Решение № 13366 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14249/2019 г.

Решение № 13366 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14249/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на С. Недева и Р. Хинев, подадена чрез пълномощник – адвокат И. Богомилов, против Решение № 166/10.10.2019 г., постановено по административно дело № 238/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 18 – 774/18.01.2019 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Шумен. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт, одобряващ изменение на кадастъра. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на заповедта на Началника на СГКК – Шумен, като постановена в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тоест преди да е разрешен възникнал спор за материално право. Касационна та жалба се поддържа от Р. Хинев, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, както и претендира сторените пред двете инстанции разноски съгласно представен списък. Ответникът – Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – Шумен, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Р. Тодоров оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмен отговор, изхождащ от пълномощника му – адвокат С. Серафимова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено, след което да се отмени и процесната заповед, като издадена в нарушение на изискването на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Шумен е Заповед № 18-774/18.01.2019 г., с която Началникът на СГКК – Шумен е уважил подаденото от Р. Тодоров заявление и е одобрил изменение в кадастралната карта и регистър на гр. Шумен, състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР, а именно поземлен имот с идентификатор 83510.10.1017 с площ 942 кв. м., с начин на трайно ползване – овощна градина, собственост на Р. Тодоров и И. Тодоров /чийто единствен наследник е Р. Тодоров/, като с тази промяна се засяга поземлен имот с идентификатор 83510.10.489, който преди промяната е с площ от 4 380 кв. м., начин на трайно ползване – лозе, собственост на В. Недев /чийто наследници са жалбоподателите С. Недева и Р. Хинев/, а след промяната става с площ от 3 439 кв. м. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорената заповед. Основният спор по делото е свързан с наличие, респективно с отсъствие на спор за материално право между оспорващите и заявителя, в чиято полза е издадена заповедта, относно поземлен имот с идентификатор 83510.10.489 по КККР на гр. Шумен. Първостепенният съд е приел, че в случая не е налице такъв спор, поради което е допустимо да бъде одобрено поисканото изменение поради непълнота в кадастъра по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Съпоставял е представените от страните документи, легитимиращи ги за собственици на имота или част от него, след което е приел, че Р. Тодоров е лицето, разполагащо с надлежни титули за собственост на новообразувания имот, докато оспорващите не били доказали безспорно собствеността си върху имот с идентификатор 83510.10.489, тъй като не било приключило производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Необоснован, като несъответен на установените по делото факти се явява изводът на съда относно отсъствие на спор за материално право в случая. Напротив, индиция за наличие на такъв спор е налице още в хода на административното производство, видно от съдържанието на възраженията, депозирани от С. Недева и Р. Хинев. Тези лица категорично са възразили срещу намаляване на площта на поземлен имот с идентификатор 83510.10.489, за чиято сметка се формира новообразувания имот, записан на името на Р. Тодоров. Оспорващите са представили документи за собственост на имота, но по същественото е обстоятелството, че техният наследодател В. Недев е вписан в кадастралния регистър като единствен собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.10.489, отразен с площ 4 380 кв. м., с начин на трайно ползване – лозе, въз основа на Договор за доброволна делба № 2067/29.12.1958 г. – факт, който се установява от представената по делото извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти на територията на Община Шумен, ЕКАТТЕ: 83510 – л. 65 от делото. В производството по чл. 54 ЗКИР, административният съд не може да дава превес на едни документи за собственост спрямо други, когато същите касаят един имот, както и да преценява завършило е реституционното производство по реда на ЗСПЗЗ или не е, както е сторил съдът в този случай. Щом е налице каквато и да е индиция за спор за материално право относно имота, предмет на поисканото изменение, както органът, така и съдът са длъжни да се съобразят с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и да отложат отстраняването на непълнотата или грешката в кадастъра, след решаването на спора по съдебен ред от общия съд. С оглед на изложените мотиви и при така установения спор за материално право относно поземлен имот с идентификатор с идентификатор 83510.10.489 по КККР на гр. Шумен, Заповед № 18 – 774/18.01.2019 г. на Началника на СГКК – Шумен, се явява материално незаконосъобразна, поради което е следвало да бъде отменена от Административен съд - Шумен. Този извод налага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. При този изход на спора, в полза на касационните жалбоподатели следва да се присъдят сторените от тях разноски в хода на двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 1 320 лева, съгласно представения списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,