Решение № 1251 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2012 г.

Решение № 1251 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петя Тодорова Трифонова, от гр. Казанлък, срещу решение № 134 от 19.07.2012 г. по адм. д. № 185/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 134 от 19.07.2012 г. по адм. д. № 185/2012 г., Административен съд - гр. Стара Загора, IV състав, е отхвърлил жалбата на Петя Тодорова Трифонова, от гр. Казанлък, срещу Решение № 63 от 03.05.2012 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 559 от 02.04.2012 г. на Началник отдел администрация "КПК" при ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че през процесния период (12.02.2009 г. - 30.11.2009 г.), жалбоподателката е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. В този период майката се е намирала в разрешен от работодателя й платен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ, като за отпускането му е попълнила и молба - декларация от 14.09.2008 г., в която изрично е посочила, че детето й не е настанено в детско заведение, както и че при промяна на обстоятелствата ще подаде нова декларация. Независимо от изложеното, на 12.02.2009 г., детето Десислава Петева Трифонова е било настанено в Детска ясла № 4 "Пролет" и не е било отписано през процесния период, без майката да е уведомила за това осигурителя "Балканстрой инвест" ООД, гр. Казанлък, респ. органите на ТП на НОИ, гр. Стара Загора. По същество касаторката не оспорва тези правнорелевантни факти. Оплакванията й са свързани с редакцията на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, която през процесния период не включвала детските ясли. Тези оплаквания са неоснователни по следните съображения: Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. осиновителката. Към нея майката прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и не се отглежда от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ - чл. 46, ал. 2 от НРВПО. Освен декларацията, към молбата се прилага и справка съгласно Приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняване на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично и постоянно през този период малкото си дете. При промяна на последното обстоятелство отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото последното цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което майката би получавала, ако не бе отглеждала детето си сама. А когато тя е поверила отглеждането му на детско заведение липсва законово основание, както за продължаване на ползването на отпуск за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. В разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, в редакцията й обн. ДВ, бр. 68 от 2006 г., приложима за процесния период изрично сочи, че това обезщетение не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗЗ, изрично е казано, че те са здравно-профилактични и възпитателни заведения. По изложените съображения не се споделя тезата на касаторката, че настаняването на детето й в детски ясли през процесния период не е в нарушение на чл. 53, ал. 4 КСО. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,