Решение № 1457 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2020 г.

Решение № 1457 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", подадена чрез пълномощника му адв. М. Антонова, против решение № 242 от 04.08.2020 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. д. № 123/2020 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 38/3/3110730/3/01/04/01 /изх. № 016500/8547/18.02.2020 г. /, преписката е върната на компетентния административен орган и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 50 лв. С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение с последиците по чл. 222 АПК и заявява искане за присъждане на направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът – Н. Михова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Н. Михова – Медена къща Михови", ЕИК [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [адрес] - оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Добрич е бил АУПДВ № 38/3/3110730/3/01/04/01 /изх. № 016500/8547/18.02.2020 г. /, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 30/11.08.2008 г./ във връзка с неизпълнение на чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от същата наредба и т. т. 4. 17, 4.25.3 и 11 от приложение № 2 от договор № 38/3/3110730 от 15.04.2015 г., изразяващо се в неизпълнение на бизнес плана в частта му за приходите, е установено публично държавно вземане на ЕТ "Н. Михова – Медена къща Михови" в размер на 47 613. 79 лв. с лихва от датата, на която изтича срокът за доброволно плащане. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в писмена форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Обосновал е извод за това, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК /чл. 166, ал. 2 ДОПК вр. чл. 20 а, ал. 5 ЗПЗП/, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби – чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. След като е обсъдил установените по делото факти, съдът е счел за безспорно между страните, че жалбоподателката е извършила изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, вкл. одобрените разходи, но не е достигнала прогнозираните размери на приходите в процесните три години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част показва, че ЕТ не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, пар. 2, предложение второ от Регламент /ЕС/ 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. За да отмени акта и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, съдът е упражнил правомощието си по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /виж ТР № 2 от 19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС/ и е изложил мотиви за това, че неправилно при определянето на размера на публичното задължение – пълния размер на предоставената финансова помощ, органът се е позовал на т. 30 от приложение към раздел първи "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед № 03-РД/3218 от 8 август 2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", публикувани в ДВ, бр. 69/30.08.2019 г. Според него правилата имат характер на нормативен административен акт, издаден от некомпетентен орган, и поради това като нищожни не следва да бъдат прилагани. Затова размерът следва да бъде обоснован с конкретно изложени мотиви по чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. относно вида, степента и продължителността на неизпълнението. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви. На първо място неправилно първостепенният съд е приел, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ са нищожни като издадени от некомпетентен орган, което е равнозначно на липсата на такъв акт. С решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 14154/2019 г. на първо отделение на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, е прието, че правилата са издадени от компетентен орган въз основа на делегиращата разпоредба на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП. Установеният по делото средно аритметичен процент на изпълнение чрез приетото заключение на вещото лице Драгнева по назначената съдебно-икономическа експертиза е 13. 32 % за трите процесни години, който е различен от установения в административното производство – 9. 55 %. Това обаче не води до промяна на размера на санкцията. Съгласно т. 30 от Приложението към раздел първи "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП 2007 – 2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, се възстановяват 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Между ДФ "Зеделие", Сдружение "МИГ Добричка" и ЕТ "Н. Михова – Медена къща Михови" като ползвател е сключен договор № 38/3/3110730/15.04.2015 г. Според условията на т. 1. 1. и т. 1. 2. от същия фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект ИД № 38/3/3110730 от 24.09.2013 г. Ползвателят се е задължил да извърши инвестицията съгласно одобрения проект, условията на договора и Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по Мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Не е спорно между страните по делото, че ползвателят е извършил изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи. Според мотивите на оспорения акт при извършената проверка на място след плащане е установено неизпълнение на показателите на одобрения бизнес план относно реализацията на приходите от дейността. Посочени са правните основания на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/18.12.2009 г., според които ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Също така в мотивите на акта е посочено, че констатираното неизпълнение е такова по т. 30 от Приложението към раздел първи "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП 2007 – 2013 г. /не са постигнати нивата на показателите, предвидени в бизнес плана/ и е определен съответния на това нарушение размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ. От изложеното следва, че самият актосъставител приема, че е налице установено от него нарушение по чл. 27, ал. 6 или ал. 7 ЗПЗП. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 също в сила от 28.06.2019 г. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ извън основанията по ал. 6 се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Безспорно непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения, изброени в решение № 15687 от 17.12.2020 г. по адм. д. № 8586/2020 г., които не е необходимо да бъдат посочвани отново. Изложеното налага извод, че при констатираното нарушение, изразяващо се в непостигане на нивата на показателите, предвидени в бизнес плана, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите в посоченото по-горе решение № 15687 от 17.12.2020 г. по адм. д. № 8586/2020 г. относно пряко приложимия текст на чл. 33, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика във възка с чл. 72, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, според който в случаи като процесния, когато средствата са вече изплатени на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони и точното прилагане на материалноправните норми, е от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФ Земеделие – РА по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение