Решение № 14372 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2016 г.

Решение № 14372 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Д., против решение № 698 от 13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2140/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3388зз-412 от 05.11.2015 г. на полицейски орган при 05 РУ - Б. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - полицейски орган при 05 РУ - Б. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подробно мотивирано. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против цитираната заповед на полицейски орган при 05 РУ - Б., с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), жалбоподателят Д. Г. Д. е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат, Административният съд - Б. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити, съобразно изискването на чл. 74, ал. 2 ЗМВР. По тези изводи липсват възражения в касационната жалба. Действително заповедта е издадена от орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в писмена форма и съдържа данни за името, длъжността и местоработата на органа, изискуемите данни за задължаваното лице датата и часа на задържането, т. е. отговаря на изискванията на закона. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта за задържане не е мотивирана, съответно изводите на съда в тази насока са необосновани. От събраните по делото доказателства, които съдът подробно е обсъдил е установено, че полицейският орган лично е възприел, твърденията на пострадалата Б. З. относно действията на Д. - удряне и нагрубяване, лично е чул виковете от станалия на публично място скандал. От данните в докладна записка от 05.11.2015 г. се установяват фактите относно задържането, които са посочени и като фактически основания за издаването на оспорения акт, които се допълват и от обясненията на жалбоподателя и на издателя на акта и частично от показанията на разпитания свидетел Михов. С. М. признава избухването на скандал, в непосредствена близост до кафене, магазин, и сградата на 05 РУ- Б. О. това от показанията му става ясно, че той и Д. са се качили в лек автомобил и са тръгнали от мястото на скандала, като от описания маршрут на движение на колата до задържането на Д., може да се направи извод за основателност на възприятието на полицаите, движещи се с полицейска кола след тях, за опит за бягство, тъй като Д. и спътника му са криволичели по околните улици до спирането им от полицейската кола. За жалбоподателя е ясно основанието за прилагане на принудителната административна мярка, поради което доводите за нарушение на чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено наличие на данни, че жалбоподателят е извършил престъпление. П. З., освен че непосредствено се е оплакала на полицейския орган, в момента на извършване на противоправните действия по отношение нея - удари, обиди, в същия момент се е насочила към 05 РУ - Б., където е подала оплакване, за което административният орган своевременно е бил уведомен от дежурния полицай. Поведението на жалбоподателя, след като вижда полицейския автомобил също обосновава предположение за вероятност същият да е извършил престъпление. Правилно съдът е приел, че без значение за преценката на законосъобразността акта е приетото по-късно, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност, като е съставен акт по УБДХ, както и че впоследствие същият е признат за невиновен в извършването на действия, нарушаващи обществения ред и спокойствие, тъй като към момента на издаване на заповедта са били налице данни за противоправно поведение. Изводите на съда са обосновани и са в съответствие с материалния закон, съответно постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци. Решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно и допустимо. С оглед изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,