Решение № 424 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 100/2012 г.

Решение № 424 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 100/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. М. Е. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 132 от 12.10.2011 г. по гр. д. № 329 по описа на Апелативен съд, [населено място], с което е отменено решение № 480 от 15.04.2011 г., постановено по гр. д. № 680 от 2010 г. по описа на Варненския окръжен съд и иска за ревандикация, предявен от М. Е. Г. и неговата съпруга М. Х. Г. против Е. З. М. и Д. Х. Я. за апартамент с идентификатор......., с административен адрес [населено място], [улица], ет...., ап..... е отхвърлен. В жалбата навежда всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 585 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 100 от 2012 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 132 от 12.10.2011 г. по гр. д. № 329 по описа на Апелативен съд, [населено място] при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: от кой момент правото на собственост преминава от Ж. към физическото лице - член-кооператор; възможно ли е по реда на косвеният съдебен контрол да се установи неправилност на разделителния протокол, който не е бил обжалван по надлежния ред; необходимо ли е за отпадане на удостоверителната сила на официалния документ- нотариален акт, оспорващия да претендира, че е носител на вещното право на собственост. В съдебно заседание касаторите подържат касационната жалба и претендират присъждането на разноските за касационната инстанция. Ответниците Е. З. М. и Д. Х. М. са представили отговор, но не се явяват в откритото съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Варненския апелативен съд като въззивна инстанция е намерил за неоснователен предявеният от М. Е. Г. и неговата съпруга М. Х. Г. против Е. З. М. и Д. Х. Я. иск за ревандикация на апартамент с идентификатор....., с административен адрес [населено място], [улица], ет...., ап...., представляващ жилище в сграда № 5, разположен в ПИ с идентификатор......, със застроена площ 51,03 кв. м., с прилежащо мазе №... с площ от 4,20 кв. м. и 0,6534 % ид. части от общите части на сградата като е отменил решението на Варненския окръжен съд с което иска е бил уважен. Между страните са приети за безспорни следните факти: апартамента се намира в сграда, която е изградена чрез Ж. "П.", [населено място] въз основа на отстъпеното й със заповед №..... от...... г. на Председателя на Г., [населено място] право на строеж с разрешение №.... от...... г.. Сградата е изградена през 1992 г. по одобрен през 1974 г. архитектурен проект и включва 112 обекта - жилища, ателиета, гаражи и магазини, а на 19.12.1992 г. е въведена в експлоатация. На 7.06.1996 г. общото събрание на Ж. "П." е взело решение с протокол №.... за разпределение на обектите на член-кооператорите. Член на Ж. "П." е била П. Н. В. - баба на М. Е. Г., която е починала през 1987 г. В разпределителния протокол е участвал М. Е. Г., макар, че към този момент майка му С. Г., наследник по правя линия на чл. кооператора Пейка В. е била жива. М. Е. Г. се е снабдил с н. а. №..., том..., дело №..... от...... г. по опис на държавен нотариус при В.. Съгласно чл. 35, ал. 2, пр. 2 от Закона за жилищностроителните кооперации правото на собственост върху апартамента се придобива в полза на чл. кооператора на Ж. с издаването на нотариалният акт и следователно акта е конститутивен, а не констативен макар че се издава от нотариуса въз основа на представени документи.