Физически блокове, както и дали отговарят на изискуемите критерии за допустимост на земеделските площи за подпомагане. Не може да се отговори и на въпроса дали площите се определят като временно неподходящи за подпомагане в тези парцели, както и въз основа на какви съображения. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че основните фактически изводи на АССО са необосновани в резултат на допуснато процесуално нарушение при преценка достоверността на заключенията на вещите лица, при която е кредитирано едно от заключенията на едно от вещите лица, без да изложи собствени съображения и анализ защо повторното заключение не е кредитирано при положение, че част от констатациите в него се припокриват с първата СТЕ. На практика съдът не е обсъдил останалите събрани по делото доказателства и не ги е съпоставил с двете експертизи в частите, които си противоречат. Допуснатото нарушение е съществено поради забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, поради което касационната инстанция не разполага с възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон, респективно да разгледа по същество останалите доводи на страните по същество на спора. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да проведе отново доказателствения процес и установяване на относимите към спора факти. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение