Решение № 84 от 1.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 62/2015 г.
ВКСI наказателно отделение01.06.2015 г.докладчик Мина Топузова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 59 от 27.06.2014 г., постановено по внохд № 71/14 г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 84 от 1.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 62/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 71/14 г. на окръжен съд гр. Бургас. Като касационно основание се сочи нарушение на закона с признаването на подсъдимия Р. Г. Г. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 297, ал. 1 от НК. Излагат се аргументи, че подсъдимият е признал фактите по обвинението, а съгласно трайно установената съдебна практика, всяко отклонение от изпълнението на наказание "лишаване от свобода" представлява бягство. Предлага се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура със същите аргументи. Осъденият Р. Г. Г., редовно призован, не се явява в заседанието на касационния съд и не се представлява. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 59 от 27.06.2014 г., постановено по внохд № 71/14 г. на Бургаски окръжен съд била потвърдена присъда № 1 от 03.01.2014 г. на Бургаски районен съд, постановена по нохд № 4896/13 г. на Бургаски районен съд, с която подсъдимият Р. Г. Г. бил признат за невинен в това, че на 08.09.2013 г. в [населено място] като затворник н затворническо общежитие от открит тип "Ж." към Затвора [населено място] избягал - не се завърнал от месечен домашен отпуск, разрешен за времето от 06.09.2013 г. до 08.09.2013 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 297, ал. 1 от НК. Искането е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и е допустимо, а разгледано по същество е основателно. Допуснато е нарушение на закона от страна на инстанционните съдилища. Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признал фактите по обвинението. Сред тези факти е обстоятелството, че Г. не се завърнал в затворническото общежитие след изтичане на срока на месечния отпуск, което наложило обявяването му за издирване. На 11.09.2013 г. същият бил установен и задържан в [населено място]. При оценката на така събраните доказателства районният и окръжният съдилища правилно са приели, че подсъдимият има качеството на затворник, тъй като се е намирал в отпуск, а не в прекъсване на изпълнението на наказанието. Като мотив за оправдаването на Г. съдилищата са приели, че незавръщането от домашен отпуск представлява дисциплинарно нарушение от една страна, а от друга - че изпълнителното деяние по чл. 297, ал. 1 от НК не може да се осъществи чрез бездействие. Така изложените съображения не могат да бъдат възприети. Завръщането на лишения от свобода след срока на домашния отпуск е сред посочените в чл. 100, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС дисциплинарни нарушения. Съгласно нормата на чл. 100, ал. 3 от същия закон, когато дисциплинарното нарушение съдържа признаците на престъпление от общ характер, наред с налагането на дисциплинарното наказание, преписката се изпраща в съответната прокуратура. Настоящият случай е именно такъв. Според признатите от осъдения факти, не е налице завръщане със закъснение след изтичане на срока на разрешения отпуск, а незавръщане изобщо, което е наложило обявяването за издирване и задържането му. Самоволното отклонение на затворника от мястото на изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", независимо дали е без разрешение или след като срокът на даденото разрешение е изтекъл, представлява бягство по смисъла на чл. 297, ал. 1 от НК. Наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК обуславя отмяната на въззивното решение по реда на възобновяването и връщането на делото на окръжния съд гр. Бургас за правилното приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение