Решение № 5574 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13253/2012 г.

Решение № 5574 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13253/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Йордан Иванов Даскалов от с. Драгушиново, Софийска област, против решение № 4792 от 21.08.2012 г. по адм. дело № 11456/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-230-6500/1732 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 150 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, като съдът не е съобразил заключението на вещото лице относно пропуските на службата относно декларираните площи. Излага, че съдът не е разгледал възраженията относно наложената санкция и действителните отношения с ДФЗ. Моли, да се преразгледа случая Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Павлина Георгиева, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че първоинстанционният съд правилно е приел, че атакуваният административен акт - уведомително писмо № 02-230-6500/1732 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е законосъобразен, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената форма. Излага, че е било установено, че на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, административният орган е извършил проверка, като е открил наддекларирани и недопустими за субсидиране площи по програмите СЕПП и НР1, а съдът е потвърдил за правилно извършеното от органа прилагане на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, като е отказал плащане по Схемата за единно плащане на площ и е наложил съответната санкция при съобразяване на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за първата програма, и чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. за втората, след като са установени наддекларирани и недопустими за обработване земеделски площи. Излага, че по отношение на заявените плащания за природни ограничения в планинските райони е била установена неподдържана площ, навлизане на горска растителност, отсъствие на следи от пашуване и др. Смята, че извършените от органа проверки, включително и тази на място, са позволили установяването на нередности, отхвърляйки по този начин основанията и допустимостта на поисканата помощ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4792 от 21.08.2012 г. по адм. дело № 11456/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав, е отхвърлена жалбата на Йордан Иванов Даскалов против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-230-6500/1732 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 150 лв. Съдът е приел, че отказът за подпомагане е законосъобразен, след като е установил, че от земеделския стопанин не са изпълнени изискванията по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, поради това, че за част от декларираните БЗС по СЕПП и НР1 са наддекларирани /подадени за тях две и повече заявления/, а за други БЗС е установено, че не я стопанисва. Съдът е приел, че правилно е приложен чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., който изисква процентът на наддеклариране да се изчисли на базата на съотношението на недопустимата площ - 141 ха към установената/определената площ - 136,07, което в случая обуславя извода, че процентът на наддеклариране е над 100, поради и което при 50 % наддеклариране, финансирането се отказва изцяло, както и се налага санкция за бъдещ период до сумата равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установена площ, поради и което с оспореният административен акт законосъобразно е отказано подпомагането и наложена санкция. Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора против отказ за финансово подпомагане по схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-230-6500/1732 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане и на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 е наложена санкция по СЕПП в размер на 25 795,32 лева /за 141 ха недопустима площ х 182.95 лв./ха/ и на основание чл. 16 от Регламент 1975/2006 е наложена санкция по НР в размер на 15 646.4 лева. Обективно е установено от съда, че жалбоподателят е заявил общо 277,07 ха. за подпомагане, като при извършените административни проверки е установено, че част от декларираните площи са двойно заявени /15,67 ха/, а останалите до 141 ха не се стопанисват от земеделския производител. Съдът подробно е изследвал изложените в табличен вид в уведомителното писмо фактически основания, въз основа на които е установена недопустима площ общо в размер на 141 ха по СЕПП, а 136,07 ха са приети за допустими за подпомагане. Във връзка с тези установявания съдът е изследвал посочените в уведомителното писмо правни основания по чл. 37, ал. 2, чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, както и прилагането на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. По повод констатациите и изводите на съда са доводите на касатора относно неправилното установяване на наддекларираните площи и несъобразяване по предходни години допуснатото финансиране. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, въз основа на която е установено съответствие на констатациите в уведомителното писмо за отделните БЗС заявени от жалбоподателя за подпомагане. Също така обективно съдът е съобразил, че в случая по повод констатираните застъпвания жалбоподателят с уведомително писмо изх. № 01-6500/18915/14.09.2010 г. за площи, заявени повече от един кандидат, е бил поканен в срок от 10 работни дни да се яви пред административния орган, с указания за представяне на документи, доказващи правното основание за ползване върху индивидуализираните в приложената към писмото таблица БЗС, заедно с копия от картите за откритите застъпвания. Жалбоподателят не е отстранил нередовността на заявлението и не е представил доказателства в указания смисъл. Съобразено е от съда в останалата част на констатираната наддопустима за подпомагане площ, че е извършена проверка на място от Технически инспекторат към ДФЗ - РА, на основание Заповед № 166643/13.08.2010 г., за която е съставен Контролен лист за проверката на място, който е съобщен на жалбоподателя и на него е извършено отбелязване: "Моля, поради безпаричие съм безсилен да дообработвам неодобрените площи...." с дата 18.09.2010 г. Жалбоподателят не само не е оспорил констатациите от проверката на място, но е и признал тяхното съответствие с действителното фактическо положение. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства относно извършените кръстосани проверки, като е съобразил идентификацията на земеделските парцели по заявлението за подпомагане, извършената контролна проверка, както и констатациите на СТЕ. Жалбоподателят не е оборил установяванията по отношение заявените за подпомагане площи и констатираните недопустими за подпомагане площи, поради застъпвания и че отделни площи не се стопанисват от земеделския производител. Съдът правилно е приел, че фактическите констатации съответстват на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП по СЕПП, респ. по НР1 - чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.", според които РА отказва плащане, когато кандидатът е заявил площи, за които има застъпвания и не се стопанисват от него. Установено е, че размерът на наддекларираната площ е над 50 %, което обосновава правилния извод на съда за законосъобразност на отказа за подпомагане, както и наложената санкция за бъдещ период съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) №1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради и което обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение