Решение № 4575 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6835/2008 г.

Решение № 4575 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6835/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по касационна жалба, подадена от кмета на община Пловдив - район "Северен", против решение № 239 от 12.03.2008 г. по адм. дело № 1587 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради което касаторът прави искане за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената пред първоинстанционния съд жалба. Ответникът по касационната жалба - Маргарита Петкова Царева от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - адвокат Албена Йотова, изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, поради което прави искане за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за основателна по изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. В производство по чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) съдът е приел, че заповедта на кмета на район "Северен" - община Пловдив, № РД-09-333 от 15.09.2007 г., с която е иззет от Маргарита Царева недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ ап. 14, намиращ се в бл. 8, вх. "Б", ет. 3 в ж. к. "Гагарин" - гр. Пловдив, е незаконосъобразна. В подробно изложените мотиви съдът е приел, че към момента на издаването на заповедта между страните е бил налице спор за материално право по образувано в Районния съд - гр. Пловдив, исково производство. Посочено е, че исковата молба е била подадена преди актуването на процесния имот с АДС № 878 от 2007 г., поради което не са били налице законовите предпоставки да бъде иззето жилището по реда на чл. 65 от ЗОС във връзка с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС Прието е, че жалбоподателката има годно правно основание да владее общинския имот поради това, че спорът за собствеността на имота не е бил решен. Така приетото е незаконосъобразно. От данните по делото е било установено по безспорен начин, че с влязло в законна сила решение по адм. дело № 1110 от 1993 г. на Пловдивския окръжен съд е било отменено отчуждаването на поземлен имот пл. 497, кв. 637-стар по плана на Пета градска част от Пловдив, като същият е бил възстановен на наследодателя на Маргарита Царева. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. отстъпените в обезщетение имоти стават общинска собственост (след изменението от 8. ХI. 1999 г.) по силата на самото решение на съда, с което е отменено отчуждаването на недвижимия имот, за който е получено обезщетение. След като по делото не е имало спор между страните, че жилището - предмет на изземване, е било предоставено като обезщетение за отчуждения имот, то изводът на административния съд, че атакуваната заповед не е била издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му от чл. 65, ал. 1 ЗОС правомощия, е незаконосъобразен. Това е така, защото съгласно посочения текст по този ред могат да бъдат изземвани общински имоти при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните не е имало сключен наемен договор за имота, като основното в случая е, че не е било доказано правното основание, въз основа на което Маргарита Царева държи имота. Допълнително следва да се посочи, че лицата, на които е уважена претенцията за отмяна на отчуждаването на основание чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., понасят и последиците на чл. 5, ал. 1 и 2 , съотв. чл. 6 от същия закон. Що се отнася до обстоятелството за наличие на спор между страните за правото на собственост върху жилището, той е правно ирелевантен. Това е така, защото предмет на разглеждане в административното производство е законосъобразността на издадения административен акт, а въпросът за собствеността е такъв, по който ще се произнесе гражданският съд, и той е неотносим към настоящото производство. С оглед изложеното дотук следва да бъде отменено решението на административния съд, а спорът да се реши по същество с оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 1 АПК. Въз основа на изложеното по-горе следва да се отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета на район "Северен" - община Пловдив, тъй като същата е издадена при спазване на изискванията на чл. 146 АПК. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,