Решение № 5208 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2018 г.

Решение № 5208 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по две касационни жалби от Началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП София и от "Рис БГ" ООД, срещу решение № 5854/16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 8223/2018 г. по описа на Административен съд София - град, което постановява изменение на продължителността на срока на запечатване в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0399842 от 9.07.2018 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП София, като същия е намален от 14 на 7 дни. В касационната жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП София се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в Заповедта са изложени подробни и аргументирани мотиви относно продължителността на срока. Искането е за отмяна на обжалваното Решение, като вместо него бъде потвърдена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0399842 от 9.07.2018 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП София. Претендира присъждане на разноски. В касационната жалба на "Рис БГ" ООД се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения по съществото на спора, моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение като бъде постановено друго, с което да бъде отменена процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0399842 от 9.07.2018 г. претендира присъждането на разноски. И двамата касационни жалбоподатели в качеството си на ответници оспорват подадената от насрещната страна, касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП София и неоснователност на касационната жалба на "Рис БГ" ООД. Представя подробно писмено становище. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира подадените касационни жалби за процесуално допустими, при разглеждането им по съществото намира следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административен съд София – град е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0399842 от 09.07.2018 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП София, с която на "Рис БГ" ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. София, бул. "Александър Малинов" № 77, Аутлет "Принцес" и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че същата е материалнозаконосъобразна относно вида на наложената ПАМ предвид обстоятелството, че действително данните по делото сочат, че не е издаден фискален бон на посочените дата и час в заповедта в търговския обект на дружеството жалбоподател. В заповедта правилно е прието, че е изпълнен съставът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е прието като безспорен факт, че не е издаден фискален бон за осъществена продажба на стока в търговски обект по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, стопанисван от дружеството. Предвид тези данни, мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е законосъобразно наложена. Тази ПАМ предвижда запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок до 30 дни. При разглеждане на въпроса касаещ продължителността на срока на запечатване съдът е изложил мотиви, че размерът на ПАМ в средния порядък /14 дни/ на предвидения в закона срок за такава мярка е необосновано дълъг и несъразмерен спрямо засягането с оглед преустановителната и превантивната цел на мярката от този вид. Мотивирал се е с факта, че нарушението е извършено за първи път и административният орган не е изложил правни и фактически основания относно конкретния размер на срока на действие на ПАМ. Като е преценил, че изпълнението на мярката в определения от органа размер ще се яви несъответно на преследваната от закона цел, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е изменил продължителността на срока на обжалвания акт, от 14 дни на 7 дни. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 6.07.2018 г. в търговския обект е установено, че при извършена контролна покупка на обща стойност от 22 лв., не е издаден фискален бон от инсталираното и работещо в обекта ФУ, при плащането на стоката. Следователно в хода на проверката е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Неоснователни са възраженията в жалбата на "Рис БГ" ООД, досежно липсата на мотиви за налагане на ПАМ. Както съдът е посочил не са на лице нарушения на материалния закон при постановяване на Заповедта. Административният орган е изложил конкретни основания относно необходимостта от прилагане на предварителната мярка, а именно: местоположението на търговския обект в търговки център със значителна посещаемост от хора, установената с протокола разлика в размер на 485, 70 лв. между преброения оборот в касата и разчетената касова наличност от фискалното устройство. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неправилно съдът е преценил възможността си на основание, чл. 172, ал. 2 от АПК да измени издаденият административен акт по отношение на продължителността на срока и това е така, поради следното: при упражняване на правомощията си за неговото определяне, административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Оперативната самостоятелност дава възможност на органа да избира измежду няколко решения, всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Това е възможност за разнообразно и гъвкаво съобразяване на всеки отделен случай, при което административният орган се ръководи освен от правните предписания, а и от своя практически опит, постиженията на науката, техниката и др., за да достигне до най-целесъобразното решение. Предвид посоченото недопустим се явява съдебният контрол върху самото упражняване на оперативна самостоятелност, върху направения от административния орган избор. Оперативната самостоятелност на административният орган по отношение на прилагане на срока на принудителната административна мяка произтича от чл. 186, ал. 1 на ЗДДС който дава възможност на органа сам да избере срок в рамките до един месец. В случая, продължителността на срока в заповедта е определен с оглед начина и вида на организиране на отчетността на фирмата, които са довели до извършеното деяние, съобразен е с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта. С оглед изложените съображения, обжалваното решение се явява валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да се отмени изцяло и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Рис БГ" ООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0399842 от 9.07.2018 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП София,. При този изход на спора, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева за всяка инстанция или общо 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,