Решение № 15472 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2020 г.

Решение № 15472 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Вълoв против решение № 8391 от 30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3964/2019 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 513 з-2012 от 11.03.2019 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба се поддържа в с. з. по същество от пълномощника на касатора адв. Е. Иванов, който представя и писмени бележки. Иска отмяна на решението и да бъде отменена оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Ковачев и юрисконсулт Пашунов, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град е заповед № 513 з-2012 от 11.03.2019 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Р. Вълoв, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е наложено на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е заемал длъжност - младши експерт – командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 Районно управление при СДВР. Установил е, че дисциплинарното производство е образувано във връзка със справка рег. № 513 з-70540 от 22.08.2018 г., изготвена на основание постъпили предварителни данни, изнесени в докладна записка рег. № 513 р-52836/22.06.2018 г. по описа на СДВР, в която се съдържат данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, въз основа на което директорът на СДВР е издал заповед № 513 з-7112 от 20.09.2018 г. на основание чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Със заповедта е определен и дисциплинарноразследващ орган (ДРО), в посочения персонален състав. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е връчена на жалбоподателя на 25.09.2018 г., което се установява от положения от него саморъчен подпис. Същият е уведомен и за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. След получаване на покана за даване на писмени обяснения, държавният служител е депозирал писмени обяснения, наименовани възражение № 226 р-21952 от 29.10.2018 г. приобщени към дисциплинарната преписка, които са обсъдени и са взети предвид от органа в оспорената заповед. Проверката, срокът за извършване на която е удължаван, за което на жалбоподателя е връчена съответната заповед, е приключила с изготвяне на обобщена справка рег. № 513 р-4384 от 16.01.2019 г., в която са посочени извършените процесуални действия от ДРО, подробно са описани и обсъдени събраните доказателства и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за установеното тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), уронващо престижа на службата. Жалбоподателят се е запознал със справката и материалите, като е заявил, че ще даде възражения, като същият е депозирал такива с рег. № 226 р-1199 от 17.01.2019 година. ДРО е изготвил становище с рег. № 513 р-5393 от 18.01.2019 г., в което на базата на установеното от фактическа страна е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". ДНО се е запознал с материалите от дисциплинарното производство, приел е за доказано извършването на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че за времето от 07: 00 часа до 19: 00 часа на 24.05.2018 г. като екип ППГ 200, със служебен автомобил СА 6748 ММ са назначени в наряд полицейски инспектор V степен С. Паунов и младши експерт Р. Вълов - командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 Районно управление при СДВР. Около 14: 07 часа в ОДЧ към 02 РУ – СДВР е получен сигнал за копаене на електрически кабели в гр. София, ул. "История Славянобългарска" № 8 "Котлостроене" на ъгъла на бул. "Първа Българска армия" и бул. "Илиянци", като да провери сигнала е бил изпратен екипа ППГ 200. От служител на охранителна фирма "Саламандър", служителите са били уведомени, че преди идването им служителят е изгонил двама мъже, които копаели в близост до оградата на завода от страна на бул. "Илиянци". Служителите са установили мястото, където е било копано, както и лицата В. Антонов и П. Симеонов. Антонов закривал изкопа, а Симеонов стоял до него без да извършва конкретни действия. Служителите не са предприели действия по задържане на установените на място лица, с което са допуснали заличаване на следите от извършената противоправна дейност. Посоченото е станало достояние на служители на МВР и граждани и съставлява виновно нарушение на разпоредбите т. 9, 15, 16, 18, 19, 20, 24 и 83 на Етичния кодекс. Извършеното е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". При така установеното, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както и изискванията на процедурата по чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарното производство е започнало с издаване на нарочна заповед, изготвена е обобщена справка, която е надлежно връчена на държавния служител, на когото е дадена възможност за обяснения, които са приети и разгледани. Заповедта съдържа всички реквизити. Съдът е приел, че нарушението е доказано от събраните в рамките на дисциплинарното производство доказателства и правилно е квалифицирано като нарушение на правилата за етично поведение на държавните служители в МВР – т. 9 съгласно която всеки държавен служител, осъществяващ своите професионални задължения в услуга на обществото, допринася за формиране на облика на МВР, т. 15 съгласно която държавният служител следва да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 16 според която следва същият стриктно да спазва закона, с оглед гарантиране на правата и свободите на гражданите, авторитета на институциите в Република България, опазване на сигурността и обществения ред, защита на гражданите и тяхното имущество, т. 18 съгласно която държавният служител изпълнява своите задължения в услуга на гражданското общество, т. 19 съгласно която държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, т. 20 съгласно която държавният служител следва да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, т. 24 съгласно която държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия и т. 83 съгласно която държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Посоченото правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е посочил, че действието на лицето, извън рамките на закона и доброто поведение, обосновава уронване на престижа на службата. По тези съображения е постановил решението си, с което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е установил, че не са спазени сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Възражението не се подкрепя от данните по делото. Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В обсъждания казус, информация за нарушението и нарушителя е достигнала до дисциплинарно наказващия орган на дата 13.02.2019 г. със справка рег. № 513 р-4384 от 16.01.2019 г., като същият е издал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на 11.03.2019 г. В случая от датата 13.02.2019 г. е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който изтича на 13.04.2019 година. Действително във връзка с постъпили предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина изнесени в докладна записка рег. № 513 р-52836/22.06.2018 г. по описа на СДВР е извършена проверка, завършила със справка № 513 р-70540 от 22.08.2018 г., но тя е станала повод за образуване на дисциплинарното производство със заповед № 513 з-7112 от 20.09.2018 г. на директора на СДВР. Проверката, разпоредена и приключила със справка и предложение за образуване на дисциплинарно производство, следва да бъде разглеждана като такава по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Материалите от нея не е възможно да бъдат възприемани като материали от дисциплинарно производство по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, за да повлияят при преценката относно спазването на сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът не е установил, че не са спазени сроковете при удължаването на дисциплинарното производство започнало с издаване на нарочна заповед на основание чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Възражението не се подкрепя от данните по делото. Дисциплинарното производство е образувано със заповед по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на директора на СДВР, във връзка със справка рег. № 513 з-70540 от 22.08.2018 г., изготвена на основание постъпили предварителни данни, изнесени в докладна записка рег. № 513 р-52836/22.06.2018 г. по описа на СДВР, в която се съдържат данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Определен е дисциплинарноразследващ орган (ДРО) и е определен краен срок за приключване на същата – двумесечен срок от издаване на заповед № 513 з-7112 от 20.09.2018 г. за образуване на дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, т. е. до 20.11.2018 г. От председателя на ДРО, определен със заповед № 513 з-7112 от 20.09.2018 г. на основание чл. 207, ал. 1 от ЗМВР е направено предложение рег. № 513 р-93520 от 9.11.2018 г. до директора на СДВР за удължаване на срока за извършване на процесното дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, разпоредено с горепосочената заповед до 20.01.2019 г. Срокът на производството е удължен със заповеди № 513 з-8527 от 13.11.2018 г. на директора на СДВР от 20.09.2018 г. до 20.01.2019 г., при спазване сроковете по чл. 205, чл. 6 от ЗМВР, според която дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204. В случая след събиране на доказателства, проверката е приключила с изготвянето на обобщена справка рег. № 513 р-4384 от 16.01.2019 г., в която са описани извършените от ДРО действия при спазване на горепосочените срокове. Следва да бъде отхвърлено и възражението, че наказващият орган не е спазил изискванията на нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. С правилото на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР се гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. За целта, дисциплинарно привлеченото лице следва да има възможност да се запознае с фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната му отговорност и даде писмени или устни обяснения по тях пред дисциплинарно наказващия орган. В настоящия случай, служителят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура - заповедта за образуване на дисциплинарно производство, справка за резултатите от проведеното дисциплинарно производство и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В писменото обяснение на Вълов, наименовано възражение изрично е посочено, че същото е по повод образувано със заповед № 513-7112 от 20.09.2018 г. дисциплинарно производство и покана рег. № 513 р-89556 от 26.10.2018 г. за даване на писмени обяснения, във връзка с образуваното дисциплинарно производство. Писмените обяснения са адресирани до дисциплинарно наказващия орган, който ги е приел преди издаване на оспорената заповед, което изрично е отразено в нея. Неоснователно е и възражението за нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Налице са нарушения на изискванията на нормите на т. 9, 15, 16, 18, 19, 20, 24 и 83 от Етичния кодекс, съответно налице са основанията на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е предпоставка за налагане на наказанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - уволнение за извършеното "тежко" нарушение - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващи престижа на службата. Службата в МВР следва да се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата в МВР. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно спецификата на дейността на служителите в МВР и завишените морални критерии относно упражняването й. В проведеното дисциплинарно разследване са изискани и приобщени материали, събрани в рамките на образуваното досъдебно производство № 2263 MK-1116/2018 г. по описа на 02 Районно управление – СДВР, пр. пр. № 17633/2018 г. по описа на СРП, които правилно са взети предвид, тъй като са събрани по предвидения законов ред. В подкрепа на изводите на наказващия орган са показанията на разпитаните свидетели, снети обяснения, заключение на назначената оценителна експертиза и др., като не съответства на данните по делото, твърдението в касационната жалба, че същите не са събрани по надлежния ред. Постановеното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде опредено в размер на 100 лева, като се осъди Р. Вълoв да го заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,