Решение № 5088 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 761/2021 г.

Решение № 5088 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 761/2021 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. М. - Б., от гр. Стара Загора, приподписана от адв. А., против решение № 470 от 03.12.2020 г. постановено по адм. дело № 262/2019 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт В., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, се установи: Предмет на оспорване пред АС - Стара Загора е Заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е наредено служебно изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за кв. Бедечка, гр. Стара Загора при съобразяване с действащия ОУП на града, приет с решение от 28.09.2017 г. на Общински съвет /ОбС/-Стара Загора, в частта й относно УПИ XI -6168 и УПИ XII- 6168, в кв. 809, УПИ XVI-6715 в кв. 804 и УПИ VI-6169 в кв. 816, собственост на жалбоподателката. Първоначално жалбата срещу описаната заповед, с искане за отмяната й като незаконосъобразна, е оставена без разглеждане и производството прекратено, но с решение № 11433 от 03.09.2020 г. по адм. д. № 9581/2019 г. на Върховен административен съд, второ отделение, прекратителното решение на АС-Стара Загора по адм. д. № 262/2019 г. е отменено и делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. С обжалваното решение имащо за предмет само законосъобразността на заповедта, в оспорената й част засягаща имотите на жалбоподателката, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Извел е изводи, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Предмет на оспорване пред АС - Стара Загора е била Заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е наредено служебно изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за кв. Бедечка, гр. Стара Загора, в частта й относно УПИ XI -6168 и УПИ XII- 6168, в кв. 809, УПИ XVI-6715 в кв. 804 и УПИ VI-6169 в кв. 816, собственост на касаторката. Разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Това е така, защото заповедта по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ, с която се допуска изработването на проект за изменение на ПУП, спира прилагането на действащия устройствен план в частите за които се отнася - чл. 135, ал. 6 ЗУТ, като с това се засягат правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се изменя. Това обосновава правен интерес и възможност на тези лица от самостоятелно оспорване на такива заповеди по съдебен ред. Такова оспорване обаче е допустимо само преди издаване на крайния акт, с който приключва административното производство по изменение на ПУП, а именно решението или заповедта по чл. 129, ал. 1 и 2 ЗУТ, с който се одобрява проекта за изменение на ПУП. Това е така защото разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП е част от административното производство по изменение на плана, с което се слага началото му и който акт определя територията - предмет на изменението, нейното предназначение, залага устройствените показатели за изменение на ПЗ, посочва способа-правното основание за това и пр. Този акт има самостоятелно значение докато производството пред органа е висящо, а то е такова до издаване на посочения краен акт. С одобряване на проекта за изменение на ПУП от компетентния орган по чл. 129, ал. 1 или 2 ЗУТ, производството в неговата административна фаза приключва и значение има само крайният акт. От този момент на обжалване пред съда подлежат решението или заповедта за одобряване на проекта за изменение на ПУП, но не и заповедта по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ. След този момент тя губи правното си значение на отделен акт и подлежи на проверка в производството по обжалване на крайния акт. В случая съдът е пропуснал да установи, въпреки, че е имал служебно данни за това, че след образуване на съдебното производство по жалба на касаторката срещу процесната заповед, е издаден крайния акт, описан по-горе, а именно Решение № 2349 от 27.06.2019 г. на Общински съвет /ОбС/-Стара Загора, с което на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за новообразувани имоти на територията на парк/кв. Бедечка, гр. Стара Загора, за кв. от 801 до 831, сред които са и процесните имоти, собственост Л. М. -Б., а именно УПИ XI -6168 и УПИ XII- 6168, в кв. 809, УПИ XVI-6715 в кв. 804 и УПИ VI-6169 в кв. 816. С издаване на това решение на ОбС жалбата на касаторката остава без предмет, поради отпадналото правно действие и значение на оспорената заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, както и при отпаднал правен интерес от поддържането й, който се е трансформирал в правен интерес от оспорване на крайния акт - решение № 2349/27.06.2019 г. на ОбС-Стара Загора. При липса на предмет и отпаднал правен интерес жалбата на касаторката срещу процесната заповед се явява процесуално недопустима При недопустимост на жалбата, настъпила в хода на делото, съдът е следвало да я остави без разглеждане като прекрати производството. Като не е направил това е постановил недопустимо решение. Недопустимото решение подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване, на основание чл. 221, ал. 3 АПК. При този резултат искането на касатора за разноски е неоснователно. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение