Решение № 13391 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2020 г.

Решение № 13391 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Староселска череша" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Старо село, община Сливен, ул. "6" № 6, подадена чрез управителя и представляващ дружеството С. Трифонов, приподписана от адв. Русева, против решение № 64 от 23.03.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 550/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-2600/260#18/14.11.2019 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С твърдения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, касаторът претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният от него административен акт. В касационната жалба не се сочат конкретни нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът – зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – София – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Рункова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Сливен е бил АУПДВ изх. № 01- 2600/260#18/14.11.2019 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "в" вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/6.04.2009 г. / е установено публично държавно вземане на "Староселска череша" ЕООД в размер на 16 149. 89 лв., представляващо 20 % от общата изплатена сума /80 749. 46 лв. / с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. Установил е следната фактическа обстановка: "Староселска череша" ЕООД е регистрирано с Уникален регистрационен номер 184612 в ДФ "Земеделие". Одобрено е за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" през кампания 2012 г. Към подаденото заявление е приложена декларация, с която земеделският стопанин е заявил, че е запознат с изискванията за управление на агроекологичните дейности, определени в мярка 214 "Агроекологични плащания" на ПРСР 2007 – 2013 г., за които кандидатства за период от 5 последователни години. В декларацията по направление "Биологично растениевъдство" представляващият дружеството е декларирал, че е запознат с изискването да извършва биологичните дейности върху едни и същи земеделски площи в продължение на 5 последователни години. С вх. № 18265048/27.04.2016 г. дружеството подава заявление за подпомагане за кампания 2016 г. При извършената автоматична проверка от ДФ "Земеделие" се установява, че не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство" спрямо декларираните през предходната година. В хода на образуваното административно производство се установява също така чрез извършени автоматични проверки, че процентът на припокриване на площта на пресичане на заявените от дружеството парцели през 2016 г. спрямо одобрените парцели за участие по мярка "Биологично растениевъдство" е 85, 61 %. На 9.08.2017 г. зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава Уведомително писмо – изх. № 01-2600/260#9, с което на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и т. 4 вр. чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. отказва финансова помощ и прекратява поетия от "Староселска череша" ЕООД агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". Този акт е обжалван пред Административен съд Сливен. С решение № 3/7.02.2018 г. по адм. д. № 287/2017 г. жалбата на дружеството е отхвърлена. Това съдебно решение е оставено в сила с решение № 869/22.01.2019 г. по адм. д. № 4744/2018 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. С писмо изх. № 01-2600/260#13 от 12.03.2019 г. зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" уведомява "Староселска череша" ЕООД, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП", постановен на 9.08.2017 г. На 5.04.2019 г. с вх. № 01-2600/260#17 представляващият дружеството подава възражение по това уведомително писмо и заявява искане за прекратяване на административното производство. На 14.11.2019 г. зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава оспореният АУПДВ. В него е обсъдено възражението и е преценено като неоснователно. При така установените факти първостепенният съд е обосновал извод за това, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК /чл. 166, ал. 2 ДОПК/, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е потвърден административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, поради неспазване изискването на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 е императивна и задължава земеделския стопанин при прекратен многогодишен ангажимент да възстанови получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент – случая по б. "в" до края на петата година - 20 %. Не е спорно между страните, че получената финансова помощ до годината на прекратяване на ангажимента възлиза на 80 749, 46 лв., а 20 % от тази сума формират сума за възстановяване в размер на 16 149, 89 лв. Следователно публичното държавно вземане е правилно определено в акта както по основание, така и по размер. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно е приел първостепенният съд, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Според пар. 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г., разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ, издадени до влизането в сила на този закон. Правилни са и изводите на съда за материалната законосъобразност на оспорения акт. Законосъобразното прекратяване на агроекологичния ангажимент като предпоставка за възстановяване на получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. е установено с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл. 177, ал. 1 АПК е задължително и обвързва страните по делото. Наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, при наличието на които е допустимо при прекратяване на агроекологичния ангажимент да не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ, жалбоподателят не е твърдял и не е доказал нито в административното, нито в съдебното производство. По изложените съображения оспореното решение на Сливенския административен съд като правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение