Решение № 13529 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2010 г.
ВАСVI отделение11.11.2010 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 60 от 11.11.2009 г. по адм. д. № 4115/2009 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, ХХХIII състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № РД-13-305 от 28.04.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. ОСЪЖДА Столична здравноосигурителна каса гр. София, ул. "Енос" № 12-14 да заплати на "Кълбергли" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Люлин планина" № 31, сумата 75 лв. /седемдесет и пет лв./, представляваща съдебни разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13529 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кълбергли" АД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 60 от 11.11.2009 г. по адм. д. № 4115/2009 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, ХХХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът директор на Столична здравноосигурителна каса не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 60 от 11.11.2009 г. по адм. д. № 4115/2009 г., Административен съд София град, Второ отделение, ХХХIII състав е отхвърлил жалбата на "Кълбергли" АД със седалище и адрес на управление в гр. София против Заповед № РД-13-305 от 28.04.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Обжалваният съдебен акт страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Видно от фактическите основания на Заповед № РД-13-305 от 28.04.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса санкциите са наложени, защото върху рецептурна бланка /БЛ. МЗ-НЗОК № 5/ № 338 от 3.04.2009 г. липсва подпис на получил лекарствените продукти, а върху рецептурна бланка № 339 от същата дата липсва подпис на отпуснал фармацевт. Цитираните рецептурни бланки са приети като доказателства по първоначалното дело в заверени от СЗОК копия. От тях е видно, че върху първата е налице подпис на получил лекарствените продукти, а върху втората има подпис на отпуснал фармацевт. При това положение констатациите съдържащи се в т. II от протокол № А-207 от 6.04.2009 г. за извършване на финансов контрол върху изпълнението на договорите, сключени с аптеки, послужил като фактическо основание за издаване на заповедта, не отговарят на действителната фактическа обстановка и са опровергани с писмени доказателства, а именно процесните рецептурни бланки. Изводите, както на административния орган, както и на съда, които са в противоположна посока, не кореспондират с доказателствата по административната преписка, приета по първоначалното дело. След като посочените по-горе нарушения не са били извършени незаконосъобразно е била наложена санкцията по чл. 37, ал. 1, т. 1 и чл. 38, т. 3, б. "а" от договор № 22-3249 от 16.08.2007 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Това е така, защото санкцията по чл. 38, т. 3, б. "а" от договора е за нарушение по чл. 3, ал. 2 от договора, а този текст задължава изпълнителят да отпуска лекарства от лекарствения списък на НЗОК по чл. 33, т. 1 от НРД 2006 г., съгласно условията на настоящия договор и приложенията към него. Този текст от договора не е бил нарушен, и както санкцията е била наложена незаконосъобразно, така и потвърждаването й с обжалвания съдебен акт е незаконосъобразно. По изложените в настоящите мотиви съображения, както съдебното решение, така и обжалваната заповед се отменят. Предвид изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 142, ал. 1 АПК в полза на касатора се присъжда сумата 75 лв. представляваща деловодни разноски за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,