Решение № 330 от 14.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 307/2009 г.

Решение № 330 от 14.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 307/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на осъдените А. А. Ч. и П. Т. Н. за възобновяване на нохд 1523/2008 г. на РС - Варна без конкретни доводи. Сочат, че имат и друг съучастник, който не е привлечен към отговорност. Освен това поддържат и че процесуалните им права са ограничени, защото не им било предложено от съда споразумение или съкратено производство. Защитниците им в съдебно заседание добавят и че, правото на защита на подзащитните им е ограничено поради участието на един назначен защитник за двамата във въззивното производство. А този за осъдения Пл. Н. поддържа и че още на досъдебното производство е ограничено правото на защита на подзащитния му с непрецизно повдигнатото обвинение - не са посочени осъжданията, които обосновават квалификация "опасен рецидив", няма описание на особената ловкост и специалния начин. Искането на защитниците е да се отмени въззивното решение и делото върне за ново разглеждане, като за А. Ч. за първи път в съдебното заседание се навежда и довод за явна несправедливост на наложеното му наказание поради нарушения на процесуалните правила за събиране на доказателства за характеристиката на дееца, за смекчаващи обстоятелства. Прокурорът е на становище исканията да останат без уважение като изцяло неоснователни. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I н.о., в настоящия състав намира: А. А. Ч. и П. Т. Н. са признати за виновни и осъдени по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 41 предл. I и предл. II, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на по 5 (пет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 18.IХ.2007 г. във Варна, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършители, чрез използване на МПС - л.а. "Д" с ДКН ******, и по специален начин - чрез използване на особена ловкост, извършили кражба на чужди движими вещи на обща стойност 1215,65 лв. от Г. Ж. К.; осъдени са да заплатят на пострадалата 1053,66 лв., обезщетение за им. вреди от престъплението, ведно със законните последици. Присъдата е в сила от 15.I.2009 г., когато е постановено потвърждаващото я въззивно решение № 23/30.01.2009 г. по внохд 1911/2008 г. на ОС - Варна. И двата съдебни акта не са проверявани по касационен ред. Исканията за възобновяване на наказателното дело са от 19.III.2009 г., т. е. в срок, поради което са допустими. Те обаче са неоснователни. Доколкото може да се дефинират, доводите срещу осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение са неоснователни. При разглеждане на делото и постановяване на съответните съдебни актове - присъда и решение, няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Без значение за отговорността на двамата осъдени е дали и има и друг участник при извършване на престъплението. Наличието му не облекчава положението им, а напротив. С нищо не е ограничено правото им на защитата с участието на един назначен защитник във въззивното производство. Поддържаната теза, че при обвинение за съучастническа дейност винаги се презумират противоречиви интереси между съучастниците, поради което и всеки от тях трябва да има отделен защитник, е неоснователна. В случая Н. и Ч. нямат противоречиви интереси и участието на един защитник в досъдебното и въззивното производство не ограничава правото им на защита. И двамата осъдени са били привлечени да отговорят по обвинение, за което в съдебното производство са признати за виновни и осъдени. В обвинителния акт, макар и не съвсем прецизно, са посочени осъждания, които обосновават квалификацията "опасен рецидив" - Ч. шест осъждания, а Н. - девет. На л.9 от обвинителния акт са описани квалифициращите признаци. Процесуалните права и на двамата не са ограничени - в съдебното заседание пред първата инстанция на 12.V.2008 г. категорично са заявили, че не желаят съкратено производство и искат делото им да се гледа по общия ред, а обясненията им съдържат единствено отрицание на обвинението и голословни твърдения, че са невинни. Неоснователни са и доводите за нарушение на процесуалните правила свързани със задължението на съда да събира и доказателства, които смекчават отговорността на подсъдимия - чл. 107, ал. 3 НПК. Посочени са характеристични данни за двамата осъдени в рамките на възможните да се открият, а обстоятелството, че не са установени смекчаващи обстоятелства не е резултат на поведението на съда. Въпреки това наказанията на двамата подсъдими по размер са под средния на санкцията по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 НПК съдът