Решение № 3678 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Илиев, чрез процесуален представител, против решение 422 от 26.01.2023г., постановено по адм. д. 6756/2022 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон-отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба, допълнителна касационна жалба и в писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Началник на Затвора-[населено място], чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град: -отхвърля жалбата на К. Илиев срещу Решение 358/23.06.2022г., постановено по преписка 390/2021г. по описа на КЗД, издадено от трети специализиран заседателен състав, с което по оплаквания на Илиев за пряка дискриминация- неблагоприятно третиране на основата на признак лично положение , КЗД: -установява, че ответната страна Началник на Затвора-[населено място]- В. Коцев не е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, въз основа на признак лично положение . -оставя без уважение жалба с вх.44-001408/27.04.2021г. поописа на КЗД, и допълнения с вх.44-00-2008/07.06.2021г., вх.44-00-2462/05.07.2021г., вх.44-00-2927/27.08.2021г., подадени от К. Илиев- лишен от свобода, с адрес: Затвор-[населено място]. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат. Законосъобразни са заключенията на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма, и при спазване на административнопроизводствените правила. Споделя се крайният извод на административния съд, че решението на КЗД, в обжалваната му част, е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. От прочита на жалбата и уточненията към нея е видно заявена пряка дискриминация по см. на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр по признак лично положение спрямо К. Илиев, осъществена от страна на Началника на затвора- [населено място], чрез лишаване от право на Добрев за ползване на телефонен апарат при извеждането му на престой на открито, поради липса на такъв в отделно каре, където лишените от свобода при специален режим се извеждали отделно на престой на открито, и чрез намалена възможност за пазаруване в лавката на затвора-само три дни седмично. В настоящия казус от събраните по делото доказателства не се установява да е налице обоснованата от касатора форма на дискриминация, осъществена спрямо него по посочения защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. от заявения за дискриминатор, съответно, че принципът на равно третиране по отношение на К. Илиев е нарушен сравнимо и спрямо посочените от същия субекти. В конкретния случай касатора е заявил качество лично положение , като видно от твърденията му това качество както с иницииращите документи до КЗД, така и в жалбата пред първоинстанционния съд, е изведено като затворник в отделение със специален режим ( поставен в зона с повишена сигурност в конкретен затвор) . По делото не се установява касаторът да се е намирал в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на негово качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е, или би било третирано друго лице в сравнима ситуация /при сравними сходни обстоятелства, съгласно дефинираното в ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр./. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, в което тези качества отсъстват. Сравнителят се определя като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак. Лишените от свобода, поставени под същия режим от този на касатора са носители именно на сочения защитен признак, т.е. те притежават същото заявено качество и следователно не са лица, намиращи се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третирани различно защото не са носители на защитения признак. Същевременно затворниците, поставени под различен режим от специалния, възприети от касатора като други лица, не могат да се намират в сравнима сходна ситуация по см. на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., поради различния нормативно определен режим, както във визирания конкретен затвор, така и в останалите затвори в страната. При недоказване на посочените по-горе елементи от фактическия състав по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. се обосновава извода за липса на пряка дискриминация осъществена спрямо К. Илиев по визирания признак. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответните страни, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение