Решение № 5573 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 765/2021 г.

Решение № 5573 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 765/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Й. от гр. П., против решение № 526 от 08.12.2020 г. по адм. д. № 571 по описа за 2020 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата и против решение №КПК-58 от 20.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.. Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пернишкия административен съд е решение № КПК-58 от 20.08.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане №РВ-3-13-00784231 от 15.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Р. Й. е задължена на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО да възстанови неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 6650, 88 лв. Установено е, че в информационната система на НОИ са представени болнични листове за временната неработоспособност, издадени за периода от 20.06.2016 г. до 08.01.2017 г., за бременност и раждане за остатъка до 410 дни за периода от 09.01.2017 г. до 10.10.2017 г. и за обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст за периода11.10.2017 г. до 11.10.2018 г. С решение № 526 от 08.12.2020 г. по адм. д. № 571 по описа за 2020 г., Административен съд – П. е отхвърлил жалбата против решение №КПК-58 от 20.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.. По отношение на фирма "Забо-82" ЕООД е установено, че за периода 2015 – 2019 година няма данни за внесени дължими осигурителни вноски по фондовете на ДОО. Извършената проверка от органите на общественото осигуряване приключва с издаване на Задължителни предписания №ЗД-1-13-00697835/02.01.2020 година, а във връзка с тях е поискано заличаване на подадените данни от "Забо-82" ЕООД на основание чл. 5, ал. 4 от КСО на описаните в предписанията лица, между които фигурира и името на жалбоподателката. Предписанията са връчени на управителя на дружеството осигурител на 03.01.2020 година и няма данни да са обжалвани. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е приел обжалваното пред него решение за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдът е развил съображения в насока, че Р. Й. няма качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, защото не се е установило тя да е изпълнявала трудови задължения по трудовото й правоотношение с "Забо-82" ЕООД, респективно да е изпълнявала конкретни трудови функции. Изводите на съда, които са в унисон с развитите от административните органи съображения, не могат да бъдат споделени, защото са необосновани и са в противоречие с установената фактическа обстановка по спора. По същество първоинстанционният съд е събрал доказателства и тълкувал правилно относимите материалноправни разпоредби (чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО), и е аргументирал принципно вярната теза, че за възникване на осигурително правоотношение по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчно лицето да се намира в трудово правоотношение и да са внесени осигурителни вноски, а следва и да е налице реално осъществяване на трудова дейност от служителката, съдът погрешно е преценил установените по делото факти, довело до необоснован отрицателен отговор на основния спорен между страните въпрос дали Р. Й. реално е осъществявала трудова дейност и съответно е притежавала качеството "осигурено лице", обуславящо правото й на парично обезщетение по издадените й болнични листове за временна неработоспособност за периода от временната неработоспособност, издадени за периода от 20.06.2016 г. до 08.01.2017 г., за бременност и раждане за остатъка до 410 дни за периода от 09.01.2017 г. до 10.10.2017 г. и за обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст за периода11.10.2017 г. до 11.10.2018 г. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определено понятието "осигурено лице" в легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 1 от ДР на КСО – физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, за да бъде един работник/служител "осигурен" в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, елемент от фактическия състав е да осъществява реално трудова функция (за която са внесени/или дължими осигурителни вноски) въз основа на сключено и непрекратено трудово правоотношение. Решението на Административен съд - П. не кореспондира с надлежно събрания по делото доказателствен материал. В проверявания съдебен акт е налице неправилна интерпретация на релевантните факти, което е довело до необоснован краен извод за законосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ – П.. Видно е от събраните писмени и гласни доказателства на св. Н. Е., счетоводител на фирмата работодател, Й. е имала сключен трудов договор, но и ефективно е изпълнявала трудовите си задължения по правоотношението си с работодателя от момента на назначаването й през 2016 г. до преди излизането й в отпуск поради временна неработоспособност, за което й е начислено и изплатено следващото й се трудово възнаграждение. Свидетелските показания освен това логично и безпротиворечиво описват местоположението на магазина, в който служителката е изпълнявала трудовите си функции, като впечатленията на този свидетел е следвало да се ценят като непосредствени, с оглед заеманата длъжност-счетоводител на фирмата на работодателя. От друга страна, не може да се кредитира тезата на административния орган, възприета и от съда, че след като на Й. не са заплащани осигурителни вноски от работодателя, то за нея не е възникнало основание за осигуряване и същата няма право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради неработоспособност по см. На чл. 40, ал. 1 от КСО. Факта на невнасяне на осигуровки от страна на работодателя не може да се вмени във вина на служителя. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Законът приема като осигурени лица, тези за които са внесени осигуровки и тези, за които осигурителните вноски са дължими. В случая по делото е установено, че осигурителните вноски са дължими, но за този факт вината на осигуреното лице не е доказана. Задължение за внасяне на осигурителните вноски за физически лица, съгласно чл. 5 от КСО има осигурителят. В случая видно от приложените по делото доказателства "Забо-82" ЕООД като осигурител на Й. е представил в НАП декларация за сключения трудов договор и за дължимите осигурителни вноски за работника, но не е внесъл реално сумите. Именно това обстоятелство не може да се вмени във вина на осигуреното лице, а вноските по ДОО остават дължими за сметка на работодателя, който не е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 1 от КСО. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за опроверган решаващия извод на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че към релевантния момент Й. не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до ползването на отпуск за временна неработоспособност не била извършвала трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Като не е установил тези данни и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Административен съд-П. е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Понеже правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага да се правят нови фактически установявания, той следва да бъде разрешен по същество, като се уважи подадената първоначална жалба от Р. Й. до първоинстанционния съд и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение. При този изход на спора по главните искания акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред всички съдебни инстанции, които общо са в размер на 550 лв. (50 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,