Решение № 598 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2114/2013 г.

Решение № 598 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2114/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно чнд № 135/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение и отмяна на решение № 142/13.06.2013 г. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Поддържа се, че при приложението на чл. 25 вр. чл. 23 НК по отношение на осъдения Н. М. М. е допуснато нарушение на закона с групирането на наказания по влезли в сила присъди по неблагоприятен за него начин. Изложени са съображения, че нарушението може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, поради което следва да бъде върнато на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа предложението по изложените в него съображения за нарушение на закона. Осъденият М. поддържа в писменото си възражение и чрез служебния защитник, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Плевенският окръжен съд с определение № 633/29.08.2012 г. по чнд № 568/2012 г. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК определил на осъдения М. едно общо наказание от определените с влезлите в сила присъди по нохд № 1437/2012 г. на Плевенския районен съд и по нохд № 345/2011 г. на Плевенския окръжен съд - 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК увеличил с 6 месеца и определил изтърпяването му в затвор при строг режим. Приложил чл. 25, ал. 2 НК за изтърпяната част от наказанието по нохд № 1437/2012 г. Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение по повод жалба на осъдения с решение № 142/13.06.2013 г./второ след отмяна по реда на възобновяването от състав на Върховния касационен съд на определение № 253/2.11.2012 г. по въззивно чнд № 269/2012 г. поради допуснати нарушения на закона/ изменил определението като приложил чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и определил на осъдения М. едно общо наказание от наложените му по нохд № 1437/2012 г. на Плевенския районен съд, по нохд № 345/2011 г. на Плевенския окръжен съд, по нохд № 370/2011 г. на Плевенския районен съд и по нохд № 1180/2011 г. на Плевенския районен съд - 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Приложил чл. 25, ал. 2 НК като приспаднал от така определеното и завишено по реда на чл. 24 НК (според съдебния акт на първоинстанционния съд) наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода изтърпяната част от наказания в размер общо на 1 г. и 8 месеца. Потвърдил определението в останалата му част. При новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил решение, с което не е отстранил нарушението, констатирано в отменителното решение на Върховния касационен съд - както по отношение на законосъобразността на съвкупността, така и по отношение на приложението на чл. 25, ал. 2 НК, а само е отстранил допуснати от предходния въззивен състав технически грешки. Изводът, че са налице основания за образуване само на една съвкупност е незаконосъобразен. Това следва от данните за времето на извършване на престъпленията и времето на влизане в сила на съдебните актове, както и с оглед размера на наложените наказания. Вярно е, че престъплението по нохд № 345/2011 г. е в отношение на съвкупност с престъпленията по останалите три дела, но престъплението по нохд № 1437/2012 г. е в отношение на рецидив с тези по нохд № 370/2011 г. и по нохд № 1180/2011 г., поради което не могат да бъдат включени в една съвкупност, а престъпленията по последните две дела са в съвкупност помежду си. Налице е усложнена форма на множество престъпления, когато някое от тях е едновременно в отношение на съвкупност и на рецидив с други и за да се определи общо наказание трябва да се приложи принципа на най-благоприятното съчетание за осъдения. Възможен вариант е като се образува съвкупност от престъпленията по нохд № 345/2011 г. и по нохд № 1437/2012 г., при която общото наказание е 3 години лишаване от свобода - най-тежкото, определено по нохд № 345/2011 г. и друга съвкупност като се включат престъпленията по нохд № 370/2011 г. и по нохд № 1180/2011 г., в която общото наказание - най-тежкото от определените, е 1 г. и 3 месеца, което е изтърпяно. В неблагоприятен вариант за осъдения ще бъде групиране, според което осъденият следва да изтърпи отделно наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено му по нохд № 1437/2011 г. и се образува съвкупност с включване на престъпленията по нохд № 345/2011 г., по нохд № 370/2011 г. и по нохд № 1180/2011 г., а най-тежкото наказание е 3 години лишаване от свобода. След като определи общото наказание като приложи законосъобразно чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е длъжен да обсъди и въпроса за приложението на чл. 24 НК. Само при преценка, основана на данните за цялостната престъпна дейност, за обществената опасност на личността на осъдения и на извършените от него престъпления, както и за другите относими обстоятелства намери, че общото наказание е в размер, който не е достатъчен да се постигнат целите по чл. 36 НК, може да го увеличи като изложи съображения за това решение. Съдът следва да се произнесе и по въпроса за приложението на чл. 25, ал. 2 НК въз основа на събраните по делото доказателства за изтърпяната част-изцяло или отчасти, на наложените с присъдите наказания и да ги приспадне. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК като намира искането за основателно Върховният касационен съд, второ наказателно отделение